Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Блекпул не става шампион заради войната

Чарли Адам куфее след гола си от пряк свободен удар, с който изравни на рано повелия Кардиф Снимка: Getty Images/Guliver
Чарли Адам куфее след гола си от пряк свободен удар, с който изравни на рано повелия Кардиф
Сър Стенли Матюс центрира за един от головете на Стан Мортенсен в прочутия финал за Купата на ФА през 1953 г., в който Блекпул побеждава Болтън с 4:3

"Малкият" Блекпул, който вчера се завърна в елита на Англия след 39-годишно отсъствие, всъщност е клуб с богата история. Както повечето английски отбори, той е създаден още през ХІХ век. Годината на основаването на Блекпул е 1887 и десетина година той се подвизава в местната Ланкаширска лига, преди да се осмели да кандидатства за членство във Футболната лига.

След период на постоянна миграция между долното национално ниво по това време - Втора дивизия, и Ланкаширската лига през 1930 "морските", както са известни блекпулци, успяват да изкарат три сезона в Първа дивизия.

През 1937 г. под ръководството на великия си мениджър Джо Смит те отново се изкачват там и не напускат елита чак до 1967 г. Джоузеф Смит е велик за "мандарините" (какъвто е другият прякор на клуба), не само защото е начело на отбора цели 23 години (от 1935 до 1958), но и с това, че по негово време се случва "златният век" на Блекпул.

Златните 50-те.

50-те години наистина могат да бъдат определени като златни за клуба. Тогава те печелят най-ценния си трофей - Купата на ФА през 1953 г., а в отбора блестят първият носител на "Златната топка" сър Стенли Матюс и централният нападател Стан Мортенсен. През същата година Англия излиза срещу Унгария в така наречения "Мач на века" (загубен с 3:6 на "Уембли"), а в състава са толкова много "мандарини", че вестник "Daily Mirror" пише в предварителния си материал, че срещата е между Блекпул и унгарците.

Мачът за Купата през 1953 г. срещу Болтън е известен като "Финалът Матюс" и е включен в класацията на "The Independent" за десетте най-великите финала в най-старата футболна надпревара.

Легендите.

Въпреки че Стан Мортенсен отбелязва хеттрик, най-ярката звезда на терена е Стенли Матюс, който прави три асистенции, а "мандарините" обръщат съперника от 1:3 до 4:3. През 1967 г. Мортенсен се завръща като мениджър след отпадането от клуба от Първа дивизия, но е уволнен две години по-късно, след като не успява да го върне там. Това решение на ръководството им докарва огромен скандал с привържениците.

Третата голяма легенда на клуба е абсолютният рекордьор Джими Армфийлд, който прекарва цялата си кариера на "Блумфийлд Роуд" и за  17 сезона от 1954 до 1971 като десен бек записва 569 мача с 6 гола. Същевременно той е и национал на Англия в 43 срещи. От 2003 новопостроената южна трибуна на стадиона носи неговото име, докато от 2005 г. северната е кръстена на Мортенсен.

Световният шампион Алън Бол започва професионалната си кариера в Блекпул още 17-годишен и на 21 вече има 116 мача и 40 гола за клуба си, както и световна титла с националния отбор, преди да премине в по-големия и богат клуб Евертън.

Трофеите - спечелени и неспечелени.

Освен Купата на ФА другото най-ценно отличие във визитката на клуба е несъществуващият вече трофей Англо-италианска купа, спечелена с 2:1 на финала срещу Болоня.

В интерес на истината Блекпул са можели да станат и шампиони през 1939 г., когато водят в класирането до прекъсването на първенството заради избухналата Втора световна война. Така най-големият и кървав конфликт в историята на човечеството лишава "морските" от честта да се окичат с титлата на Англия.

В наши дни

След отпадането през 1971 г. едва ли в пристанищния град са очаквали любимият им клуб да трябва да чака цели 39 години, за да се завърне в най-високото ниво на английския футбол.

Също така никой не е очаквал това да стане и тази година, тъй като в началото на първенството "морските" бяха считани за едни от фаворитите за изпадане. Промяната обаче донесе един особняк от Бристъл - Йън Холоуей, когото помним като атакуващ халф на Куинс Парк Рейнджърс във Висшата лига през 90-те години. Мениджърът, който преди това е водил родния Бристъл Роувърс, КПР, Плимут и Лестър, пое Блекпул от временния наставник Тони Паркс и постигна уникалния успех вчера.

До последния мач от Чемпиъншип тази година "мандарините" не бяха сигурни за шестото място, даващо право на бараж. В последния си мач с Бристъл Сити  те завършиха наравно, но и конкурентът им - уелсците от Суонси, се провалиха у дома в опита си да победят Донкастър.

Така на финалния плейоф вчера Блекпул се справи с други уелсци - Кардиф, но битката им на полуфинала с легендарния Нотингам Форест бе още по-вълнуваща. "Морските" победиха на два пъти третия в крайното класиране - 2:1 у дома и сензационно 4:3 като гост с хеттрик на Дъдли "Ди Джей" Кембъл.

Чернокожият нападател, който игра като преотстъпен, сега ще трябва да се завърне в Лестър, който държи правата му, въпреки че Холоуей със сигурност ще се опита да го привлече за постоянно.

Другите играчи, които блеснаха в плейофите, са шотландското крило Чарли Адам и опитният таран Брет Ормерод. Двамата са съответно най-скъпата покупка и най-скъпата продажба в историята на клуба. За Адам Блекпул плати 500 000 паунда на Рейнджърс миналото лято, а Ормерод бе продаден през 2001 г. за 1 750 000 паунда на Куинс Парк Рейнджърс именно когато Холоуей бе мениджър там. Тази година той го откупи отново от местния враг Престън.

Много е вероятно двата трансферни рекорда да бъдат подобрени много скора, като със сигурност сериозна част от очакваните 90 милиона приходи от Висшата лига ще се инвестират в класни играчи, които да осигурят оставането в елита на клуба с най-малкия стадион.

 

Най-четените