Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кръвно „30 на 15“ няма. Освен в детските игри

Моят чичо, който беше лекар, постоянно мереше кръвното на дядо ми с един много странен и днес отдавна демодиран апарат. Снимка: Getty Images
Моят чичо, който беше лекар, постоянно мереше кръвното на дядо ми с един много странен и днес отдавна демодиран апарат.

Когато бяхме деца много се смеехме на възрастните, особено на бабите и дядовците си, които редовно се безпокояха да не вдигнат „кръвно". Разговорите на тази тема сред тях бяха толкова чести, че предизвикваха нашето шушукане и тайно имитиране на загрижените им физиономии.

Моят чичо, който беше лекар, постоянно мереше кръвното на дядо ми с един много странен и днес отдавна демодиран апарат. Чичо връзваше мускула над лакътя на дядо с нещо като брезентова лента, даваше му да стиска подобие на гумена топка и слагаше слушалки в ушите си.

След това „домашният лекар" гледаше строго подобния на часовник циферблат и накрая казваше строго нещо от сорта на: „130 на 85". С тези две стойности се измерват „горната" и „долната" граница на кръвното налягане. Горната граница измерва момента на съкращение или свиване на сърцето, при което се изпомпва кръв (систола). Долната граница показва момента, в който сърцето се отпуска и се пълни с кръв (диастола).

Но тогава ние бяхме много малки, за да разбираме значението на тези „граници", затова с брат ми просто слагахме измислени кръвни апарати един на друг и със сериозен тон си диагностицирахме числа от сорта на „30 на 15".

Разбира се, кръвно 30 на 15 няма. Трудно може да се намери вече и подобен апарат за кръвно. Сега кръвното се измерва с електронни апарати за отрицателно време. Процедурата вече далеч не е толкова живописна, колкото някога, но пък е много по-ефективна и по-точна.

Всъщност за ниско се смята кръвно налягане под нормалните стойности, които са 120mmHg на 80mmHg (или дори 115 на 75).

За разлика от високото кръвно налягане - ниското не се приема за толкова опасно. Най-опасно е състоянието, при което се поддържа постоянно високо кръвно налягане, познато още като хипертония. Това означава, че силата на кръвообръщението из вените е постоянно висока.

Хипертонията има три фази.

Първата фаза е когато имате кръвно налягане с граници 140-159mmHg горна и 90-99mmHg- долна. Втората фаза е когато горната граница е над 160mmHg , а долната - по-висока от 100mmHg. Изключително опасна е третата фаза на високо кръвно налягане, при която горната граница „удря" 180mmHg, а долната е по-висока от 110mmHg.

Всъщност високото кръвно налягане е познато още и като „мълчалив убиец" и се оказва, че нашите баби и дядовци съвсем основателно са се тревожили.

Високото кръвно е особено опасно, защото протича без видими симптоми и когато не се лекува (например с лекарства и с правилен начин на живот), може да доведе до сърдечна атака, сърдечна недостатъчност, до мозъчен удар, до бъбречна недостатъчност и зрителни увреждания...

Високото кръвно може да бъде контролирано и чрез спазването на диета, която намалява натрия в храната.

След като високото кръвно причини сериозни здравословни проблеми на моя дядо в късните му години, той практически се отказа от солта и мазното в храната си. Намаляването на месото и увеличаването на консумацията на моркови, картофи, домати и спанак в ежедневието беше истинско предизвикателство за човек от едно поколение мъже, което презираше зеленчуците като „женска храна". Болестта обаче го принуди да направи някои компромиси във възгледите си, а цифрите върху кръглия циферблат на сложния апарат за мерене на кръвното играеха ролята на контрольор.

Вече бяхме поотраснали, когато моят чичо донесе електронен апарат за мерене на кръвно от Япония, където беше ходил на специализация. Моите вече възрастни баба и дядо обаче не можеха да свикнат с „проклетото чудо" и все така настояваха за стария апарат със слушалките.

Наскоро попаднах на този античен апарат при разчистването на мазето на наследствената къща. Калъфът му беше целият прашасал, а самият той извика набързо всички мои спомени от детство. Моят вече пораснал брат твърди, че този апарат все още работел и можел да мери кръвното. Аз не можах да си послужа с него - така и не разгадах номера с циферблата, наподобяващ часовник.

За сметка на това показах на своите деца как се мери кръвното. И сега ги чувам как от другата стая си говорят:

„Дай да ти го измеря".
„Ето. Колко е?"
30 на 15".

 

Най-четените