Животът е труден. Животът мачка. Животът понякога отчайва.
Животът е хубав.
Младият българин обаче вижда предимно кофти страните на живота. Измислената криза, която кара 19-годишните да бачкаме за по 300 лева, кофти квартирите, които можем да си позволим, шибаното образование, което ни се предоставя.
Въпреки това животът е хубав.
Всеки месец си взимам 300-те лева и с кеф си ги харча, дори да е за сметки, защото това ме прави истински независим.
От тези пари за нощен живот не могат да се отделят много, но пък всяка биричка си е моя, всеки концерт е искрено желан и всяка усмивка по тези места е истинска.
Всяка вечер се прибирам скапан в студената ми квартира, която е и с ужасна баня, освен всичко друго, и се размазвам в леглото си, за да гледам филм или да спя като бебе, защото цял ден съм работил.
В скапаната ми работа, за да си доставя желаните удоволствия, или в университета, за да стана по-добър в моята област. И на всяка следваща сутрин се събущам щастлив от това, което правя.
Защото изкараните от мен си пари ме правят щастлив и ме карат да се чувствам значим.
Фактът, че котката ми зависи изцяло от мен и цялостното ми състояние, а все още е жива, след повече от година под мои грижи, ме прави щастлив.
Защото скапаните преподаватели ми показват пътя, по който се върви трудно. Всяка крачка е усилие, но зависи изцяло от мен дали ще я поема. Дали ще стигна до крайната цел на висшето ни образУвание (нарочна грешка) или ще си остана мечтаещото и блуждаещо дете, което прекрачи прага на факултета през октомври.
Защото мога да кажа fuck you на всеки, който се опита да ме мачка, без най-малко съмнение, че не е прав.
А в същото време връстниците вляво живеят с мама и тате, карат колички и за първи път виждат купон. Освен това учат. Повече отколкото ние можем да си представим, че може да се учи въобще.
И пак никой не ги гали по главата за най-малкото, дори напротив, имат по-високи изисквания. Но пък и те не се оплакват.
А като станем на 29 какво ли ще е? За мен ще е прекрасно. Още на 19 имам опита, който малко връстници имат, а тепърва ми предстоят над три години студенстване. Три години, в които ще продължа да виждам и две и двеста.
Три години, в които ще се науча да уважавам живота и да му угаждам, за да може той да ми се покаже в най-добрата си светлина. Така както го прави вече 19 години.
