Последна надежда за Атлетико (Мадрид) | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Последна надежда за Атлетико

sportcafe.bg , по Сид Лоу, Sports Illustrated
16.01.2012, 12:38 (обновена 19.01.2012, 11:25)
Диего Симеоне, Атлетико (Мадрид)

Снимка: © Getty images

Диего Симеоне е последната надежда на Атлетико (Мадрид) за излизане от кризата

Диего Симеоне винаги е знаел, че този ден ще дойде. Нещо повече при честата смяна на треньорите в Атлетико (Мадрид) бе сигурно, че това ще се случи скоро. Симеоне дори можеше да избере в кой момент да стане това и го направи: в първия вторник на 2012 г. когато аржентинецът бе формално представен като новия треньор на Атлетико.

Назначението обаче бе факт още от преди Нова година. Дебютът на Симеоне начело на тима пък бе само четири дни след представянето му. И бе повече от добър - равенство в първия мач и победа във втория. Който пък бе дебютен на "Висенте Калдерон" - същия стадион, на който Симеоне е постигнал много като играч. Да не забравяме, че аржентинецът бе капитан на "дюшекчиите" през сезон 1995/96 когато тимът спечели титлата и купата на Испания.

Вчера, вече като треньор, Симеоне изведе тима до първа победа от повече от месец насам. И го направи с игра. Защото срещу Виляреал Атлетико се представи точно както Диего обеща - агресивно и нападателно.  И като отбор. Защото "отборът е по-важен от всеки отделен футболист", както твърди и самият Симеоне.

"Назначението му носи надежда", призна пред "AS" един от най-ревностните привърженици на Атлетико Мануел Естебан, познат просто като Манолете. "От години не съм виждал треньор да говори толкова много с играчите си. Поправя ги, разговаря с тях по отделно и заедно. Освен това спечели и феновете като им показа как работи. Философията му допада на всеки привърженик на Атлетико: да не се страхуват от предизвикателствата, да са агресивни, да играят за честта на екипа, който носят", допълва Манолете.

Другото мадридско издание "Marca"  пък не пропусна да отбележи, че думата, която е била най-често използвана от Симеоне по време на представянето му е била "отбор". Макар че всъщност бе "очевидно". Някои неща наистина са очевидни или би трябвало да бъдат.

Едно от тях е фактът, че всеки нов играч и треньор носят нова надежда. Но не са малко хората, които са загубили бройката на треньорите, пристигащи в Атлетико с обещанието, че ще оправят нещата.  Симеоне всъщност е 49-ят треньор на "дюшекчиите" в ерата на семейство Хил. Фамилият придоби контрола върху клуба през 1987 г. През 1996 г. властта премина от Хесус Хил в ръцете на сима му Мигел Анхел Хил Марин. От този момент до сега през Атлетико са преминали средно по 14 нови играчи на сезон.

И винаги когато се забележи малко подобрение следва сериозна криза. През пролетта на 2010 г. Атлетико спечели първия си трофей след 14 години пауза след като завоюва купата в Лига Европа. Година по-късно треньорът постигнал това - Кике Санчес Флорес бе уволнен. Три от звездите, с чиято помощ трофея пристигна в Мадрид - Диего Форлан, Серхио Агуеро и Давид де Хеа - пък бяха продадени.

"Атлетико е изпаднал в дълбока депресия", отбелязва Манолете 18 месеца след големия успех на "дюшекчиите".

От своя страна Симеоне също има интересна кариера. Тимът от Мадрид е седмият в треньорската му кариера, която стартира през 2006 г.  Пристигането му трябва да извади Атлетико от депресията. Назначението му обаче е и популистки ход, направен от собствениците на клуба под натиска на феновете. Сред привържениците на Атлетико Диего няма врагове. Неговото влияние е сравнимо само с това на Луис Арагонес. Може би затова и изказванията му в началото също бяха популистки. Емоционални, логични и разбираеми - за онова, което означава клуба, за това как ще даде всичко от себе си да поправи ситуацията и всичко в този дух. И логично най-използваната дума бе "очевидно".

Симеоне обаче се сблъска с жестоката реалност само два часа след официалното си назначение. Първият пожар, който трябваше да потуши бе причинен от желанието на Хосе Антонио Рейес да напусне. Със сигурност обаче този пожар няма да бъде последния.

Атлетико не само е в игрова криза, но има и много дългове. Авторитета на треньорите често се подкопава. Отборът е небалансиран, а спортния директор Хосе Луис Каминеро е по-скоро фигурант, отколкото реално действащ ръководител. Да не говорим, че отношенията му със Симеоне не са съвсем хармонични. Най-добрите играчи на Атлетико пък не са изцяло собственост на клуба и през лятото "дюшекчиите" ще трябва да се обърнат към инвестиционен фонд, за да могат да ги закупят. Което означава, че настоящото ръководство ще загуби контрол над клуба.

И въпреки това, ако се съди по вече показаното на терена, пристигането на Симеоне е добра новина за Атлетико (Мадрид). Очевидно той е точно това, от което тимът се нуждае. Защото няма съмнение, че с футболистите, които разполага, тимът трябва да постига повече. Симеоне може да го направи. Той познава Атлетико, може да разреши някои от проблемите. Не всички, разбира се, защото онова, от което клубът най-много се нужда е промяна в ръководството. Да, треньорите са виновни за кризата, но не са единствените. Добрата новина е, че Симеоне знае и това.

Oще: атлетико (мадрид)  виляреал  давид де хеа  диего симеоне  диего форлан  испания  серхио агуеро 



Видео