Телевизионните кадри, които обикновено идват от германската столица, са на ултрамодерни, впечатляващи сгради, орди от небрежно-елегантни млади хора и непреодолимо усещане за власт. Брюксел може да е умът на Европа, но Берлин е динамичното й сърце.
На този фон новините за горящи автомобили и полицейски акции срещу леви анархисти дойдоха изненадващо за света. Не поредната тъжно-драматична история с бежанци, тръгнали на Запад, не сблъсък на цивилизации между европейци и новодошли, не крещящ десен вандализъм. Левите анархисти, за които не бяхме чували от доста време, сега са в центъра на вниманието и обещават още изстъпления.
Бързата ескалация на напрежението говори, че под бляскавата и ултрамодерна повърхност има наслоени проблеми, които така и не си отиват.
През почивните дни полицията в Берлин започна мащабна акция срещу заведения, в които традиционно се събират т.нар. "автономни". В петък вечер, когато местата са пълни, масирани групи полицаи започна проверка на документи и разрешителни за продаване на алкохол. Левите анархисти отговориха с три запалени коли и множество контейнери за събиране на боклук в квартала "Фридрихсхайн".
Протестите срещу полицията на другия ден ескалираха в още стълкновения. Анархистите завзеха празно сграда, силите на реда блокираха улиците и спряха потока на крайнолеви симпатизанти. Отрязани и малобройни, окупаторите се предадоха след няколко часа късно вечерта.
Никой не очаква това да е краят на сблъсъците.
Всъщност, ескалацията започна в средата на януари, когато властите претърсиха завзета от години от анархисти сграда на Rigaer Strasse Nr.94 във "Фридрихсхайн". По-известно като R94, това е едно от последните подобни места, с които някога Берлин бе пълен.
Часове, след като полицай бе нападнат и набит в околността, а евентуалните виновници избягаха, елитните части на полицията, подкрепени от хеликоптери и 300 редови служители, атакуваха сградата. Побойниците не бяха открити, нито конфискуваните предмети кой знае колко (павета, газови бутилки, метални лостове).
Тежката ръка на властите обаче създаде много противници и очакване за още улични битки в Берлин.
Сега, след горещия мартенски уикенд, местните медии предричат, че R94 ще бъде разчистена. Анархистите се заканват да отмъстят с "милионни щети и Хенкел в багажника." Последното се отнася за сенатора по вътрешните работи Франк Хенкел и възможността да бъде отвлечен.
R94 е облепена с плакати и гръмогласни лозунги срещу капитализма и полицията. Не е далеч и първи май, когато от десетилетия във вечерта след празника ултралевите организират по някой друг вандалски акт. Ако ескалацията продължава, страховете са, че позаглъхналата традиция ще избухне с нова сила тази година.
Ултралявата сцена отдавна не е това, което беше в Западен Берлин през 60-те години и след падането на Стената.
#Berlin: Burning cars and broken windows after police raid against #Rigaer94. #Germany pic.twitter.com/zNpKLyvrys
— th anonymous (@ori_no_co) February 14, 2016
Аз също спадам към групата живели в града, когато още беше пънк.
Всеки бе посещавал десетки партита в изоставени сгради, ако не и пребивавал за кратко или по-дълго в някоя алтернативна комуна. Имаше празни бивши соццехове, в които самообявили се концептуални артисти живееха без да плащат наем. Също без ток и течаща вода, но пък в цяло хале само за тях.
Съществуваха нелегални кръчми в безистени, без цени, където всеки оставяше колкото пари има. През лятото в празните пространства между блоковете цъфваше импровизиран бар и бързо се превръщаше в полулегален техноклуб.
В Западен Берлин след Втората световна война стотици сгради пустееха и млади хора и турски имигранти се нанасяха в тях. Жилищата не бяха модерни или ремонтирани, отопляваха се с печки на въглища, покривите течаха, вятърът свиреше през неуплътнените прозорци, но наемите, ако имаше въобще собственици, бяха нищожни.
