Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Господството на слушалките

Нима е изненадващо, че 73% признават, че слагат слушалки, за да "избегнат контакта с други хора"?

Снимка: Getty Images
Нима е изненадващо, че 73% признават, че слагат слушалки, за да "избегнат контакта с други хора"?

Всеки, който наскоро е прекарвал някакво време сред хора - например на борда на самолет, опитвайки да се добере до мястото си до тоалетната, стараейки се да провре раницата си, без да удари друг пътник по челото - е забелязал господството на слушалките.

"Дали хората наистина слушат толкова многомузика?", мисля си, гледайки безкрайните редици от бели тапи в ушите.

Външният свят, някога споделена звукова среда, днес е на практика разпокъсан. Ходим енергично в собствените си мехури от самопрограмиран звук.

През 2012 бизнесът със слушалки регистрира бърз скок от 32% в приходите.

Той съвпадна и с нарасналата достъпност на смартфоните и други мобилни устройства, които възпроизвеждат звук. Оттогава пазарът само продължава да се разраства.

Проучване през 2014 на музикалния лайфстайл бранд Sol Republic установява, че 35% от хората на възраст между 18 и 34 години притежават три или повече чифта слушалки и ги ползват по почти 4 часа всеки ден.

73% признават, че слагат слушалки, за да "избегнат контакта с други хора".

Същата година в своя статия GQ класифицира слушалките като актуален аксесуар за модните мъже: "Най-новият моден аксесоар всъщност изобщо не е моден аксесоар. Това са обхващащи главата стилни слушалки, които демонстрират стол точно толкова, колкото и всичко друго, което носите", пише в статията на списанието.

Определено слушалките са очевиден метод за самоизолация и контрол - да избираш какво да чуваш и кога, вместо да понасяш това, което средата ти налага.

В този смисъл те са защитна мярка. Потребителите държат на личното си пространство (не можете да чуете това, което чувам, и аз не мога да ви чуя) в иначе нерегулираните и непредсказуеми пространства.

Трябва ли в такъв случай да мислим за слушалките като за пореден символ на социален упадък, като за инструмент, който ни запраща още по-дълбоко в нарцисизма, солипсизма и общата асоциалност?

Оказва се, че наблюдателите се притесняват от слушалките и липсата на комуникация, която те улесняват, от десетилетия.

Ранните прототипи на уокмена включваха втори жак за слушалки, така че да споделяте музиката си с приятел; изпълнителният директор на Sony Акио Морита по-късно признава, че е смятал, че "ще се счита за грубо някой да слуша музиката си изолиран".

През 1981 година, само две години след появата на уокмена на американския пазар (с цена 200 долара, той е лукс дори за представителите на средната класа), Times описва гледката на улиците: "Изведнъж вълни от хора вървяха с малки гумени кръгчета на ушите и изражение на отсъствие на лицето в сцена, която почти изглеждаше извадена от Оруел".

Друга статия - от 1980 година, описва човек, който се налага да продаде своя уокмен, за да спаси брака си: "Съпругата ми твърдеше, че не говоря с нея, за да слушам реге", каза той тъжно.

През 1999, в статия за 20-та годишнина от създаването на уокмена, репортерът Фил Патън пише "Walkman и неговите конкуренти бързо се превърнаха в повратна точка в историята на медиите и станаха символ на насочената навътре към себе си епоха".

Преносимото аудио тогава се разглежда по-скоро като отражение, отколкото като двигател на егоизма.

В книгата си "Скритото измерение" от 1966 година социологът Едуард Хол въвежда науката проксемика, която дефинира като "взаимосвързани наблюдения и теории за употребата на пространството от човек като специализирана проява на култура".

Хол е авторът на идеята за т.нар. лично пространство - или невидимото защитно поле, с което повечето представители на Западната цивилизация се обграждат, докато са на публични места.

Нарушаване на неофициалните граници (според Хол, човешкото его се простира на около 50 см около тялото) нито се насърчава, нито се толерира.

Социалният договор гласи: без безразборен или непоискан контакт.

Слушалките спомагат за демаркацията на личното пространство. Те ни позволяват да се чувстваме уединени, в безопасност и комфортно сами сред хората.

