Нека си представим една хипотетична ситуация: Той те лъже. Той = твоите Слънце и Луна, единственият ти съзнателен избор на близък, този, който трябва да е опората ти в живота.

Обаче Той те мотае като пионерче. Разбира се, на всичкото отгоре ти се усещаш, тъй като си дарена с пето, десето и осемнадесето чувство и за съжаление своенравният ти компютър плюе хронологии и изкарва интересни неща напосоки. Мда.

Продължаваме с казуса. В такива случаи имаш две решения. Преглъщаш и си правиш каквото си знаеш, което е доста малоумно, понеже изцяло изтрива идеята за нормални взаимоотношения или се засилваш срещу стената на пета предавка.

След като си си разбил главата в нея, кървиш и си тупнал на прелестния си задник, вариантите основно пак са два (с някои подварианти, но това е дълга тема). Ревеш, чупиш, блъскаш и накрая скимтиш в някой ъгъл, опитвайки се да си нормализираш пулса.

Или: Еми, някой ако иска да се държи като задник, кой си ти пък да му пречиш. Купуваш си ново червило, ново бельо и започваш да дефилираш. Обикновено се скъсваш от секс, изненада, пак с Той. Винаги съм казвала, че човешките навици и инертно състояние на духа хич не са в полза понякога. Поне не и за трезвата преценка.

Не ме разбирайте погрешно - всеки постъпва идиотски в някакъв момент от живота си. И понякога наистина съжалява. Не съдя, нито казвам, че това е Грандиозният завършек.

Тъй. След този привидно кротък хормонален финал, идва нова тъпотия. Ако не знаете, стойността на тъпотията не се измерва в постъпка. Тя е обложена с данъци като лъжи, обида, унижение и прочее. Винаги ги взимайте предвид, когато изчислявате щетите.

И ти, естествено, се чувстваш като ескимос, на който са продали хладилник, понеже от жизнено и ведро същество се превръщаш в тотална развалина с ниско самочувствие. Много слабо.

Ако моя приятелка дойде при мен с подобно тръшкане, на ред шести й казвам: "Бий шута на тъпото копеле и си свиркай".

Когато обаче ножът е опрян в твоя гръклян, човек става изненадващо толерантен.
'Щото то, ако беше черно на бяло, животът песен щеше да е.

И сега отново си на кръстопът.

От една страна, пощата ти изненадващо се пълни със съобщения от мъже, които явно те намират за привлекателна и интересна, което те запокитва в ученическа еуфория на и без това изстрадалото ти его.

От друга - няма какво да се лъжем, неслучайно има лаф "И Анджелина Джоли е писнала някому".

Един вид, каквото и да направиш, все ще си прекаран на финала. Много сладка мисъл.
А на кръшните 26, не че съм престаряла, но запасът ми от нерви за такива простотии е рязко изчерпан.

Та, скачаш наново в дълбокото или опитваш да осмислиш ситуацията спокойно?

Бидейки една нежна, човеколюбива, дзен и дзън Везна, за съжаление второто ми е неизбежно.

И стоиш и мислиш, накрая със стоенето си оставаш, но симулираш някаква дейност.

Скоро една колежка чете "изследване-на-много-важен-университет-в-сусурлево", според което 78% от мъжете изневеряват. Full testicle.

Тоест шансът ти да попаднеш на Петия от тях, как да кажа, не е много обнадеждаващ.

Интересна е ситуацията и с приятелите ми мъже. Един от тях се кълне, че никога не е изневерявал и няма намерение тепърва да започва. Втори обаче, когато с треперещи октави попитах би ли постъпил така с мен, ми каза: "С теб, не, бебе, защото знам колко си яка. С други жени - бих". Това ме довежда до извода, че мъжете са страхотни дружки и скапани гаджета. Съжалявам, пичове, ама...

Опция е да имаш приятел за секс, което, рано или късно, пак ще ви вкара в драма.
Друга - да се научиш да си приятел с мъжа си.

Зрелите хора обикновено сядат и решават кое ще бъде. Той ще те издържа и ще ти кръшка (ако си ок с това), ще разнообразявате сексуалния си живот, ти ще се направиш руса/червена/зелена, за да сбъднеш някакъв фетиш или, ПОДЧЕРТАВАМ - ще се научите да сте приятели.

Понеже и моята идея за персонален Тим Рот не е да му търпя всички дразнещи дребни навици или да му пера чорапите. Обаче имам приоритети. Това е сделката.

Ясно е, че и аз не съм Универсалният Отговор на всички религии, но си преценяваш. Понеже утре ще ти писне втора, трета, пета. И както кармата обича да се шегува, накрая ще се натресеш на някоя куха усойница, ще ти роди едно бебе и честито - вие сте поредният посредствен чичко, неудовлетворен от живота. Не че съм го пожелавала на някого, напротив. Като ме сменят, поне да е за по-добро, но... животът има извратено чувство за хумор.

Ако сте имали търпение да изчетете дотук, поздравления - на финала сме.

Мисълта ми беше, че някой искрено да си посипе главата с пепел се случва. Шансът пак да ти натвори мизерия, обаче, също е доста голям.

Та този пост, освен зловеща авточетка, в която обясних колко съм прекрасна, иска да ти каже, че:

1. Няма грешни решения.
2. Няма съвети.
3. Не съществува универсална схема за излизане от каша.
4. Каквото и да се случи - никой не дава гаранция за технологична изправност на сърцето ти. То си е само и единствено твое... и колкото и да е клише - слушай го.
5. В 78% от случаите си прецакан.