След победоносния си марш в "групата на смъртта" и разгрома над Гърция на четвъртфиналите Германия изглеждаше като фаворит за титлата на Евро 2012.

Само че треньорът Йоахим Льов надхитри самия себе си с необичайния избор на състав и тактика на полуфинала срещу Италия и немците загубиха с 1:2, за което могат да винят само себе си.

От стартовата единайсеторка бе очевидно, че Льов цели да подсили средната си линия с още един играч, променяйки обичайната си схема на игра. На теория включването на Тони Кроос постигна целта си, но Бундестимът загуби мача в другите зони.

Пред повечето време немците успяваха да минимизира влиянието на Андреа Пирло, но Лукас Подолски и Марио Гомес не успяха да създадат заплаха в нападение. Гомес не успяваше да задържа топката и игра с нея едва 14 пъти през първото полувреме. Същевременно, Подолски бе статичен и двамата не комбинираха ефективно помежду си. Като резултат, Германия не успя нито веднъж да се възползва от пролуките в крайната защита на съперника.

Още по-притеснителна в перспектива е очертаващата се като тенденция психологическа нестабилност на отбора. "Адзурите" пресираха добре още в половината на немците и след силните първи 15 минути за Германия, в които не падна гол, нервността започна да си личи.

Вратарят Мануел Нойер обърка повече пасове от всеки друг на полето - нещо безпрецедентно в историята на "маншафта", и затрудни максимално своите съотборници в усилията им да изграждат атаките си.

И двете попадения на Италия можеха да бъдат избегнати и дойдоха като резултат от липса на концентрация в защита.

Влизането на Мирослав Клозе и Марко Ройс на почивката направи атаките на немците по-координирани и опасни, но вече бе твърде късно. От далечната 1976 г. (мачът на Германия с Югославия) никой отбор на Европейско първенство не е успявал да обърне резултат от 0:2 на почивката, но това поколение в Бундестима не успя да повтори постижението на своите предшественици.

Вярата на Льов в Подолски му излезе много скъпо, особено на фона на подобреното представяне на отбора с Ройс на негово място. Същото може да се каже и за Гомес, като неминуем е паралелът с Байерн срещу Челси на финала на Шампионската лига.

Германия може да е с най-младия отбор на еврофиналите, но доста от нейните играчи вече имат доста опит. 2006 отбеляза прехода между поколенията. Две години по-късно достигането до финал срещу Испания бе отчетено като приятна изненада, а на Мондиал 2010 всички бяха впечатлени от динамичния и нападателен футбол на немците.

Така се стигна до 2012, когато очакванията бяха качествените натрупвания най-после да намерят израз в спечелването на трофей. Именно затова отпадането бе прието с такава горчивина в страната.