Италия в бяло и черно: Кой как се представи през сезон 2011/12 в Серия "А" | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Италия в бяло и черно

Ивайло Стоименов 14.05.2012, 18:25 (обновена 16.05.2012, 13:02)

1 от 4 снимки Назад Напред

Ювентус, радост, шампион, титла, скудето, Италия, сезон 2011/12, 2012, Алесандро дел Пиеро, купа

Снимка: © Getty Images

Славният капитан на Юве Алесандро дел Пиеро е вдигнал високо дълго бленуваната шампионска купа

За разлика от доминиращите в последните години червено или синьо в съчетание с черното, този път цветовете на миланските грандове не бяха на мода в Италия, а ги измести бялото на Ювентус.

Нека да видим как се представи през сезон 2011/12 всеки от участниците в "калчото"!

1. Ювентус, 84 точки

Дали титлата им трябва да се брои за 28-а или за 30-а не е важно в момента, важното е, че "бианконерите" са отново на върха след изгнанието и упадъка вследствие на скандала "Калчополи", от който трябваше да минат цели шест години, за да се възстанови най-успешният италиански клуб.

В ролята на месията влезе някогашният капитан на отбора Антонио Конте, поел Юве след катастрофалната кампания 2010/11, в която грандът от Торино завърши седми и не игра в евротурнирите. Конте успя за кратко време да изгради страхотен отбор около привлечения от Милан Андреа Пирло, който бе ключовият играч в похода към титлата.

Постижението на "Старата госпожа" е още по-впечатляващо поради факта, че през целия сезон тимът не допусна нито една загуба. Същевременно и броят на равенствата бе най-висок в цялата Серия "А" - цели 15. Най-критичният период през сезона бе през февруари и първата половина на март, когато в рамките на седем мача торинци направиха шест ремита и отстъпиха първата позиция на бившия шампион Милан. След това обаче те се възползваха от грешките на "росонерите" и кръг преди края завоюваха "скудетото".

Тъй като във всеки триумф има и малко тъга, тя идва от очакваната раздяла с най-голямата легенда на клуба - рекордьорът по мачове и голове за Ювентус Алесандро дел Пиеро. От ръководството все още не дават категоричен отговор дали ще продължат договора на 37-годишния ветеран с още една година, но очакванията са това да не се случи. Привържениците, естествено, искат Алекс да остане в тима, а и с изявите си, макар и предимно като резерва, световният шампион от 2006 показа, че още го бива и отбеляза малко, но решителни голове.

В момента в дневния ред на "бяло-черните" обаче на първо място е предстоящият в неделя финал за Купата на Италия срещу Наполи, в който те могат да постигнат дубъл. След това предстои и дългоочакваното завръщане в Шампионската лига!

2. Милан, 80 т.

"Il diavolo" не успя да защити титлата си, като разликата дойде именно в преките двубои с Юве. През есента новият шампион победи стария с 2:0 с голове на Клаудио Маркизио, а реваншът на "Сан Сиро" завърши 1:1. От Милан бяха прави да недоволстват за непризнатия си от съдията гол, но не по-малко основание за подобно нещо имаха и гостите. "Росонерите" трябваше да се признаят за победени и след продължения в полуфиналите за Купата.

Със сдаването на "скудетото" бе прекъснат уникалният рекорд на Златан Ибрахимович от осем поредни сезона като шампион (с Аякс, Ювентус, Интер, Барселона и Милан), но шведът поне стана голмайстор на Серия "А" за втори път след 2009 г.

Все пак Милан бе достоен конкурент на първенеца и поддържаше интригата жива, като непрекъснатите здравословни проблеми, окастрящи състава, дадоха своето отражение. Засега няма признаци, че треньорът Масимилиано Алегри ще бъде сменян, като наскоро от ръководството потвърдиха, че той продължава да се ползва с доверие.

3. Удинезе, 64 т.

"Зебрите" се установиха като фактор в италианския футбол, подобрявайки с едно място класирането си от миналия сезон и, макар и в усложнени условия (този сезон Серия "А" има само три квоти за Шампионската лига), отново ще имат шанса да се пробват в квалификациите за най-важния клубен турнир в света.

