Те са прецаканите от прехода. Те са били свидетели на едно голямо разграбване на всичко, което са градили през съзнателния си живот. Те са страшно ядосани и вече не вярват на никой . Те имат много време и някой трябва да им го запълни.
Забелязахте ли ги - те се появиха като изневиделица и запълниха площадите. Никога не се е случвало - хората над 50 да излязат на улицата и да поведат протестите. Младите ги няма, огромното мнозинство сред тях липсваше на тези митинги. Говореха млади хора, но публиката беше от третата възраст. Живеем в странни времена.
В предната година се появиха екоактивистите. Млади и образовани хора, с кауза и борещи се за нея. Фейсбук-организираното недоволство довеждаше на площадите само най-мотивираните и безстрашните. Едно мотивирано малцинство, знаещо как да създаде шум и да уплаши управляващите.
Сега на сцената излизат нашите баби и дядовци. Тези, които с мизерните си пенсии едва свързват двата края. От всички страни им прибират мизерните левчета. Доктори, скъпи лекарства, непрекъснато повишаващи се цени на храните. Декемврийските сметки за тока бяха последната капка, която преля стаено по пенсионерските клубове, паркове и градинки недоволство.
За да стигнат дотук, те си имат мощен мотиватор. Една телевизия е завладяла умовете им. Тя им казва това, което и те самите мислят. Тя е изразител на техните болки. Тук няма толерантност и търсене на истината. Телевизията е СКАТ и всички предавания в нея са насочени към тази публика от онеправдани.
Те са преминали през хиляди метаморфози - редовните БСП гласоподаватели са били предавани от партията столетница на няколко пъти. Те са прощавали и с изумление са виждали как техните лидери се държат точно по същия начин както техните опоненти.
СКАТ е изразител на тази философия - всички политици са еднакви, крадливи, продажни и несменяеми. Заради пари са готови да продадат интересите на България. Досега всичко потвърждава изводите им. Националното богатство е разпродадено на безценица. Повечето чужди фирми се оказват мошеници и се възползват от създадените пробойни.
Държавата защитава монополите, властимащите са корумпирани и заради парите са готови на всичко. Трябват им няколко години за да се почувстват недосегаеми и да вземат всички механизми за контрол в ръцете си.
Представете си профила на един обикновен СКАТ пенсионер. Той помни комунизма - време, в което е живял сравнително добре, учили са го на чест и достойнство. След това в размирните времена на демокрацията е видял как хора без скрупули са се възползвали и са грабили на поразия.
Заводът, за който е дал живота си, е приватизиран от РМД. Всички изявени демократи са се възползвали и са участвали в тази схема. Председателят на РМД-то е негов колега, който е успял да разпродаде всичко на безценица, до последното болтче. След това е работил на място, което е съсипало здравето му, като за човек с основно образование.
Накрая се е пенсионирал на пенсия със 100 лева над минималната. За човек, който за кратко е управлявал този завод . Типичен продукт на комунистическото възпитание. Не се учудвайте, имало е и такива хора, които са вярвали, че работят за благото на народа. Затова случващото се пред очите им е кощунство и подигравка.
Комунизмът създаде два типа хора - идеалисти и използвачи. Демокрацията изхвърли и уби идеалистите, а използвачите се възползваха от ситуацията. И понеже те винаги са се ориентирали във всякакви ситуации и бяха на власт и при комунизма. Сега получиха възможност безнаказано да се развихрят в огромни размери.
Как ще завърши тази пенсионерска революция? Още от сега се забелязват политиците, които като хиени се въртят около площадите. Сега всички са граждани. Партиите винаги са се възползвали. В момента организации като СИЛА и ГОРД са уцелили правилната струна. От тях започна всичко.
Малките градове са също толкова активни, колкото София. Логиката обяснява и тази странност. В София все още повечето хора могат да си намерят работа. А кризата изгони бизнеса от провинцията. Там останаха само големите монополи и големите хранителни вериги.
Като гледам онези първи митинги преди няколко месеца - пълни със същите тези възрастни хора си давам сметка, че не платените автобуси и храна са ги довели в София. Вътре в тях всичко е кипяло и сега прелива. Тук няма интернет организация, всичко е offline. Техните обещания са истински.
Многобройните митинги вдъхват смелост и нищо чудно следващите седмици да стават още по-големи. Появят ли се и младите, които сега са в малцинство, тогава става страшно. Подпалената искра трудно ще се угаси.
Такива размирни времена са тест за всяка власт. Тя или ще се сгромоляса ударно или ще завърши играта на нула с малки загуби. Възможен вариант за печалба няма.
Големите печеливши са националистическите партии. Ако една от тях се възползва от ситуацията спокойно може да я пишете като следващата парламентарна сила. ГОРД усилено са се запътили натам в момента.
Протестите ще определят този процент, но ситуацията вероятно няма да се промени и старите партии ще тържествуват. Ако търпението е излязло извън всякакви граници, имаме революционна ситуация и предстоят тежки времена.
В тези времена се раждат и новите лидери. Хитлер се е родил в подобни времена, когато вярата в политиците е изчезнала. Енергийните дружества са подходящият враг. Ще се намерят и други. И ако БСП загуби електората си, то със сигурност на сцената ще се е появил следващият Спасител. И той няма да се задоволи с демократичните си правомощия, ако поне малко има от егото на Бойко.
Проблемите идват от самата система на капитализма . Равновесието е рядко състояние при него. И отклоняването рязко в едната посока на прекалена власт е често срещано явление, а това води до такива революционни ситуации по света.
Дали е възможно да се появи един граждански Хитлер, които да срути всичко и да измете всички. Всеки да си получи наказанието и възмездието да се появи на хоризонта. Едва ли, по скоро всички трябва да се примирим и да се борим за една по-поносима система с правила за всички.