Едно от по-интересните открития в проучването на Sol Republic е, че химните на силата - "Eye of the Tiger" на Survivor, "Roar" на Кейти Пери, "Stronger" на Кание Уест и (без майтап) мелодията на "Chariots of Fire" - са особено популярни сред потребителите на слушалки.

Явно хората обичат да се разхождат на фона на музика, която веднага ги поставя в позиция на агресивни, решителни победители, способни да преодолеят огромни препятствия. (Оригиналният видеоклип на "Eye of the Tiger" включва членовете на Survivor, маршируващи по улицата в бойна формация, без да мигват с очи, с уверена крачка. Оказва се, че те просто отиват на репетиция в гараж).

В наши дни хората изглежда постоянно се самонавиват, че водят епична битка за оцеляване. В крайна сметка, тичайки до входната врата, всички ние се изживяваме като Роки: "Просто човек и волята му да оцелее!"

Вече от близо 40 години ние живеем, потънали в звука на преносимата музика, а все повече хора избират слушалките.

Когато запитах награждавания с "Грами" звукозаписен продуцент Боб Пауър - който е продуцирал "On and On" на Ерика Баду и "Brown Sugar" на D'Angelo, и е записал първите три албума на A Tribe Called Quest - как слушането на музика със слушалки технически се различава от слушането й през стереосистема, той изтъкна три разлики (въпреки че всички системи за възпроизвеждане, признава той, имат собствени звукови аномалии).

Първото е усиленото усещане на стерео-полето, тъй като сигналът отляво и отдясно не е така смесен, както би бил от високоговорители, свързани към усилвател.

Вторият е свързан с предаването на крайни честоти: тъй като областите за ниски и високи честоти са трудни за точно възпроизвеждане, фабричните слушалки често звучат грубо, подчертавайки средните и леко надвишаващите средните честоти.

Това не е непременно, защото те активно засилват сигнала в тези области, често те просто не се справят добре с остатъка от сигнала - високите и ниските тонове, обяснява Пауър.

Накрая - и най-важното - той отбелязва, че съществува усещане за по-голяма близост спрямо музиката, когато се слуша от слушалки.

Когато зададох същите въпроси на Ник Сансано - който е съпродуцент на "Daydream Nation" и "Goo" на Sonic Youth, и е бил звуков инженер за Public Enemy в "It Takes a Nation of Millions to Hold Us Back" и "Fear of a Black Planet" - той също говори за начините, по които масовото разпространение на слушалките е започнало да променя работата му.

"Слушалките - особено скапаните такива, които са предимно това, което виждате на улицата - компютърните високоговорители, и малките Bluetooth слушалки, промениха доста това, което правим при смесването и мастерирането на звукозаписен продукт", смята той.

"Въпреки че добрите майстори на мишпулта винаги са превключвали на един обобощен моно-високоговорител, за да проверят важни отделни нива на звука в микса, не сме слушали малки високоговорители, за да преценяваме въздействието и интуитивната реакция. В някакъв смисъл сега го правим".

Той продължава: "Проверките на слушалки някога бяха точно това - проверка. Но сега прекарвам все повече и повече време със слушалки, знаейки, че голяма част от аудиторията ще прави същото.

Освен че това води до по-голяма умора на ушите ми, пряк резултат от тази реалност е силното ограничаване на динамичния обхват и по-умишлено ограничаване на общата честотна гама.

Трябва да осигуряваме музика, която ще се вписва в ограниченията на тапите, на малките високоговорители.

По-малко динамика означава реално, че слушателите приемат звука на песента като силен и съвременен".

Да бродиш по градска улица със слушалки без съмнение е едно от най-простите и перфектни житейски удоволствия.

Хората отдавна се радват на тайни контакти със звука, а слушалките позволяват изграждането на особено лична и нежна връзка.

Тепърва предстои да разберем как внезапното господство на слушалките ще повлияе на начина, по който музикантите се опитват да комуникират с публиката - и как тя може да определя какво искат или ценят хората в песните, или как тя ще промени начина, по който се правят и продуцират записи.

Изглежда възможно обаче постепенно да преконфигурираме музиката като лично удоволствие - и всъщност всички удоволствия скоро може да са лични.

Всички ние сме единствените звезди на тайни филми, разказвани от и на нашия собствен мозък и търсим музика, която затвърждава тази позиция: отделени, но винаги свързани.

 

Най-четените