След като пакистанката Малала Юсуфзай и индийският активист за правата на децата Кайлаш Сатяртхи съвместно спечелиха Нобелова награда за мир в петък, официалната реакция в Пакистан бе изключително позитивна.
Премиерът Наваз Шариф нарече Малала
“гордостта на Пакистан”
и заяви, че младежите от двата пола трябва “да се поучат от нейната борба и отдаденост.”
Говорителят на пакистанската армия, която има голямо влияние в обществения живот на страната, Асим Байвал, също поздрави Малала с туит, заявявайки: “С изключение единствено на терористите, всички пакистанци желаят децата им да ходят на училище.”
Дори Имран Хан, плейбой, играч на крикет и впоследствие политик, който редовно бе критикуван, че е твърде мек към талибаните, и чиято политическа партия забрани автобиографията на Малала в частта от Пакистан, която контролира, я поздрави:
Want 2 congratulate Malala on Nobel Peace Prize. Proud as Pakistani 4 her Nobel prize, esp 4 cause of Education which must b r nat priority.
— Imran Khan (@ImranKhanPTI) October 10, 2014"Искам да поздавява Малала, за това, че спечели Нобеловата награда за мир. Като пакистанец се гордея с нея и най-вече с това, че причината е образованието, което трябва да бъде наш национален приоритет," казва Имран.
Но в по-далечните региони чрез социалните медии в Пакистан стана ясно, че реакцията бе по-скоро на презрение, отколкото на радост, като мнозина извадиха на бял свят стари теории, че историята на Малала е провокация от американски, индийски или израелски разузнавателни служби с цел да бъде опозорена страната.
@Rimmel_Mohydin Most likely CIA & MOSSAD attacked Malala! Nobel Prize has no more worth than tissue paper. mass murderer Begin got it!
— Anwar Ul Haque (@DrHaque) October 10, 2014 "Най-вероятно ЦРУ и МОСАД са атакували Малала! Нобеловата награда не струва повече от тоалетна хартия," коментира пакистанец в социалната мрежа.
@AsimBajwaISPR @PakMilitaryNews What good she had done to Pakistan. Many othet Pakistan deserves more than het. She hates Pakistan army.
— Misbah ul Hafeez (@misbahhafeez) October 10, 2014"Какво добре е направила тя за Пакистан. Много други пакистанци заслужават повече от нея. Тя мрази армията на Пакистан", е един от отговорите на туита на говорителя на пакистанската армия. Друг потребител на социалната мрежа коментира: "Засрамете се господине, тя е е враг на Пакистан, а пакистанската армия я поздравява? Това е планът на ционистите, изглежда и вие също сте част от този замисъл"
@AsimBajwaISPR shame on u sir she is enemy of pakistan and pak army congratulate her? Zionist Agenada i thnk u r also a part of this agenda
— Tigress of IK:-) (@MehkiMasood) October 10, 2014BBC цитира Тарик Катак, редактор на изданието Pakistan Observer, който заклеймява Нобеловата награда и самата Малала: “Тя е обикновено, безполезно момиче. Нищо в нея не е специално. Тя продава това, което Западът би купил”.
Откъде идва тази омраза? Защо тя не е обект на похвали от всички страни?
Малала се прочу като анонимен блогър за BBC Urdu в дълбоко консервативния регион Сват на северозападен Пакистан, където смело се бореше срещу талибанските забрани момичетата да бъдат изпращани на училище.
През 2012 година, след като с подкрепата на баща си се разкри пред света и медиите, тя бе простреляна в главата от талибани в автобус. Откарана във Великобритания за лечение, тя се възстанови по чудо и стана международен активист за правото на децата - и особено на момичетата - да получават образование.
Фактът, че Малала е обект на такава почест, когато толкова много млади момичета в долината Сват са изправени пред подобна опасност, предизвиква голяма завист у мнозина пакистанци.
Призракът на ЦРУ е силен в Пакистан, като жителите на страната са склонни да приемат “чуждата намеса” като причина за повечето проблеми на страната. Когато Малала бе простреляна през 2012, плъзнаха слухове, че това е инсинуация от индийци, американци или израелци - или и трите.
Има дори пакистанци, които вярват, че и талибаните, режимът на тока, корупцията, икономическата криза, и Осама бин Ладен са международен заговор.
Тенденцията да виждат заговори, конспирации и врагове навсякъде е типична характеристика на англоговорящата пакистанска средна класа, която е в голямата си част консервативна, с националистически убеждения и подозрителна към Запада. Не-мюсюлманите, чужденците, всички, радващи се на подкрепа в САЩ (като Малала), и дори малцинствени религиозни секти в Пакистан биват възприемани като агенти на "чужди сили".
Естествено, не помага особено фактът, че понякога това наистина е така.
Пакистански лекар, който помогна за откриването на Осама бин Ладен, се оказа кадър на ЦРУ. Дроновете, бомбардиращи племенните райони, вбесили мнозина, също са на ЦРУ. Индия наистина плете интриги срещу Пакистан по същия начин, по който Пакистан го прави срещу Индия. Тази част от света не случайно е наричана от Киплинг "дъската за голямата шахматна игра".
Оплюването на нобеловите лауреати е и своеобразна традиция в Пакистан.
Още преди Малала, през 1979, д-р Абдус Салам печели Нобелова награда за физика.
В Пакистан той също бива приеман за парий, рядко се признават достиженията му и никога не бива наричан “гордост” на страната.
Престъплението му? Той е член на малцинствената мюсюлманска секта ахмади, която Пакистан е обявил за "анти ислямска" и която подлага на ожесточена дискриминация. Подобно на Малала, той също е бил в изгнание, когато е спечелил високото отличие.
Все пак повечето пакистанци без съмнение се гордеят с Малала.
Тя е атакувана само от малобройно, но пък много шумно малцинство. То обаче демонстрира по-мащабния проблем в Пакистан: влиятелните служби за държавна сигурност имат нужда от врагове, за да оправдават съществуването си, а “чуждестранната намеса” е удобна мишена.
От десетилетия пакистанците биват нахъсвани от медиите, военните и правителството да стоварват на други вината за проблемите на страната, вместо да се опитват да ги решават.
Политиците, медийният елит и особено армията игнорират рака, развил се в организма на Пакистан, откакто ислямисткият диктатор Зия Ул Хак взема властта през 1977 година.
Политиките му засилват възхода на нетолерантен национализъм, който съчетава религиозност и патриотизъм - агресивна идеология, изключваща и заклеймяваща различните като аутсайдери и съответно врагове.
Но истинският враг на Пакистан не е Америка, нито Индия, нито дори талибаните, които са простреляли Малала.
Нито пък основният проблем е в пасивното приемане на агресивната ксенофобия.
Най-големият враг на Пакистан е масовото отрицание, че всичко това се корени в самия Пакистан. Страната страда от почти патологична неспособност да си направи реалистична самооценка.
Пакистан обаче съдържа в себе си семената на собственото си спасение - с млади хора като Малала, които показват колко високо може да се издигне страната.
Въпреки че никой не желае да има друга Малала - в смисъла на ученичка, която за малко да плати най-високата цена за това, че просто желае образование, Пакистан има нужда - и има - хиляди Малали, които ежедневно се борят срещу цинизма и завистта, която хейтърите в социалните мрежи бълват така охотно.
Ако троловете са грозното лице на пакистанския национализъм, Малала и всички пакистански момичета, вдъхновени от нейния пример, са лицето на истинския патриотизъм и потенциал на тази страна.