Антонио ди Натале не успя да спечели титлата "капоканониере" за пръв път от три години и отстъпи в листата на стрелците на Ибрахимович и Милито. 23 гола обаче са си великолепно постижение за неостаряващия стрелец, още повече в отсъствието на продадения в Барселона негов партньор Алексис Санчес.

Голямо браво на наставника Франческо Гуидолин, който доказва, че и без гигантски бюджет могат да се гонят високи цели!

4. Лацио, 62 т.

Отново, както и преди година, "орлите" останаха с едно място надолу от зона "Шампионска лига" и въпреки че подобриха класирането си (в предишния сезон бяха пети), не успяха да влязат в бленуваната надпревара.

Само две точки разделиха Лацио от тази цел, като за това вината си е у самия отбор, който на няколко пъти през сезона не успя да прояви постоянство и глупаво загуби точки.

До голяма степен мащабната селекция през лятото не оправда доверието - не че новите футболисти разочароваха твърде много, но те не успяха да вдигнат съществено нивото. Изключение прави 33-годишният Мирослав Клозе, който и с екипа на римския клуб продължи да бъде безпощаден голмайстор. На другия полюс бе Джибрил Сисе, който разочарова напълно и още през януари го продадоха на Куинс Парк Рейнджърс.

5. Наполи, 61 т.

"Адзурите" отстъпиха от позициите си от миналия сезон, когато завършиха на трето място, а дори евентуалното спечелване на Купата в неделя едва ли ще е пълноценна утеха за привържениците им.

Остана едно тегаво усещане за нереализиран потенциал, след като Наполи се разкъсваше на два фронта - домашният и в Шампионската лига, като в крайна сметка не бе постигнат съществен успех и на двете места. Симпатичният нападателно играещ отбор на Валтер Мадзари отпадна малко нелепо в последните минути от бъдещия финалист Челси, след като в предварителната група бе отстранил Манчестър Сити и отстъпи само на Байерн в класирането. Загубата в Лондон, както и някои други разочароващи представяния във важни мачове, поставиха под известна въпросителна тактическата компетентност на Мадзари. Така или иначе, той вероятно ще продължи да води отбора, но не е ясно как Наполи ще задържи голмайстора си Кавани без шанс за изява в Шампионската лига.

6. Интер, 58 т.

По познат начин отпреди успешната ера в периода 2006 - 2010 в Интер смениха цели трима треньора в рамките на един сезон (след двамата през миналия) - Джан Пиеро Гасперини, Клаудио Раниери и Андреа Страмачони.

Представянето на отбора бе до болка познато за неговите привърженици, спомнящи си отлично "тъмните времена" през 90-те и в началото на новия век. Интер регистрира огромна амплитуда от позиции в класирането. След раздялата с оказалия се неподходящ Гасперини, Раниери завари отбора почти в дъното на таблицата. От 10 ноември до 22 януари обаче бяха постигнати осем поредни победи и "нерадзурите" се изкачиха от 16-о до 4-о място. Какво се случи след това обаче? 7 срещи без победа (5 загуби и 2 равенства)...

Така начело застана младият и никому неизвестен, но доста успешен с младежката формация на клуба Андреа Страмачони. 36-годишният специалист се хвърли направо в дълбокото и стабилизира ситуацията, макар и късно за класиране в Шампионската лига. Страмачони ще остане на поста и за следващата кампания, а първата му работа е да осъществи подмладяването в звездния, но адски стар състав.

7. Рома, 56 т.

"Вълците" не успяха да се превърнат в италианската Барселона, като доведеният за тази цел от "Б" отбора на каталунците Луис Енрике се провали навсякъде, където можеше. Още преди същинското начало на сезона Рома отпадна шокиращо от Слован (Братислава) на прага на групите на Лига Европа, а девет месеца по-късно дори не успя да повтори класирането си от миналия сезон и от позицията си на седми в класирането ще гледа евротурнирите по телевизията. Като капак на всичко, през сезона бяха загубени с по 1:2 и двете дербита с Лацио, с което мизерията стана още по-пълна.

8. Парма, 56 т.

