Наскоро се замислих за умирането.
В добро здраве съм, живея сравнително подреден и безопасен живот, пък и съм на едва 25, та тази тема не би трябвало да ме притеснява... но човек никога не знае.
В далеч не толкова прилежните ми тийнейджърски години съм се запалвал, натравял съм се с алкохол, падал съм от високо, давил съм се, нанизвал съм се на арматура, ял съм солиден бой.
Веднъж успях да се самозаключа на покрива на 15-етажен блок при близо -20 градуса температура (бях LAN-техник), а друг път явно не особено доволен клиент стреля по мен (бях барман).
За мое огромно щастие, явно някой горе ме пази, защото сумарно мога да се похваля само със счупен нос, 2-3 не особено важни кости и няколко почти незабележими белега на различни места.
Само дето никой не може да ми гарантира, че късметът няма да ме напусне. Утре, да речем, или след петнадесет минути...
Та, замислих се за умирането (не съм тръгнал да се депресирам и да се вкарвам във филми, просто разумно обмислих нещата) и стигнах до извода, че няма кой знае колко неща, зависещи от мен. Тъй де, ритнеш ли веднъж камбаната, малко неща можеш да промениш.
Но има нещо, което би могъл да оправиш преди това. Практически по всяко време.
Завещанието
Нормално един млад човек не мисли за такива неща. После обаче той става не толкова млад, още по-малко млад, докато, живот и здраве, съвсем одъртее.
И в повечето случаи, къде от гордост, къде от страх, къде от чист оптимизъм, човек продължава да не се вълнува и да не мисли за такива неща.
А после става късно...
Не съм обществен наблюдател, култоролог или там какъвто трябва да си, за да кажеш на какво точно се дължи, ама ми се струва, че на тема наследства и имущество като цяло манталитетът ни си е малко... примитивен.
На Запад може да видите семейство, раздирано от спорове за наследства, попечителство над деца, имоти и авоари, предимно по черните комедии. А у нас това е ежедневие.
И точно фактът, че малко хора се сещат за завещанието си навреме („Аз, еди кой си, в добро физическо и психическо здраве..") е главната причина всеки ден да четем по вестниците за грозни случки, в които братя и братовчеди се чепкат за имане, докато дядо им още не е изстинал. Разбиват се семейства, водят се излишни битки в съда, а понякога и извън него.
А едно документче, изготвено за 20 минути при произволен нотариус, може да реши този проблем. Така че, обмислете го.
Това, разбира се, не е всичко. Когато свършите с този проблем, остава часта с живота - този, който трябва да изживеете.
Какво би направил, ако днес е последният ден от живота ти?
Въпросът е от най-често задаваните. И асортиментът от отговори е повече от богат.
Има хора, искащи да се помирят с Бог, със семейството си, с враговете си и такива, които искат да използват момента и да пребият шефа... Такива, които искат да дарят всичко, което имат за благотворителност, да пеят на сцена, да пилотират самолет или да се изпикаят на площада пред парламента - все неща които дотогава са отлагали. И не вярвам, че има правилен или грешен избор.
В момента например в САЩ са много популярни групите, очакващи „21.12.2012" с цел да посрещнат „края на света" заедно и заети с дадена дейност. Чел съм за група, която ще посрещне въпросния момент свирейки и пеейки. Както и за поне три групи, набиращи кандидати за един хубав масов секс на открито. Виж това вече може да се превърне в проблем. Маите са пропуснали да кажат в колко точно часа трябва да стане нещо, та на членовете на тези групи ще им трябва адски много виагра, за да отразят подобаващо цялата дата...
Гледали ли сте „Да ритнеш камбаната с финес" с превъзходните Джак Никълсън и Морган Фрийман в главните роли ? Там те имат няколко месеца, не дни, за да направят нещата, които никога не са могли, за които не са имали време, средства или смелост. И го правят, показвайки че никога не е късно.
Само че, тогава се питах, питам се и сега:
Кому е нужно да чака?
Животът е сега, в този момент, в този миг, поемаш дъх и мигът е отминал, за да не се върне никога повече.
Не си струва да чакаш каквото и да било, за да живееш.
Самият аз имах доста проблемно детство, с родители инвалиди, в бедност, с нещастия. И от съвсем малък ме бе погнала амбицията да изкарвам много пари, да пробия и да успея, за да не се повтарят повече тези неща. Сменях работа след работа, все по-добре платени, учех, развивах се.
Докато не осъзнах, че в годините, в които се предполага да си гледам кефа и да съм най- щастлив, аз съм се качил на въртележката „от работа-вкъщи", смятам за вълнуващо преживяване излизането на нов епизод от някой от любимите ми сериали и водя усилен социален живот - във Фейсбук.
Тогава си казах „Майната му!" и почнах да търся как мога да живея.
Много са популярни - има ги и в мрежата, списъците с неща, които трябва да направиш: преди да навършиш 30, преди 60, преди библейска възраст - всичките написани от хора, които не ви познават, не са чували за вас и нямат и грам представа какво искате вие.
Майната им!
Вземете един лист, химикал и си направете свой списък на нещат,а които винаги сте искали да направите. Зачеркнете тези, които вече сте направили. Не зачерквайте тези, които ви звучат невъзможни, защото дори и да са недостижими днес, кой знае какво ще стане утре?
Направихте ли го? Чудесно, значи може да се заемете с изпълнението на нещата вътре. Не е трудно.
Всяка година изпълнявам по 2-3 неща от моя. Случва се и да добавям нови. Честно казано, не вярвам, че ще успея да направя абсолютно всичко, но ако това се случи, то просто ще продължа да го дописвам. Едва ли някой може да се измори от това да живее пълноценно и да изпълнява мечтите си.
Не спирайте да се наслаждавате и на „малките" или поне не чак толкова грандиозни радости в живота. Като чашата хубаво кафе, слънчевите лъчи, прегръдката на любимия човек или някоя добра статия.
След като прочетохте тази, ви остава само да изживеете щастливо и пълноценно живота си...