Ситуацията се повтори след падането на Стената. Щом имаха веднъж възможност, източно-германците масово бягаха от старите прогнили жилища. Бившата ГДР-собственост бе с неясен правен статут.
Студенти от западните провинции, художници, непродали и една картина в живота си, китаристи без групи, хипита, алтернативни проекти се нанасяха в пустеещите сгради в квартали като "Пренцлауер Берг" и "Фридрихсхайн".
Берлин, по думите на бившия му кмет Клаус Воверайт, бе беден, но секси.
Бавното преместване на държавната администрация от Бон обратно в новата-стара столица и годините нужни на бизнеса да се реши да инвестира в града създаде усещане, че партито може да продължи до безкрай. Някъде около 2005 г. прощалните купони за края на един или друг алтернативен проект обаче започнаха да зачестяват. Статутът на собствеността бе най-после изчистен, сградата - продадена и с предстоящ ремонт, за да се нанесе средната класа с деца в нея.
Когато сега посещавам Берлин, трябва специално да търся, за да открия блок с разпадаща се фасада. Някогашните множество празни пространства се запълват с все повече модерни сгради. Вътре живеят семейства, често всъщност някогашните студенти, вече завършили професионалисти с кариера и деца. Рядко някой вече мисли за "Пренцлауер Берг" и "Фридрихсхайн" като евтини квартали.
Забележително е, че част от живеещите в R94, окупираната сграда сега в центъра на стълкновенията с полицията, плащат наем. Точно така - дори левите анархисти не са толкова алтернативни.
Джентрификация или процесът на "изчистване" на квартали от старите, неплатежоспособни обитатели и вдигането на цените на собствеността е проблем, през който минават рано или късно почти всички модерни метрополии. В случаят на Берлин особеността, че новите наематели в голямата си част са живели през алтернативния период създава допълнителен пласт от носталгия.
Затова твърдият подход на полицията към R94 през януари предизвика толкова негативни реакции, както от местни политици, така и от хиляди граждани в социалните мрежи. Какво би бил Берлин без жилката анархизъм, е общият сантимент.
Освен това във време, когато десният популизъм е в подем, автономните изглеждат като по-симпатичните радикали.
Анархистите, със собствен сайт Rigaer94.squat.net и Twitter акаунт, играят на тази тънка струна. Това че стават все по-малко, ги прави все по-радикални. Смята се, че в Берлин живеят около 2500 анархисти, 960 от тях са опасни.
Според изследване на професор Клаус Шрьодер от берлинския Свободен университет не става дума за класическите леви радикали, които някога четяха Маркс и Мао и подготвяха революция. Това са предимно за хора, отхвърлящи системата и желаещи да живеят извън границите на традиционното общество.
Част от тях са просто за купона и вандалските актове и битки с полицията са вид самоутвърждаване.
Растящата поляризация в обществото е това, което прави малката група потенциално опасна. Особено отворилите се социо-политически пропасти в Европа заради кризата с еврото и имигрантската драма засилва неприязънта на анархистите към традиционните политически партии. Не само сенаторът по вътрешните работи на Берлин Франк Хенкел е заплашван с насилие, адресът на социалдемократа Том Шрайбер също е публикуван в интернет с подкана някой да го посети вкъщи.
В подобна ситуация трудно някой може да очаква властите да са по-умерени.
Проблемът е, че и да искат, политиците не могат да открият мирен и тих начин за решаване на ситуацията. Ширещото се подозрение сред местната преса е, че сенаторът по вътрешните работи Хенкел подхожда толкова твърдо с R94, за да нокаутира опозицията в най-дясно.
Хенкел е от дясноцентристкия Християндемократически съюз (CDU на Ангела Меркел), а във врата на партията диша нова популистка Алтернатива за Германия (AfD). През септември в Берлин ще има местни избори...
Новите графити във "Фридрихсхайн" гръмко пропагандират R94 Lives. Въпросът вече, изглежда, е докога.
