Пелегрини, РЕАЛистът | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Пелегрини, РЕАЛистът

Борислав Борисов , 7 дни спорт
12.03.2010, 08:51 (обновена 12.03.2010, 09:01)
Мануел Пелегрини

Снимка: © БГНЕС

Пелегрини свърши великолепна работа и не е справедливо да бъде обвиняван за провала

Не харесвам Реал (Мадрид) и философията, която Флорентино Перес наложи. Приличаше ми повече на маркетингова стратегия, отколкото на идея за развитие на футболен отбор. Сигурно поради това би трябвало да съм доволен от поредното унижение на Кралския клуб, който иронично вече е наричан ОсминаРеал. Обаче, дори и за мое учудване, не се чувствам така.

Реал ми е симпатичен този сезон, дори интересен заради наличието на един изключителен реалист като мислене на терена треньор, който е поставен в абсолютно нереалистична от футболна гледна точка среда. И поради това целият проект е любопитен като развитие и резултати.

Няма голяма нужда да чета испанската преса, за да си представя какви критики се отправят за състава след отпадането от Лион в ШЛ. Нормално е за емоционални хора като испанците. А имайки предвид, че финалът е на "Сантяго Бернабеу", страстта е огромна. Призивите за оставка на Пелегрини са сигурно първото нещо, което се обсъжда.

Но за мен той свърши великолепна работа и не е справедливо да бъде обвиняван за провала. След лятото на 2003 година, когато бе уволнен Дел Боске, имаше само един сезон, когато в Мадрид съставът, който излизаше на терена в бяло, бе повече отбор, отколкото сбор от футболисти - по времето на Капело. Това обаче продължи само един сезон. В настоящото първенство се виждат явни знаци, че Реал отново прилича на тим, който има облик, а не на сбор от звезди, които продават фланелки. И причината е точно в работата на Мануел Пелегрини.

Да започнем с фактите. Реал (Мадрид) е съставът в най-добра форма в Примера дивисион, като има 7 поредни победи. Последната, срещу Севиля - от 0:2 до 3:2, бе впечатляваща, защото се видя характер на отбор, готов да се бори до последната секунда, вярващ в успеха си. Финалните 30 минути със сигурност са притеснили много хора в Каталуня. Защото Севиля не е случаен тим от долната половина на таблицата и рядко го смазват по този начин. Не е за пренебрегване фактът, че в момента Реал има най-доброто нападение. Вкарали са 67 гола, с 6 повече от Барселона.

Между другото, и в Шампионската лига съставът бе сред най-резултатните. Изсипването на толкова звезди в атаката свърши работа, защото Пелегрини успя да въведе ред в техните действия. Дори и в равенството с Лион, първото полувреме бе зашеметяващо. Головите положения бяха достатъчно, за да се спечелят няколко мача.

И някъде там се намесва болестта, от която Реал страда вече няколко години - егоизмът. Когато в такъв тим с много звезди някоя от тях излезе на чиста позиция, иска да открадне славата за себе си. Така направи и Роналдо в шестата минута. Вкара от малък ъгъл, без да се замисли да подава.

После обаче Гонсало Игуайн се провали тотално. Казвам това не заради изпуснатото положение на празна врата, а заради шанса няколко минути по-късно, когато остана срещу вратаря и вместо да подаде на Роналдо, който бе на чиста позиция, реши да стреля от по-неудобна позиция. За мен обяснението не може да е другаде, освен в егоизма, който всеки играч на мадридския тим рано или късно развива. И в усещането за слава и блясък, което испанската преса има навика да създава. Игуайн искаше тази слава за себе си, а не за отбора.

Питал съм се защо Кака не успява да блести в този състав. Даже е сменян често, както стана и с Лион. Бразилецът бе много силен в Милан, защото му бе дадена свобода да играе както си поиска и да прави, каквото намери за добре на терена. На "Бернабеу" той трябва да се съобразява с поне още един подобен играч като Роналдо. Португалецът се приспособи по-добре, защото бе свикнал да разкрива себе си, без това да вреди на отборната дисциплина. Школата я изкара на "Олд Трафорд", където бе моделиран като звезда от Фъргюсън.

Егоизмът и желанието да се изпъкне на всяка цена винаги ще спъват развитието на този клуб, докато властва стратегията на Перес. Това не е възможно да се овладее. Гледам личност като Раул, която през настоящото първенство се задоволява да бъде резерва. Той обаче е в състояние да влезе и да допринесе за успеха на отбора в последните минути. Защото него го интересува повече Реал, отколкото имиджът му и личният успех. Докато Роналдо и Кака си позволяват нервни жестове по посока на съотборниците си, което със сигурност не прави доверието между тях по-голямо.

Вярвам в успеха на Реал този сезон. Най-сериозният белег за прогрес е състоянието на защитата. В Примера са допуснали 20 гола за 25 мача, като по-малко има единствено Барселона (16). Реал обаче приключи с тежките гостувания, освен на четвъртия за момента Майорка, и приема до края на сезона Барселона, Валенсия и Атлетико (Мадрид). Нищо чудно в крайна сметка това да е съставът с най-добра отбрана в края на първенството.

Причината е в реда и баланса. Четворката в защита има още двама в центъра, които помагат в дефазивен план. Независимо кои са, те рядко позволяват тимът да бъде изненадан при контраатаки. А това бяхме свикнали да виждаме в предходни сезони. От тези шестимата Серхио Рамос подкрепя атаката с включванията си по фланга. А в нападение зад единствения чист нападател Игуайн действат други трима, като сред тях винаги са Роналдо и Кака, които непрекъснато си сменят позициите. Има достатъчно хора за нападението, но в същото време и напълно подходящ брой играчи са готови да действат в защита.

През сезона Реал има три поражения на домашната сцена (все с по един гол от Севиля, Барселона и Атлетик Билбао), в Шампионската лига падна от Милан и Лион пак с по едно попадение. Това не се е случвало скоро. През пролетта имаше поражения от Валенсия с три гола, от Барселона с 2:6, от Ливърпул с четири. Един треньор не може да направи всичко в рамките на няколко месеца. Овладяването на егоизма и желанието за самоизтъкване не може да стане за 7 или 8 месеца. Необходимо му е далеч повече време.

Знам, че в Мадрид около "Сантяго Бернабеу" думата "търпение" е изтрита от речника. Но този път е редно да я напишат, защото чилийският треньор върши страхотна работа. Два пъти за последните 10 години имаше случаи, в които със сигурност треньорите напускаха Реал или биваха изгонени прибързано. Първият бе през 2003 с Висенте дел Боске, а вторият през 2007 с Фабио Капело. Сега ще е интересно дали тези уроци са били научени, или наистина Реал може иронично да бъде сравняван с маркетингов цирк. Пелегрини е необходимият РЕАЛист.

Oще: манеул пелегрини  реал мадрид 



Видео