Скъпо Дневниче,
Уви, отново съм на Sanny Bitch. Трябваше да си тръгна от толкова хубавия Лозенец и да се прибера тук. И сега това ми се струва като най-тъжното място на света. Чувствам се като в онези скръбни песни, които слушам по DM SAT в събота, когато всички ходят по парковете, а мен ме е яд, че няма парк "Sin City". Или поне аз не знам за такъв.
Като се сетя и за съботите и за парковете, още повече се натъжавам, защото пък се сещам, че краят на тази толкова вълшебна почивка наближава.
Иде ми да се разплача.
Но си купих нова спирала за плажа, а продавачката в мола каза, че била водоустойчива. Нищо не спомена за сълзи, затова по-добре да внимавам. Аз си плача тихичко, само със скимтене, без сълзи. Като по телевизията.
За съжаление, както ти написах, това са и последните ми дни на прекрасното родно море. Боже, как ще ми липсва всичко тук. Градският шум, който ми напомня, че все едно никога не съм напускала Пазарджик, високите блокове като в Люлин, където беше първата ми квартира (шшшштттт, никой обаче не знае), силните мускулести мъже, все едно съм на концерт на Азис и Цеца едновременно... Всички тези неща, хем ще ми липсват, хем ще ми напомнят за дома.
Но най-вече ще ми липсва плажът, особено този на Лозенец.
Там имаше направена специална пътечка, по която човек да си мине с токчетата. А тук няма такава. Никой не знае, колко е трудно да ходиш с токчета в пясъка. Но аз не се оплаквам.
Веднъж ги свалих и толкова се опарих, че подскачах из плажа, докато не открих сянка, където някакъв руски простак не ме попита дали не съм "волейбол".
Първо си мислих, че ми прави комплимент, но хубаво, че мама ме караше да уча езици в училище, защото бързо се сетих, че това у нас е спорт, но на руски май значи "бременна".
Простак с простаците! Просто бях хапнала повечко на обяд и не бях ходила до тоалетната, трябваше ли да го казва пред всички? Обух си токчетата и с усилие наистина, но и с грация, си тръгнах по плажа.
Но стига за минали случки.
Това са просто странни инциденти, които винаги ми се случват. Цуцито казва, че и при нея било така, ама аз си помислих: "Да бе, ти за толкова тъпа ли ме мислиш! Ха-ха!"
Нека ти разкажа какво става сега. Гледам да използвам времето за плаж максимално. Защото, ей го къде е краят на лятото. Ходя всеки ден на плаж, не обръщам внимание на никого, отказах се от мъжете, поне засега.
Защото имам една цел - великолепен тен.
Затова още преди седмица спрях да се мажа с лосион против изгаряне, защото според указанията, той те предпазва. Но аз не искам нищо да ме предпазва да хвана тен. Егати тъпият лосион! Точно обратното!
Искам да съм като Николета Лозанова - супер красива и тъмна.
Засега обаче, за мое съжаление, съм с поне три-четири тона по-светла. Затова бързо се заемам да поправя това в малкото време, с което разполагам.
Ден 1: Спирам да си слагам лосион.
Пека се по цици. Доктор Енчев наистина си е свършил работата добре. Заслужаваше си всяка стотинка. Тези бебчета си стоят корави и щръкнали нагоре, без да помръдват. "Гравитацията не им влияе", така ми беше казал той. И е прав. Гений.
Слагам си и прашки. Уви, забравила съм си банския прашки, затова си обувам едни дантелени бикини, пак прашки, които иначе не нося. Малко са прозрачни, но пък добре ми прибират малкото останали любовни дръжки.
Като се прибера отново ще си тръгна на аеробика, макар последният път да ми беше доста трудно, заради новите ми цици. Но няма значение. Аз съм упорита.
Заради това се пека от сутринта до вечерта без да мърдам. Като ставам, леко ме наболва, но Цуцито каза, че е нормално.
Ден 2: Отново съм обута само по прашки.
Около мен се навърта някакъв мъж. Не мога да го видя, защото слънцето ме заслепява, а аз не нося очила. Не искам да имам разлика на лицето, нали така.
За негово съжаление в този ден съм избрала да си пека само гърба. Той ходи около мен. Чувам го. Но не мога да го погледна. Екстеншъните и слънцето адски ми пречат. Накрая се отказвам. Той пак ще дойде, обаче лятото няма да се върне.
Ден 3: Започвам да усещам, че в действителност има разлика.
Този метод без лосион, който Цуцито ми каза, наистина действа. Не знам защо обаче, гърба и дупето започват адски да ме сърбят. Въпреки това, аз не се отказвам, а тайничко си се почесвам и продължавам упорито да събирам тен.
Цуцито ми казва, че още по-добре се хваща слънцето, като влезеш във водата. Не ми се иска да плувам, но пък до този момент съветите на Цуцито действат безотказно.
Влизам във водата. Доста ме пари. Ръцете ми са доста червени. Нещо минава покрай мен и докато се усетя ме парва по едната гърда. Пищя и излизам. Гърдата ми изглежда като първият път, когато си сложих силикон. Подута и безформена. С рев се прибирам.
Ден 4: В хотела съм. Гърдата ми е подута и изглеждам несъразмерна.
Докторът, който ме прегледа и беше много мил, защото прегледа и двете ми гърди по няколко пъти, за да бил сигурен в диагнозата, каза, че ме е ухапала медуза. Защото съм била много вкусна. Хи-хи-хи. Което си е вярно, си е вярно.
Но явно съм прекалила с печенето, защото по гърба и дупето имам мехури, а лицето ми е на ярки червени петна. Пращам снимка на Цуцито, но тя казва, че няма страшно, и тя била така първия път като ходи два месеца без да спира на солариум, но бързо й е минало.
Успокоявам се. Имам още малко време за тен и не смятам да го губя от някакви си медузи. Пускам си „Листопад" (толкова се радвам, че го повтарят) и се опитвам да се отнеса надалеч.
И макар проблемите на Али Ръза, Хайрие и Фикрет да не са толкова важни, колкото моите, все пак успявам.
Ще пиша като оздравея.
ХО-ХО,
Кифличка
