Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кобрата: Яд ме е за загубата, но не мога да уважавам Кличко

Кубрат вярва, че мачът с Кличко е бил полезен за него от гледна точка на по-нататъшната му кариера. Снимка: Webcafe.bg
Кубрат вярва, че мачът с Кличко е бил полезен за него от гледна точка на по-нататъшната му кариера.
"Може би това трябваше да се случи, за да си взема поука, да израсна." Снимка: Webcafe.bg
"Може би това трябваше да се случи, за да си взема поука, да израсна."

Кубрат Пулев не съжалява за нито една от думите си преди и след мача с Владимир Кличко.

"Не се извинявам за нищо, даже много от нещата ги спестих. И въпреки всичко, Кличко си имаше късмет. Това обаче не ме оправдава, че загубих след моя грешка, за която си нося отговорността."

"Всички българи ме обвиниха, че съм изговорил какви ли не глупости преди мача. Но той, че ме нарече "простак", никой тук не го отрази. Просто казах, че не го уважавам, но той лично не го е заслужил."

"Най-важното е, че се чувствам отлично и по-нагоре в бокса, въпреки загубата и неуспеха. И въпреки всички спънки и долни номера, отговорността си е изцяло моя, паднах заради моята грешка. Това ни прави по-големи, когато грешим, да си вземем поука и да не ги допускаме повече", сподели Пулев.

Той благодари искрено на публиката в залата в Хамбург, която не спря да го подкрепя през цялото време. Родният боксьор пак сподели, че атмосферата го е накарала да се чувства така, все едно се е бил в София.

"Публиката ми повлия положително, но не успяха да ме извадят от равновесие. Бях много впечатлен от българската публика, за което им благодаря. И на всички пред екрание благодаря, въпреки късния час. Всичко това аз го оценявам. Това на фона на негативизма надделява многократно."

"В залата всички бяха изненадани от тази публика, включително и отборът на Кличко. Залата беше толкова препълнена, толкова силна подкрепа, все едно съм си у дома. Брат ми каза, че заради тях трябваше да победим. Аз бях спокоен, добре настроен, нямаше притеснение. Важното е, че излизам със знамето на България и така ще бъде винаги."

"Не мисля, че не мога да приемам загуби, но наистина много ме е яд. Не мога да се събера в кожата си, но приемам загубите. Дори на моменти прекалено леко и хладнокръвно, но след това много ме е яд. И ме е яд, защото знам, че мога и знам, че грешката е моя. Същото като в шаха и подаря фигура от невнимание. Когато съперникът е много по-добър, не ме е толкова яд, но когато е заради моя грешка, се ядосвам много."

"Може би това трябваше да се случи, за да си взема поука, да израсна."

Между другото, чувствам се много израснал след този мач. С нищо не можа да ме пречупи, в този момент осъзнах колко мога и колко съм силен. Осъзнах, че просто имам голямо бъдеще в този спорт", сподели Пулев.

"За мен уважението е изключително важно. Българският народ е проблем, че не уважава другите, родителите си, семейството, труда на другите. Другият ни проблем е, че българите нямаме вяра."

"Аз лично няма как да ми се заслужи уважението, когато един човек играе с толкова мръсни номера. Вие можете да си го уважавате, той е световен шампион. До къде късмет, до къде моя грешка, до къде шанс, но това в спорта го има."

"Никой не може да ме накара да уважавам човек, когато съм видял всичките мръсни номера, те бяха поне 1000. Всичките тези долни трикове, с които искаха да ни потиснат, не им обръщах внимание, за да се концентрирам. Казах им, че те няма да са от значение на ринга, но са от значение за уважението ми към него. Лично аз съм засегнат от него и е мой избор кого да уважавам. Уважавам хора, които дори спят на улицата и съм им стискал ръцете, помагал съм им. Но хора, които играят мръсно, няма как да ги уважавам."

"Никога през живота си не съм бил нокаутиран, винаги аз съм ги свалял. Мислех си, че съм дебелоглав и държа на удари, защото съм понасял много тежки удари в кариерата. Боксът е обратното на футбола, защото когато те боли, ти се усмихваш и се правиш, че нищо ти няма."

"Олюлявал съм се, изтръпвали са ми краката и главата, но никога не съм бил нокаутиран. Резки и точни удари ми нанасяше, но това е най-важното, това поваля човека. Значи все пак държа на бой."

"Ние си имаме този негативизъм. Хората около мен се чудят на всичко, научете се да го приемате. Ние като народ и народопсихология сме и малко чуждопоклонници. Мисля, че с времето това ще го преодолеем, но дано сме живи да го видим."

"Тактиката е една, но в движение се променя. Аз исках да си играя моята игра, но едно от мръсните номера беше, че рингът беше по-малък и по-мек, което го направиха от лагера на Кличко. Това ни го казаха няколко часа преди мача. Исках да финтирам, че ще играя с крака, да бягам и затова направиха ринга мек."

"Но ги финтирах, аз исках да играя само напред, да се бия. Може би трябваше по-рано да го направя, въпреки крошетата в първия рунд. Може би в третия и четвъртия рунд трябвае да тръгна по-брутално напред, което го умея, но не го сторих и това ми беше грешката."

"Има война между "Зауерланд" и К2 и тя си е от години, аз не съм единственият боксьор, който се изправя срещу тях. Нашият контакт ако беше малко по-добър, щяхме да се справим по-добре. Трябваше да работим повече заедно, да сме по-голям екип, но мисля, че се справихме срещу такава империя като К2."

"Не виня никого, проблемът си е в мен, защото аз наистина можех. Всички долни номера нямаше да са от значение, ако аз се бях справил на ринга. Отчитам го като моя грешка, но аз се уча и продължавам да се усъвършенствам, може и цял живот да ми отнеме", сподели Кубрат Пулев на пресконференцията си.

 

Най-четените