Има защо да ни е яд на "дуковете"! С финалната си серия от 9 победи в 10 мача (8 поредни!) те показаха потенциал, който, ако се бе разгърнал по-рано, можеше да ги качи по-нагоре в класирането. Малка е подробност е, че преди това те имаха и периоди с по 6  и 7 срещи без победа, след които се оказаха на дъното на таблицата. Въобще, непостоянството се оказа единствената постоянна характеристика на този отбор на Парма и едва ли някой може да предскаже какво ще е положението след лятото. Особено на фона на очакваната раздяла с най-добрия играч - "Атомната мравка" Джовинко, който почти сигурно се връща в Ювентус.

9. Болоня, 51 т.

"Червено-сините" също бяха на приливи и отливи, като след трагичното начало на сезона треньорът Пиерпаоло Бизоли бе заменен от Стефано Пиоли. За разлика от миналия сезон, когато завърши на 16-о място, този път Болоня е доста по-напред, като спасението от изпадане бе обезпечено рано-рано. Отборът спечели доста точки в мачовете с най-силните (по две равенства с Ювентус и Милан, победа над Лацио в Рим, победа и равен с Наполи, победа с 3:0 над Интер в Милано, равенство с Рома в Рим) и ако беше така стабилен и срещу по-непретенциозните съперници, сигурно щеше да е по-нагоре в класацията. Основно оръжие на "рособлу" и този сезон бе ветеранът Марко ди Вайо, който и на 35 продължава да е резултатен нападател и отбеляза 10 гола.

10. Киево, 49 т.

Без да блестят с нищо особено, "летящите магаренца" от Верона спокойно си се настаниха в средата на класирането и не допуснаха да бъдат реално застрашени. Успешният проект Киево продължава да дава резултати, независимо кой е треньорът (този сезон бе Доменико ди Карло), а догодина е възможно и да гледаме отново градско дерби, ако доста по-именитият от двата клуба - Верона, съумее да се върне от Серия "Б". В Киево има и българска следа, макар и все още твърде бледа - младежкият ни национал Радослав Кирилов не записа мач в Серия "А", но поне изигра 20 минути за Купата.

11. Катания, 48 т.

Сицилианците са една от приятните изненади на сезона, като начело с бившия наставник на Рома Винченцо Монтела се представиха доста по-добре на фона на очакванията към себе си в сравнение с "вълците". Това накара мнозина да се усъмнят в правилността на решението на ръководството на столичния клуб да замени бившия си нападател с Луис Енрике, а от лятото рокадата може и отново да стане факт.

12. Аталанта, 46 т.

Интересен отбор са "нерадзурите" от Бергамо. Ако не беше наказанието им да започнат сезона с минус шест точки заради доказано участие в уговорени срещи, те можеха и да се борят за евроквотите. Сигурно е, че дори за миг миналогодишният шампион на Серия "Б" не се почувства застрашен. Междувременно аржентинският нападател Херман Денис не спря да къса мрежите и вероятно само по-ниската класа на съотборниците не му позволи да отбележи 20 и повече гола.

13. Фиорентина, 46 т.

Нов провален сезон за "виолетовите", които преди две години играеха в Шампионската лига, а впоследствие записаха 11-о, 9-о и 13-о място. Ако не беше блестящият черногорски плеймейкър Стеван Йоветич, Фиорентина можеше и да изпадне. Славният някога отбор смени трима треньори през сезона. Първо Синиша Михайлович се оказа пълна издънка, а в предпоследния кръг Делио Роси бе уволнен, след като удари... собствения си играч Адем Ляич. Така кампанията завърши Винченцо Гуерини.

14. Сиена, 44 т.

Първият сезон след завръщането на тима в елита еднозначно може да бъде определен като успешен. Дори и без извелия ги отново до участие в Серия "А" Антонио Конте, "бяло-черните" успяха да съхранят мястото си там, водени от дебютиралия на такова ниво Джузепе Санино. Най-впечатляващото представяне на Сиена бе победата с 4:0 над Лацио, при която силно блесна играещият като преотстъпен от Дженоа 20-годишен нападател Матиа Дестро. Младокът отбеляза 12 гола и двамата с автора на 11 попадения Емануеле Калайо оформиха съвсем прилична нападателна двойка.

15. Каляри, 43 т.

