Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Правителство на магията

Борисов надигра тактически всички в преговорите и сега неговата воля изглежда като едва ли не единствено възможната
Борисов надигра тактически всички в преговорите и сега неговата воля изглежда като едва ли не единствено възможната

Предсрочните избори на 5 октомври не произведоха вариант за работещо правителство. Политическият кастинг в два кръга потвърди тази обреченост. Както и математиката. И логиката. Разностранните изказвания на партийните лидери в парламента - също.

Те ежедневно продуцират нова драматургия, макар че изход винаги има - Конституцията е предвидила и краен вариант:ГЕРБ връщат мандата, БСП - също, ДПС - също, и така по веригата, докато кръгът се затвори и президентът се принуди да насрочи дата за нови избори, колкото и да не му се иска. Могат също така да прескочат протокола, като просто декларират, че няма да взимат проучвателен мандат.

Ясно е, че никой няма интерес от нови избори по ред причини - като се започне с финансови и се стигне до напълно непргнозируемия резултат. Според социолози новите избори само биха усилили националистическите формации и тяхното представителство в Народното събрание.

Затова ходовете на сегашните парламентарни сили са като в историята за орела, рака и щуката. В резултат вече трета седмица всички дружно сме вторачени във фаза 1 - съставяне на правителството от ГЕРБ.

Стрелба напосоки

ГЕРБ избраха тактически преговорен процес, който включваше съчувствие от публиката, че Бойко Борисов хем е първи, хем няма достатъчно депутати, за да управлява сам, хем разни малокалибрени партии му извиват ръцете, хем е готов да им изпълни капризите.

Особено капризите на Реформаторския блок, който в крайна сметка реши единодушно да участва в евентуално правителство на ГЕРБ, но само като част от тройна коалиция с Патриотичния фронт.

В резулта Лютви Местан, който първоначално хариза 38-те си депутати в услуга на ГЕРБ, изсъска от заден план, че участието на фронта ще промени отношението на ДПС. А без ДПС кой не знае, че няма стабилност.

БСП се описа като мека опозиция със склонност да подкрепи конструктивни предложения, АБВ има интерес да бъде „анти" гиспираните мнозинства, ББЦ - да се кротне, а „Атака" - да преследва популистки абсурди като отмяна на лятното и зимното часово време, както е в Матушка Рус, и премахване на знамето на ЕС от сградите на българските институции.

Бойко Борисов всеки ден измисля нова формула на властта, коя от коя по-загадъчна. Видяхме го в готовност да търгува (неясно с кого) президентски мандат срещу 4-годишно управление, да бъде премиер в едногодишно управление в малцинство, да моли Патриотичният фронт да праща лидерите си в бъдещата коалиция, а после да иска такава само с обърканите реформатори.

Мините са прекалено много

Каквато и напудрена фраза да бъде измислена за следващото правителство - на малцинството, на спасението и стабилността, на националното единство, на широката коалиция, на реформите или смирението, следващата власт ще се крепи просто на магия, ако няма ясно разписана предварителна програма и приоритети, да не кажем и хоризонт.

Ако искат да са наистина отговорни и мислещи за народа, партиите могат да се обединят около една програма с разписани задачи (ако обичат да не ги наричат приоритети) - актуализация на Бюджет 2014, Бюджет 2015, мерки в енергетиката, решаване на казуса КТБ, смяна на ръководство на БНБ, промяна в Изборния кодекс.

В противен случай следващото правителство ще виси на партийния интерес на мандатоносителя, който ще реши кога да дръпне вълшебното килимче.

Парадоксално, но в момента ГЕРБ са в ситуация да направят правителство с когото пожелаят - математика излиза и с ДПС и ББЦ; и с БСП и АБВ. Обществено най-приемливата коалиция или може би политически най-логичната е коалицията с Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

Последните дават вид, че не ламтят за постове и са готови "скромно" да участват с експерти в изпълнителната власт, за да въведат часове по родолюбие и повече физическо възпитание в учебните програми. Ако такава висша цел наистина може да бъде постигната от по-долните им ешелони, то в редиците на Реформаторския блок броженията стават все по-видими - Радан Кънева и Меглена Кунева говорят уж заедно, но никога не им е достатъчно да говори само единият от тях.

Реформаторският блок сам по себе си е допълнителна рискова конструкция - разцеплението наднича зад усмивката на Меглена Кунева и смутените поправки на Радан Кънев, заради негласната съпротива срещу ДПС, заради теми като съдебната реформа, „Южен поток" и договора с „Уестингхаус" за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй".

Дори и при най-добри намерения съществува рискът във всеки един момент коалицията да бъде развалена - от ГЕРБ, ако Борисов се почувства предаден; от реформаторите, ако ГЕРБ не ги подкрепи във важните за тях 12 секторни политики; от Патриотичният фронт, ако им хрумне, че прекалено много услуги се правят на ДПС.

Казва ни се, че новите избори не са панацея в тази объркана ситуация, защото могат да доведат до още повече странности, противоречия и несъвместимости в Народното събрание. То нямаше да изглежда като сергия от битпазар, ако Изборният кодекс беше читав, ако не се контролираше около 25 на сто от вота на избирателите, ако партиите бяха опитали да привлекат негласуващите със смислена кампания и разговор за важните теми.

Изборите са функция на политическата системата, която задава обаче правилата им с единствената мисъл да се възпроизведе.

 

Най-четените