Седемте смъртни гряха на футбола: Горделивост | sportcafe.bg
Sportcafe logo

7-те смъртни гряха на футбола: Горделивост

The Guardian 08.05.2011, 10:23 (обновена 19.06.2011, 12:44)

1 от 3 снимки Назад Напред

Дейвид Бекъм

"Бекъм има и нелоши футболни умения"...

Авторитетното английско издание "The Guardian" преди време публикува любопитната поредица "Седемте смъртни гряха на футбола", в която припомня различни случки от историята на играта, свързани с алчността, горделивостта, гнева, завистта, лакомията, мързела и похотливостта на известни играчи, треньори или деятели.

След като миналата неделя ви представихме първата статия: "Алчност", продължаваме с горделивостта, а идната седмица е ред на третата част "Гняв".

Бекъмология

През март 2000 г., още преди да е станал капитан на националния отбор на Англия и дори преди да се е появявал облечен със саронг на публично място, Дейвид Бекъм заема важна роля в курса по Футболна култура на Университета в Стафордшир... "Не можем да не признаем, че Бекъм привлича огромно внимание върху себе си в наши дни", обяснява проф. Елик Кашмор, "Той се ожени за правилния човек, изглежда много добре, а освен това има и нелоши футболни умения"...

Американски психар

Често пъти футболни клубове са били превръщани в играчка, която да задоволява капризите на собственика си, но рядко до такава степен, както беше при американеца Тери Смит, който през 1999 г. купи третодивизионния тогава Честър Сити. Според слуховете, причината за това решение е била любовта му към... зоологическата градина в града.

Бившият играч на отбора по американски футбол от НФЛ Ню Ингланд Пейтриътс лично пое ръководството на Честър, след като мениджърът Кевин Ратклиф напусна след само три мача, аргументирайки се с намеса в работата си. В продължение на няколко месеца Смит водеше тренировките, като основен негов метод бе... молитвата преди мач.

Той определи трима капитани на отбора. И също така си мислеше, че Боби Чарлтън е шотландец...

В края на сезона Честър отпадна от групата, а Смит продаде клуба с обяснението, че 100-часовата работна седмица повишавала нивото му на стрес.

Фактът, че неизвестни нападатели потрошиха прозорците на къщата му може би също има нещо общо с неговото управление...

Андерс Фриск си отива

Прочутият бивш съдия от Гьотеборг очевидно бе редовен клиент на солариум студиата, ако съдим по целогодишния му тен. Поддържаната светлоруса коса и тридневната брада констрастираха отлично със загорялата му кожа, а с разкопчаната яка на фланелката си напомняше повече на актьора Дон Джонсън от сериала "Miami Vice", отколкото на футболен рефер.

За съжаление, невъзможността да остане незабелязан, се оказа пагубна за Фриск, който стана жертва на гнева на Жозе Моуриньо. През 2005 г. Специалния обвини съдията, че е разговарял с хора от Барселона по време на мача с неговия Челси в Шампионската лига. Шведът отрече, но въпреки това бе принуден да прекрати преждевременно блестящата си кариера.

Лорд Джибрил

От тази година привържениците на Ливърпул отново подхванаха песните си за Кени Далглиш. Във времето, когато "кралят" не работеше в клуба, там се подвизаваше един друг "благородник". През 2004 г. на "Анфийлд" пристигна френският нападател Джибрил Сисе, който сам се обяви за "новия Тиери Анри". Изявите му с червената фланелка обаче останаха в сянката на периферните за футбола страни на неговата биография. Освен че се ожени за фризьорката си, прочутият с ексцентричните си прически чернокож футболист, си купи имение за 2 милиона паунда в Чешир, сдобивайки се по този начин и с титлата "лорд на Фродсхем". След което забрани лова в земите си...

Изчезващото имане

Според списание "Forbes" собственикът на най-голямата компания за търговия със спортна екипировка "Sports Direct" Майк Ашли е загубил близо 1 милиард паунда през последните няколко години. Така от милиардер Ашли се е превърнал в прост мултимилионер.

