Да се борим срещу насилието над жени, но дали да не се борим и срещу параноята около него? Такъв въпрос зададоха на онлайн света няколко наши артисти - без да го търсят умишлено и без да натрапват конкретно послание с фотосесията си Victim of Beauty.

Публикувана в българското електронно списание 12, сесията от шест кадъра с модели, гримирани така, че да изглеждат с болезнено реалистични рани и изгаряния, предизвика гнева на американски онлайн издания, блогъри и благотворителни организации за борба с домашното насилие.

Алисън Мелдръм от НПО Standing Together заявява: "Като се има предвид, че насилието вече достига крайно високи нива в тийнейджърските взаимоотношения, този тип перверзия, представяща се за "изкуство", е много притеснителна"... Европейски издания като Grazia Daily пък пишат, че остава да се види колко далеч ще стигне българското списание в следващия си брой...

Хроника на един предизвестен шок

"Кой да знае, че насилието срещу жени може да бъде толкова артистично...", писа Черил Уишховър от популярния блог Fashionista, който пръв публикува фотосесията, заснета от Васил Германов. SFX гримът е дело на Даниела Аврамова, а Beauty гримът и прическите - на Слав Анастасов, един от главните редактори на 12 Magazine заедно с Хубен Хубенов. Fashionista пръв прокара истеричното възприемане на кадрите, питайки защо редакторите не са посочили какво искат да кажат с тях, освен уточнението, че снимките не се препоръчват за лица под 16 години.

"Насилието над жени присъства прекалено често в реалността, за да имаме каквото и да било желание да го виждаме и в модно списание", заключи Уишховър и хвърли темата на известния феминистки блог Jezebel. Моделът Джена Сауърс нарече фотосесията в коментара си ужасяваща, сравнявайки я и с други изображения на насилие като снимките на Джери Хол от Хелмут Нютън. Според Сауерс модната индустрия продължава да смята за авангардно жените да бъдат изобразявани като субекти, които могат да бъдат пребивани и убивани.

Жертви на клишетата

Феминистката реторика около фотосесията стига дотам, че в сайта NY Daily News четем как българското модно списание отказва да се извини след скорошно разпространение на кадри с окървавени и насинени жени. Пред изданието редакторите на 12 казват, че спорните фотографии не са предназначени да възвеличават домашното насилие и сесията е оставена без въвеждащ текст, за да може всеки да я интерпретира по свой начин. "Много от хората виждат темата за домашно насилие в тези снимки, но това е мнение, което дойде с обяснения на фотосесията, които не са наши", казаха и пред Webcafe.bg те.

Хубенов и Анастасов твърдят, че тя няма някаква социална или критична ангажираност. Идеята за нея се ражда по време на мейкинг на документален филм за гримьорката Даниела Аврамова, която демонстрира как се "правят" рани в киното. Редакторите на 12 са категорични, че няма за какво да се извиняват, казвайки, че е е очевидно, че става въпрос за изкуство.

Според тях обществата са обременени с прекалено много предразсъдъци и клишета, за да припознаят в снимките спекулиране с реалната тема за домашното насилие. Заради рамката, в която американските медии вкараха посланието на фотосесията, подчертават, че не подкрепят и не насърчават насилието.

Обратно в Европа

Параноичното възприемане на снимките в САЩ намира отзвук в европейските медии, които са по-меки по темата що се касае за свободата на изразяване. Френският "Льо Монд" е потърсил мнението на социологът Мариз Джаспар, автор на книгата "Насилието над жените", която казва: "Модата често използва сцени на фикции и би било жалко да ограничаваме свободата на артистите". Тя все пак уточнява, че така попадаме в стереотипа за жената-жертва с деформирано, малтретирано тяло".

Стига и до някои неграмотни заключения като това, че не е случайност че инициативата идва от България, която е "бивша съветска република". Посочено е, че въпросните републики регистрират рекорден процент на домашно насилие и е даден пример с Русия, където 10% от жените признават, че са били жертва на насилие от страна на партньора си миналата година.

И според Mишел Малар, арт директор на Фестивала на модата в Иер, подобни образи са просто фикции, които трябва да се възприемат точно като такива. Когато модата се захваща с политически проблеми и социални сюжети като тиранията на красотата и насилието над жени, тя става наистина интересна, казва той. Въпреки това твърди, че серията снимки в 12 не могат да бъдат защитени, докато намира това, което фотографът Жан-Батист Мондино направи преди 20 години, за много по-добро. Става дума за непубликувана снимка за списание The Face, на която моделът Кейт Мос е със следи от бой. Малар цитира фотографа, според когото "става въпрос за снимка с насилие, а не за красота."

В същото време авторите на фотосесията в 12 казват, че тя задава въпроси, без да натрапва отговори. Според тях изображенията могат да се видят от различни ъгли - и това е хубавото на модата и фотографията. Едни виждат брутална рана, други - изкусна работата на художник или изисканото лице на едно красиво момиче.

Коментарът на британското издание "Дейли Мейл" е в подобен дух, включвайки в него и мнение на потребител, което гласи: "Въпреки че някои може да мислят, че тези снимки придават блясък на насилието, смятам, че те ви карат да се замислите извън шаблона какво се е опитал фотографът да изобрази чрез тях. За мен те означават, че въпреки че жената може да бъде с белег, тя всъщност може все още да е красива."

Сред читателските коментари в различните медии е и този, че изобразените с грим рани във фотосесията са на места, които жените коригират с пластична хирургия - често без да имат нужда от това - като така сами се поставят в ролята на жертви.

Просто бизнес

Международният спор около фотосесията на българския екип всъщност е част от инертната тенденция на модата да се приписва вина за самоубийствения начин на живот, който водят съвременните жени. Независимо дали става дума за анорексия или насилие, на индустрията открай време се придава демонична важност, сякаш всички теми от модните списания се изучават през първите седем години.

Същото е и когато става дума за социални и политически проблеми, като съвсем пресния случай с Adidas, които обявиха, че няма да вкарат в производство новия модел JS Roundhouse Mids, снабден с бутафорни окови. Решението бе взето заради негативните коментари за продукта, според които той пропагандира робството - оковите са подобни на тези, които са носили чернокожите роби в САЩ през XIX век.

На дизайнера на спортните маратонки Джеръми Скот му се наложи да уточни, че за създаването на модела се е вдъхновил от анимационното филмче My Pet Monster, в което плюшена кукла оживява, когато й махнат пластмасовите белезници. Скот допълва, че не е искал да оскърби паметта на чернокожите роби.

Разбира се, че има символи, с които е малко трудно да постигнеш единствено послание за шик. Ако всяка подобна кампания обаче предизвиква толкова големи спорове, това не е само заради скандалните следи в нея, но и заради доброто й изпълнение. Въпреки горчивите асоциации, с които е засипана фотосесията в 12, факт е, че и български екип даде нещо на света на модата.

* Целият превод от "Льо Монд" е публикуван в блога Поп култура за всеки ден и всеки дом