Верен на традициите и нрава си, президентът-"треньоротрошач" Масимо Челино два пъти смени треньора през кампанията - започна я Масимо Фикаденти, но през ноември на негово място дойде Давиде Балардини. Той обаче оцеля само до март, когато Челино го уволни и върна Фикаденти.

И този сезон Каляри бе далеч от това да е някакъв фактор в шампионата, но все пак оцеля, а и поднесе по някоя друга изненада като 4:2 срещу Рома и 1:1 като гост на Ювентус.

Светъл лъч в отбора бе младият белгийски национал от индонезийски произход с пънкарска прическа Раджа Наинголан, който вероятно ще смени клубната си принадлежност през лятото.

16. Палермо, 43 т.

Ако в момента в Серия "А" има по-шантав президент от този на Каляри, това е колегата му в Палермо - Маурицио Дзампарини. В рамките на календарната 2011 г. той бе сменил петима треньори (включително Делио Роси на два пъти, втория път само след един ден!). Бортоло Мути дойде навръх Коледа, само няколко дни след като предшественикът му Денис Манджа бе заявил на всеослушание, че ще кара празника в Палермо, и учудващо се задържа до края на първенството.

Факт е обаче, че след осмото място миналия сезон, Палермо продължава да се спуска надолу и от участник в евротурнирите се превръща в тим, борещ се за оцеляване. Не е ясно кое е първопричината - слабото представяне за постоянните треньорски рокади или обратното.

Естествено, трябва да споменем и поредния неостаряващ голмайстор в Серия "А" -  в случая 32-годишният Фабрицио Миколи, който заби 16 попадения.

17. Дженоа, 42 т.

Казаното за Палермо важи напълно и за генуезците, а там разочарованието вероятно е още по-голямо предвид славното минало, а и известните имена в състава като вратаря Себастиан Фрей, Каха Каладзе и шведския национал Андреас Гранквист в защита, словака Юрай Кучка и португалеца Мигел Велосо в средата и Алберто Джилардино в нападение. Не разочарова само аржентинецът Родриго Паласио, който храбро развяваше плитката си в противниковите наказателни полета и наниза 19 гола.

И в Дженоа се пробваха трима треньри, като след Паскуале Марино и Алберто Малезани, сезона приключи Луиджи де Канио.

Подобно на Киево, и "червено-сините" очакват дерби предвид евентуалното завръщане на градския си съперник Сампдория, който е сред претендентите за промоция от Серия "Б".

18. Лече, 36 т.

И Валери Божинов, който дойде през януари под наем от Спортинг (Лисабон) не можа да помогне на "джалоросите" да отърват кожата и така те ще ритат във втория ешелон от есента. След като се измъкнаха на косъм през миналия сезон, завършвайки 17-и, този път те не успяха да повторят този успех, въпреки добрите изяви на нападателите си Давиде ди Микеле (още един резултатен "старец" на 35 години с 11 гола) и Луис Муриел (21-годишен колумбиец, за когото тепърва ще се говори). Именно тези двамата държаха Божинов резерва през по-голямата част на пролетния полусезон, така че нашият записа едва 3 мача като титуляр (7 като смяна) и 1 гол.

19. Новара, 32 т.

"Бяло-сините" не успяха да се установят в най-горното ниво на италианския футбол през първия си сезон там от цели 55 години насам. Рано-рано се разбра, че Новара отново ще слезе надолу, като извън двете победи над Интер престоят на клуба в Серия "А" няма да се запомни с нищо особено.

20. Чезена, 22 т.

"Морските кончета" също бързо се примириха с ролята на аутсайдер и постигнаха само една победа през 2012 година! Бившата звезда на Челси, Ювентус и Фиорентина Адриан Муту даде признаци през есента, че на 33 има намерение да възроди кариерата си в Чезена, но после и той се предаде.

Oще: андреа пирло  антонио конте  златан ибрахимович  италия  милан  обзор  рома  серия а  удинезе  ювентус 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.05.2012, 23:43

1 Svilen94 | 14.05.201223:51

Според мен Ювентус заслужено стана шампион. Да,побеждаваше минимално,но бяха по-постоянни от Милан.
   

оценка

+1 -0


Видео