Причината за това не е само във финансовата криза и последствията от нея, но и във високата цена, която бизнесменът плати за задоволяването на своя импулс да купи Нюкасъл Юнайтед през лятото на 2007 г. Освен че тогава даде 134 милиона паунда за акциите на клуба, след това Ашли похарчи още 43 млн. за покриване на дълговете му.

Така, през есента на 2008, когато той осъзна в какво се е забъркал и поиска да продаде Нюкасъл, се оказа, че няма на кого.

Междувременно, привържениците на регионалния съперник Съндърланд започнаха да го наричат "агент Ашли", шегувайки се, че той е на тайна мисия да съсипе "свраките" отвътре. В случай че е вярно, той очевидно не жали средства за целта си...

Бележките на Бенет

Да си съдия означава никога да не даваш обяснения. Вечерта след един мач от Висшата лига обаче реферът Стив Бенет отваря вратата на дома си, на която е позвънил репортер на "Daily Telegraph". Журналистът го моли да излезе и да обясни някои свои противоречиви решения. Бенет обаче има друга идея. Казва на колегата да напише въпросите си на лист хартия и да ги бутне под вратата. Пет минути по-късно съдията бута листчето обратно, след като е написал своите едносрични отговори.

За едно умряло куче

Карлос Бианки е божество за привържениците на Бока Хуниорс и май може да си позволи всякакви ексцентричности, след като е единственият треньор, печелил четири пъти Копа Либертадорес (три пъти с Бока и веднъж с Велес Сарсфийлд). След победата с 1:0 над Естудиантес, донесла победа в шампионата Апертура за 2000 г., аржентинецът прави изключително интересно посвещение: "Може да звучи твърде лично, но бих искал да посветя тази титла на кучето си, което почина преди два дни"...

Болуда бе наполовина прав

Около президентите на Реал (Мадрид) винаги се намира по някоя смешна случка. Висенте Болуда бе на този пост едва четири месеца и половина през 2009 г., но влезе в историята с наполовина вярната си прогноза за осминафинала в Шампионската лига срещу Ливърпул. След изненадващата загуба на "Бернабеу" с 0:1, "ел президенте" се изцепи, че очаква разгром в реванша - естествено, в полза на Реал. Е, оказа се частично прав: разгром наистина имаше - 4:0 за Ливърпул...

Топката на Бакстър

Прочутият в миналото халф Джим Бакстър винаги е бил носител на гордия шотландски дух. През 1963 г., когато неговият Рейнджърс побеждава вечния си враг Селтик с 3:0 на финала за Купата, той прибира топката от мача под фланелката си и я взима за спомен. Местната асоциация, която винаги е била образец за липса на чувство за хумор обаче нарежда на играча да я върне. И във футболната централа наистина е занесена топка - дали обаче е същата, никой не знае...

Хамелеонът Брайтнер

70-те години са време на революционни промени в западното общество. Хипи идеологията и левичарската мода не подминават и тогавашната ФРГ. Неин най-ярък представител е халфът на Байерн Паул Брайтнер, който ходи на тренировка с Малката червена книжка на другаря Мао Дзе Дун и залепя плакат на китайския лидер в стаята си.

Това обаче не пречи на дългокосия футболист през 1974 г. да приеме изкушителната оферта на Реал (Мадрид) - отборът-символ на десния режим на Франко в Испания. По-късно Брайтнер играе и ролята на американски войник в уестърн и е важна част от процеса на комерсиализация на футбола, когато през 1982 г. приема 150 000 марки, за да обръсне прословутата си брада с рекламна цел.

Oще: алистър маклеод  алф рамзи  алън бол  англия  андерс фриск  висенте болуда  горделивост  дейвид бекъм  джибрил сисе  ерик кантона  исус христос  карлос бианки  картина  ливърпул  лорд  паул брайтнер  реал (мадрид)  реклама  седемте смъртни гряха  съдия  умряло куче  шотландия 



Видео