Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Те ли не ни искат, ние ли ги гоним

По една или друга причина, трима от най-добрите ни действащи спортисти не играят за България. Ясно е, че без тях няма как да постигнем успехи Снимка: Getty Images
По една или друга причина, трима от най-добрите ни действащи спортисти не играят за България. Ясно е, че без тях няма как да постигнем успехи
След загубата от Унгария от лагера на българския отбор казаха: „С Григор Димитров щеше да е различно”. Резултатът ще бъде забравен, но неговото отсъствие точно в тези мачове ще се помни дълго

През уикенда България загуби важен двубой за купа „Дейвис", който можеше да ни изкачи в първа група на неофициалното световно отборно първенство по тенис.

Ако нещо горчи повече от загубата, то е, че най-важният мач на България от доста години насам беше изигран без най-добрия български тенисист.

Григор Димитров нямаше турнир в периода 18-20 септември, но между 28 септември и 1 ноември влиза в напрегнат период с пет последователни състезания - три в Азия (в Куала Лампур, в Токио и мастърса в Шанхай) и две в Европа (в Стокхолм и мастърса в Париж).

Дори да приемем това като основателна причина, не може да се отрече, че става въпрос за нещо като тенденция:

Най-добрият ни тенисист не идва за Дейвис", най-добрият ни волейболист е сърдит на федерацията, а най-добрият ни футболист се отказа рано-рано от националния.

И тримата не играят за България във важни мачове, в които тяхното присъствие може да донесе значителни успехи (да, даже и при футболните национали).

Едва ли е съвпадение.

Можем да ги счетем просто за отделни случаи, в които Григор Димитров се оказва с натоварен график, Матей Казийски е в конфликт с ръководителите на българския волейбол, а Димитър Бербатов желае да се концентрира върху клубната си кариера.

Но съществуват и други, по-общи причини. Доколко ги отблъскват българската реалност и неуредиците в съответните спортни федерации, доколко е въпрос на патриотизъм, отношение и себераздаване - трудно е да се каже с точност.

Ние ли не си ги ценим достатъчно, шефове и властници ли са ги прогонили със схемите си, или те вече се смятат за твърде големи и изяви на национално ниво не са им така необходими?

Няма как Димитров, Казийски или Бербатов автоматично да направят българския спорт по-добър и да решат проблемите в него. Само че въпросите и горчилката, свързани с тях тримата, остават.

Работа на клубове и федерации е да търсят и други таланти с такъв потенциал - ясно, че България не е велика сила в който и да е от тези спортове и не може да се чака "да се роди талант".

И докато най-добрите не играят, а федерациите не дават вид да правят дори и формален анализ на грешките си, не можем да се надяваме на каквито и да е успехи.

 

Най-четените