Може и да ни изглеждат луди, че са Тук, след като са имали възможност да са Там, обаче тези мои приятели от Стара Европа са в България, защото така им харесва.
Харесва им да бъдат за семестър или два в тази малка, бедна, всъщност най-бедната в ЕС, страна. А някои от тях дори се влюбват в нея. Почти всички са тук по обменна програма Еразъм.
Сигурно не всички, но тези, които познавам, са заразени от неговия дух - обичат да пътуват от място на място като него, говорят няколко езика (като него), а някои като Майл изповядват и кредото на този предшественик на Ганди за световния мир.
Не бързайте да казвате, че им е добре, защото харчат (западно)европейските си стипендии или парите на родителите си. И защото има евтин алкохол и да, и разни други работи. Да, разполагат с повече пари от българите и не мислят за наема, как да си купят вечеря, цигари, или питие в бара. Но виждат неща, които ние не забелязваме. Малките удоволствия на (изостаналото ни) общество, които те нямат у дома.
Майл, хипито, което си пада по Азис и Женския пазар
Майл е на 21, от малко градче във Франция. Избира не България, а София. Това е била единствената й възможност да учи в столица, защото другите европейски университети са й предлагали малки градове. Тя е като хипи, иска да промени света, всички да се обичат и да се забавляват. Плаши се, че става на 22, наивна и сладка е.
Облича се екстравагантно, понякога носи различни чорапи, косата й е рошава - това е любимата й прическа. Но когато заговори за социология, вече не е само хипи, а умно момиче. Иска да стане криминалист и ще запише магистратура във Франция.
Тук се чувства като в рая на свободата. Може да се забавлява винаги, когато пожелае. Удивена е, че в София можеш да намериш всичко и навсякъде, има всякакви магазини, а клекшоповете са й любими. Тя разполага с доста пари, но много харесва магазините "втора употреба". А най-любимото й място е Женският пазар.
Със съквартирантката й Елза, също французойка, ходят там два пъти седмично. Струва й се доста тихо място, в сравнение с родните пазари, където всеки вика и те приканва към неговата сергия. Чувства се безопасно и не се притеснява от ромите. Казва, че продавачите са мили, продуктите - разнообразни и Женският пазар страшно много ще й липсва у дома.
Смята, че Азис е важен за България. През погледа на социолог вижда в него пътя към по-голямата толерантност на обществото ни, тъй като е гей (или друго нещо) и е от ромски произход. Според нея, като страна, излязла скоро от социализма (не смятам, че над две десетилетия са малко), България разширява мирогледа си.
В родината й скоро гей браковете ще станат законни. Хората трябва да се обичат - без значение дали са от един и същи пол, казва тя, и добавя: "Трябва да се гордеете с Азис". Не мога да я разбера, но за нея чалгата е екзотика. Тя е в екстаз колко страхотна е България - можеш лесно да пътуваш, не ти трябват много пари като във Франция, хората са приятелски настроени, храната и времето са хубави, имаме красиви планини и добри писти.
Клемонс първо мразила България
Но приятелката й Клемонс, почти на 20, от Бордо получава доста негативни реакции от близки и приятели, когато споделя, че ще учи и живее в България за година. Родителите й я попитали дали не е луда да отиде в Източна Европа, където хората живеят като в 90-те. А приятелите й показали клипче на Азис и й казали непременно да чуе тази музика.
Първите месеци е мразила България, но по Коледа, когато си била у дома, вече й е липсвала. Клемонс учи текстилен дизайн в Националната художествена академия. Тя е първата от нейния университет, която идва в София. Тъй като също е искала да учи в столица, сама е направила връзката между двата университета, които преди това не са работили заедно.
За Академията разказва, че преподавателите наблягат повече на арт частта, докато във Франция те учат как да работиш за различни брандове. Там им обясняват изискванията на марките и това роботизиране не й харесва.
Любимият й предмет тук е скулптура, където се чувства свободна като истински творец. Не й допада обаче, че преподавателите дават проект на студентите си, но не работят с тях по него. В родината й професорите помагали много повече.
Джули случила на съквартирантка
Нейна колежка в Академията е Джули. Тя е германка и има голям късмет със съквартирантка в София. Джули вече си замина, беше тук само за семестър, в който живя с българката Савина в жк "Дружба". Намерили се чрез тяхна обща позната от Германия.
Джули се радваше на домашните сладка и ракията, терлиците, яйцата от щастливи кокошки и истински зеленчуци. Шегуваха се, че със Савина са като семейство - всяка се грижела за другата, готвели си и си помагали. А на вечерята за изпращането й съквартирантката й беше направила стотина палачинки, имаше домашни сладки и всеки беше донесъл по нещо - вино, сладолед, плодова салата.
Един източен и един западен германец
24-годишният Дени също е германец, от източната част. Учи две специалности - Бизнес администрация и Индустриален мениджмънт и строително инженерство. Някои от приятелите му се дразнят, че не всички в България говорят английски.
А той им обяснява, че като бивша социалистическа страна у нас се е учел предимно руски. Казва, че навсякъде е посрещан много топло и всички са мили - продавачките в магазините, колегите му в университета, непознатите по баровете.
С душата си на пътешественик избрал България, защото не знаел нищо за нея и защото била най-далечната дестинация, която му предлагали от университета. Вече е свикнал, че българите закъсняват и харесва живота си тук. Често кара сноуборд на Витоша, Банско или Боровец. А всичките му приятели от Германия ще дойдат, за да опитат от нощния живот на София и да пътуват до някое красиво място.
Макс e от Западна Германия. Той споделя, че е взел повече от необходимите кредити в Софийския университет, като е ходил на лекции само 4-5 пъти. Не е тайна, че повечето от еразмус студентите нямат натоварена програма. Това е така, защото преподавателите им го позволяват и не изискват много от тях. Но освен знанията в университета, всеки от тях е натрупал доста life experience.
Макс ме впечатлява с изречението: "Никога не съм се чувствал толкова свободен, както тук". В страната на правилата, както наричам Германия, той не може да има българската свобода. Тук сам си решава кога ще се забавлява, кога ще учи и какво ще прави, no limits. В същото време се дразни от неорганизираността. Като пример дава преподаватели в университета, които в последния момент им съобщават датата за изпит. Но е готов да преглътне и това, защото си дава сметка, че с по-добрата организация свободата ще умре.
Кейт обаче ходи редовно на лекции. Тя е от Полша, учи медицина и признава, че понякога й е доста трудно. Иска да стане педиатър. Кейт живее с Клемонс. Всички се познават по различни линии и са като едно голямо семейство. Всяка седмица се събират в нечий апартамент. Правят си обяд или вечеря по местни или национални рецепти. Майл направила миш-маш с помощта на Google. А след това отиват в някой клуб в центъра и се забавляват... по български.
