Барселона в Хихон: добри, но не великолепни | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Барселона в Хихон: добри, но не великолепни

Йохан Кройф , El Periodico 15.02.2011, 11:58 (обновена 16.02.2011, 22:45)
Барселона, Спортинг (Хихон)

Снимка: © getty images

Срещу Спортинг (Хихон) играчите на Барселона бяха добри, но не великолепни

Равенството на Барселона в Хихон послужи за две неща. Първото - убеди всички, че дори без да блести отборът на Гуардиола може да спечели точки. И второто - че е ужасно трудно винаги да играеш великолепно.

В случая на Барселона разликата между добра и великолепна игра е свързана със скоростта на пасовете, с контрола на топката или неговото отсъствие. Ако скоростта е по-малка от тази, с която си свикнал, ако пасовете или контрола на топката не са толкова бързи или уверени, защитникът има време да ти попречи. А когато целия отбор на съперника се е прибрал отзад такъв защитник все ще се намери.

След мача бе публикувана интересна статистика: под ръководството на Гуардиола тимът е изиграл 13 двубоя след срещи на националния отбор. Балансът е 5 победи, 7 равенства и една загуба. За отбор, който подобрява рекордите един след друг, който завършва наравно твърде рядко и още по-рядко губи мачовете си, подобна статистика е шокираща. Особено когато си припомниш какво е спечелил този клуб за последните две години и половина.

Действително ли има причинно-следствена връзка между мачовете на националния отбор и последващите двубои в шампионата? Отговорът на този въпрос е труден, единственото, което е сигурно е че когато играчите се пръснат по националните тимове попадат в съвършено различен стил и ритъм на работа. А после е трудно да се пренастроят, особено след като става дума за 90% от титулярите на тима.

Но да се използва този факт за извинение за недобра игра е твърде просто и лесно. Всъщност мисля, че Барселона не игра лошо в Хихон. Но не игра великолепно. От друга страна ако „блаугранас" бяха реализирали поне една от многото създадени възможности през второто полувреме вероятно щеше да се говори за това колко силна реакция притежава този отбор, тъй като е успял да се справи с негативното начало.

Всъщност за такова нещо може да се говори и сега, тъй като в събота тимът на Гуардиола успя да преодолее първоначалната липса на концентрация и агресивност. Но за да постигне пълен обрат не му стигна скорост и точност в заключителната фаза на атаката.

Точно преди Барселона да излезе срещу Спортинг, съперникът в Шампионската лига - Арсенал се изправи срещу Уулвърхемптън в мач от първенството на Англия. Онова, което направи впечатление в този мач, освен победата с 2:0 и великолепните попадения на Робин ван Перси, бе фактът, че нападателите на „артилеристите" са способни да тичат много, много бързо. Особено Тио Уолкът. Защо английският футбол е толкова привлекателен? Защото има удари и към двете врати, защото отборите играят открито, защото и едните, и другите губят често, всъщност дори прекалено често, топката. Което е неизбежно след като играчите не успяват да направят три последователни паса помежду си и предпочитат дългите подавания през целия терен.

Арсенал обаче е един от малкото английски тимове, които са способни да направят повече от три последователни подавания. Освен това „артилеристите" умеят да комбинират в истински английски стил, стремят се да намират нападателите с дълги пасове зад гърба на защитата на съперника. Барселона обаче играе по различен начин. И вероятно ще го покаже в сряда. Каталунците са способни да играят през цялото време в половината на съперника, да играят с къси пасове по целия терен, да оказват натиск - както чрез защитниците, така и чрез нападателите си.

Барселона определено не е английски отбор. Тимът на Гуардиола не просто е способен да направи серия от последователни подавания, а може да го прави в непосредствена близост до вратата на съперника. Топката винаги може да се загуби, но само ако Уолкът, Аршавин, Ван Преси и компания се намират далеч от вратата на Валдес. И още нещо отличително - Барселона може да играе в предни позиции, на границата на засадата и въпреки това да забави темпото, докато съперникът го увеличава в опита да открадне топката.

В този момент най-добра игра в Арсенал демонстрира Робин ван Перси. Той притежава добър удар с десния крак, великолепен с левия и отлична игра с глава. И това въпреки тежката контузия, която го остави без участие на световното първенство и извън терена до декември. Великолепната му форма, в комбинация с игровите му качества са причина от него да се очаква може би най-много в предстоящия мач.

И може би просто трябва да се насладим на игровите качества на едните и другите и да оставим намира Сеск Фабрегас, върху когото се фокусира цялото внимание в момента. Неговото бъдеще? Неговото бъдеще е Арсенал, битката за участие в следващата фаза на Шампионската лига и тази за титлата в Англия.

А през следващата година? Това знае само Господ. Или всъщност не - отговорът знае само Сеск. Сега е сложно да се обясни и не е моментът. Когато дойде времето той или ще продължи да играе там където е, ако го иска, или ще напусне, а клубът му ще получи добри пари за това.

Oще: барселона  испания  спортинг (хихон)  хосеп гуардиола 



Видео