Кои, в името на Хадес, са Гамена и Djordjano? Ако не знаете за съществуването на двете български вайръл звезди, значи имате повод да се поздравите със запазването на впечатляваща интелектуална хигиена в този Пекин на умственото замърсяване, наречен интернет пространство.
Гамена и Djordjano са всичко онова, което е сбъркано с бързата, лесна и иронична известност, предавана като вирус из социалните мрежи.
Те са двама младежи с необичайно остра липса на талант, умения и подготовка, които успяха да пленят колективното въображение на фрийк шоу консуматорите с поредица от долнопробни видео „продукции", в сравнение с които „Дякон Левски" наистина изглежда като „Лорънс Арабски", „Смело сърце" и „Гладиатор" в едно.
Гамена е безформен wannabe-батка от дълбоката провинция, превърнал се в поп-културна сензация с няколко брутално-битови „бодибилдинг клипчета", в които прави мъчителни вдигания на кръгли каменни блокове и ръждив лост в ролята на щанга.
Фитнес инструктажът за пристрастени към дишането на лепило се случва в някакъв мрачен гараж, подходящ за бърлога на селския педофил.
След няколко драматични грухтежа и микротравми в гръбначния стълб, Гамена пуска смешната тежест и инициира невероятно неграмотна тирада срещу своите врагове.
Те явно са поставили под резонно съмнение способността му сам да придвижва в пространството такъв товар. Облечен е с потник, инкрустиран с остатъците от снощната му вечеря и носи къси гащета, достойни за поне една прокурорска проверка.
Djordjano е нещо като Миро от „Каризма", но без глас, без бюджет и на много тегаво LSD. Той е кошмарът на Деян Икебаната.
В сравнение с него деветдесетарските гето-клетници от оркестър „Козари" приличат на Лондонската филхармония. Младият мъж вече има няколко солидни музикални хита като „Отиваме на купон", „Къси гащи", „Ти и аз на море" и, разбира се, „Коледа".
Djordjano дори не е чалга, направена с 2 лева, той е виртуоз на перфектното анти-изпълнение, съвършен и неосъзнат аудио трол.
Тази интернет самодейност се намира на двете крайности в ценностната система на балканското мъжество.
Гамена е тлъсто заявление за мъжкар и насилник, нехигиеничен агресор и производител на свирепи интернет заплахи срещу всички. Djordjano, от друга страна, се представя като мирен, нежен, крехък, светъл и жизнерадостен бард на простичките удоволствия в живота.
Мутантите на случайната слава обаче не са свързани само от фиксация по късите гащи.
Двамината видео дегенерати имат еднакво „творческо" ДНК и функционират съответно като отрицателния и положителния заряд на експлозивното, заразително бездарие.
Хората масово споделят безумните им видеа като форма на comic relief и откровена гавра. Гамена и Djordjano получиха известност, защото са толкова абсурдно нелепи, че всеки иска да ги покаже на приятелите си.
Те станаха задължителна парти тема, социална смазка, културен код и извратен мета коментар на интернет идиотщините. Временно, разбира се. До следващите изчадия на социалните мрежи.
Това е проблемът, другари ироници, сатирици и гавраджии. Без да искаме ги снабдяваме с напълно излишна легитимност и създаваме токсична среда, в която да се пръкват дузини гамени и djordjanovci.
Това е страничният ефект от нашия фетиш към слабоумието, провала, гафа.
Тук срещаме продължение на влечението към видеа с катастрофи, пребиващи се хора и капани със скрити камери. Има го синдрома на „смешната жертва", но оплетен с „гордостта на глупака". Шибана комбинацийка, ако питате мен.
Тя е и в основата на вулгарни воайорски воаяжи до дълбините на човешкото безсмислие каквито са „Биг брадър"-ските тв формати.
Гамена и Djordjano са само две гротескни олицетворения на една култура, която търси и тиражира човешката неадекватност, лошите обстоятелства и излагациите с оправданието, че е „суууупер фън, бро".
Но не води ли прекалената консумация на „гаменщина и djordjanovshtina" до затриване на смисъла от талант, професионализъм и подготовка?
Има нещо болезнено банално във фетиша на образовани хора към подобно иронично забавление - „готино е, защото е бездарно и отвратително, сещате ли се".
Сещаме се. Сещаме се също, че задълбаването в менталната нищета ражда вайръл напаст и притъпява вкуса на публиката, блокира сензорите за качество. Ситуацията е като в леко модифициран цитат на Граучо Маркс - „Нещо може да изглежда идиотско, да звучи идиотски, но нека това не ви заблуждава. То наистина е идиотско!"
