"След като имам признанието на „Дарик", имам признанието на България". Думите са на Ирина Бокова, която днес получи отличието на „Дарик" радио за политик на годината.
Твърде смело твърдение. Не по-смело от това да бъде обявена за политик, камо ли на годината. През последните 12 месеца единственото, с което Бокова е станала известна у нас, е фактът, че името й се спряга за нов генерален секретар на ООН. На същия принцип, на който цяла България се радваше, когато Дилма Русеф стана президент на Бразилия, би трябвало цялото българско общество да се развълнува от възможния избор на Бокова.
Така или иначе малко български радости си имаме, да си ги пазим.
Някъде между разказите за мавзолеите в Тимбукту и срещи с източни първи дами обаче, така и не разбрахме каква е политическата роля на Бокова за страната, за да бъде определяна за политик на годината. Защото, ако говорим за политик по принцип - в географските ширини между Обама и Путин, а и отвъд, със сигурност има и по-политици.
Първи аргумент е ролята й начело на ЮНЕСКО в годината, в която организацията отбелязва 70-годишнина от създаването си - рожден ден, за който Бокова няма принос.
Всъщност всичко, отбелязано като успехи на Бокова през тази година, звучи като проследяване на програмата й - от срещи със световни лидери, през различни дейности, присъщи на организацията, която ръководи.
Същевременно, докато Бокова опазваше с културното наследство по света, в България реставрираха Ларгото с червени тухлички, а Божидар Димитров сипеше „светена вода" от базиликата в Плиска. Бокова получаваше награди за приноса на ЮНЕСКО към свободата на словото, докато България падаше все по-ниско в класациите по този показател.
Докато Бокова "овластява" подрастващите момичета и млади жени по света чрез образование, България е първенец по бременност на непълнолетни в Европа, а броят на отпадащите от училище продължава да расте.
Между тези свои успехи, Бокова стана Доктор хонорис кауза в няколко университета, сред които и български (УНСС).
Всъщност единственото, което може да превърне Бокова в „политик на годината" е предложението й за генерален секретар на ООН - като знак, че и в България сме разбрали за това. Може би и затова „Дарик" за първа година избра две жени да си поделят отличието. Едната - за престижа, а другата - заради влизането и в българските новини.
