Авторите на селф-хелп наръчниците съветват - ако имаш дилема - напиши плюсовете в лявата колонка, а минусите в дясната и сравни в кое от решенията преобладават плюсовете - то е правилното!

Хм, да видим - на път съм да се влюбя, или по-точно, влюбена съм в женен мъж. Нека го наречем за краткост Д. Той е готин, умен, успял, забавен, нежен. И отегчен от семейния си статус. Но по никакъв начин и не мисли да го променя - най-малко заради децата си и усложненията от един евентуален развод.

А за да бъдем напълно искрени, аз също не го искам през цялото време до мен - свикнала съм да разполагам с времето си (и свободата си) и да ми се мотае някой непрекъснато - с цялата прозаичност на битовизмите - просто ще ме отегчи.
А скуката е най-бързият начин да скапеш една връзка.

Тоест, би трябвало да сме открили онзи модус вивенди, при който връзката ни да ни носи само позитиви.
Или в съответствие с колонките - много плюсове - не се налага да му гладя ризите (но му заглаждам егото, ок!), не му търпя хъркането и лошото настроение, мога винаги да се врътна и да кажа: "Аз съм дотук", мога да кажа, че имам ангажимент, а да прекарам вечерта, гледайки стар руски филм, самосъжалявайки се колкото искам. Въобще - пълна хармония!

Да де, ама сигурно вече сте се усетили колко "изсмукани от пръстите" са тези плюсове. Защото, споменах ли, че леко "хлътвам" в Д. И го искам почти непрекъснато - усмивката му, закачливия му поглед като дете, което току-що замисля беличка, ръцете му, целувките му, начина, по който се любим. Има толкова неща, които искам да правим заедно - дори да готвим - о, ужас, май наистина си падам по него! И всичките те са почти невъзможни! (Дали пък не ги искам точно заради това?)

Ще кажете - е, за какво точно мрънкаш? Хич не мрънкам - напротив, адски се старая да избягвам всичко, което наподобява съпружеско мрънкане. Аз съм винаги атрактивна, забавна, чаровна, разбираща, секси и ... различна! Каквото и да ми коства това, дори, когато съм изморена до смърт и всичко, което искам е само да се добера до възглавницата си.

Но, понеже Д. е женен, аз трябва да напасвам графика си с неговия - "Скъпа, имаме час и половина и трябва да взема детето от баскетбол!". Е, ясно, че в този час и половина няма да правим всички онези неща, които ми се иска да правим заедно. И със сигурност няма да готвим. Нито да гледаме филм...

Но дори и в това не е проблемът. Знаете ли къде е - той е в онова невидимо присъствие на съпругата - този трети във връзката, който хем го няма, хем е винаги с нас. Още в началото съм постулирала, че не искам да зная името й и грам не ме интересува дамата.

Да де, ама в най-интимния момент дамата звъни на мобилния, Д. е със страхотна ерекция, която след разговора спада, а аз - какво? Даже изслушвам за здравните неразположения на съпругата (оправдава ли се Д. или избива комплекси?), след което от мен се очаква го докарам пак до онази страхотна ерекция.

Правя го - нали съм толкова неустоима - ама леко се дразня... Какво ти леко - бясна съм - като си толкова женен, какво търсиш при мен, по дяволите - стой си при мацката, дето има неразположения, халка и ...права над теб!

А после - "Ти си толкова красива, вече ми липсваш, обичам те, ще видя кога пак ще мога да се измъкна!"..."И аз" - отговарям, предчувствайки поредната тъпа вечер пред компа... До следващото му обаждане или е-мейл.
Е, сумма сумарум, едната колонка май много натежа...Не тази с плюсовете!

Само че... споменах ли, че съм влюбена? Или е поредното ми самозаблуждение, бягство от самотата, влизане в клишето "любовница" и драматизиране на реалността. Или съм роб на вагината си, защото факт е, че сексът с Д. е брилянтен - научих го как да доставя удоволствие на една жена (коя ли след мен ще се ползва от наученото - дали не още съпругата?)

Добре, а аз - докога ще я карам така - да, не искам да разбивам ничие семейство, искам да си имам личното пространство, но искам и да имам някого до себе си - не за два откраднати часа два пъти седмично, а за много повече... Дори, може би, бих се научила да гладя...

Дали, обаче, Д. е човекът? А ако той се разведе - ще съм способна ли да му наситя всички липси? А дали това няма да ме изнерви - ще се чувствам длъжна да остана с него, защото се е развел заради мен и от чиста лоялност и почтеност ще остана с него, макар и да не ме удовлетворява такова съжителство?

Въпроси, въпроси...

Колко е лесно на авторите на селф-хелп литературата - колонка с минуси, колонка с плюсове - сумираш и решаваш...