Рамки, капли, вериги, гуми, маркучи, жила, части, чаркове, чаркчета, чаркченца, телевизор... Направо можеш да полудееш, ако се опиташ да изброиш събраното на 22 квадратни метра (внимавай да не се спънеш!). От инвентара могат да се сглобят още поне 5-6 велосипеда, освен дузината отпред.
Няма хаос, в сервиза всичко е на една ръка разстояние - професионалният спорт учи човек на ред. Докато не спира да работи, Дженко Тончев ми казва, че са във вечна инвентаризация - "вечно да е описано, вечно да се набавя, вечно да има всичко". Явно помага, защото сме насред "Младост" 2, страшна жега е, а пред вратата направо си има опашка. Дженко и синът му Деян са като механици в бокса на някое напрегнато състезание - докато стегнат едно колело, вече е дошло следващото. Понякога работят по цяла нощ.
И новите велосипеди не са 100% готови
Освен рутинните дребни поправки, клиентите разчитат на Дженко и Деян и за основни ремонти. Според бащата, с малко работа даже и старо и зле поддържано колело може да върви като ново.
В момента в големите магазини е пълно с китайски велосипеди с леко съмнителни качества, но двамата са уверени, че могат да извадят максимума даже от тях: "Дори и най-фалшивото, след като мине в нашите ръце, го съживяваме и го вкарваме в пътя".
Дженко напомня и нещо много важно - даже и новият велосипед се нуждае от тотално обслужване в сервиз, най-малкото, защото не е смазан, "не е направен фабрично да се качиш на него и да го караш".
Иначе в сервиза се поправят не само велосипеди от всякакви класове и размери - има тротинетки, скейтове, детски колички. Поправя се всичко на колела, особено ако е за деца.
През ръцете на Дженко и Деян е минало какво ли не, но личната им колекция е доста богата - военни велосипеди, чопъри, ретро, спортни, рикши... Често ги търсят за филми и клипове - един даже претърпял злополука, след като актьорът, който го карал, се ударил в кола в Гърция.
Не е само автомобилен град
Според Дженко още в зората на демокрацията е било ясно, че ще има бум на велосипедите в големите градове - хората така комбинират придвижването до работа със спорта, за който имаме все по-малко време. Харесва му мрежата от велоалеи в столицата (покрай нея и по-боязливите се пускат до центъра), но и припомня, че на Запад такива има и между отделните градове.
Обаче шофьорите у нас още нямат нужното възпитание, за да пазят колоездачите. "Имам си закон - видя ли велосипедист, спирам директно. Зад мен свирят 100 човека - пускам го да мине", казва Дженко.
Той прекарва цял месец в кома през 1999 г., след като пиян полицай го блъска със "Застава"-та си посред бял ден.
Традиция на две колела
Дженко поправя велосипеди от средата на 80-те. Заради тогавашното ПМС 35, работата започвала след 17 часа: "Доста беше трудно - имаше само един завод - "Балкан"-Ловеч... Имаше един магазин в София, на "Кирков", и това беше всичко. Оттам нататък, ако някой вкара нещо отвън, някакъв "Кореком"..."
По това време вече бил студент във ВИФ, но още от 1974 г. е бил професионален състезател шосейно колоездене. "Не съм го избирал. Просто си карах за удоволствие колело в Ямбол. Ходих до Бакаджика, видяха ме от Сливен. "Какъв си ти?" - Ами, карам за кеф. "Няма кеф, няма удоволствие, идвай с нас" - и влязъл в спортната школа под Сините камъни. Карал за различни отбори за цялата страна и станал майстор на спорта. По-късно е бил и треньор.
Има и куриози - на състезание в Хасково през 1982 г. колелото му се поврежда. Дженко не губи самообладание и финишира... с пътнически велосипед на човек от публиката.
Не е за разправяне сега
"Има интерес, но няма отбори. Непрекъснато ме питат хората къде има, къде може, къде не може... Ето - в София, голям град, нямаме един добър отбор. Опитват се сега в „Левски" нещо да съживят; в ЦСКА поддържат едно минимално ниво с 1-2 състезатели", с тъга отбелязва Дженко.
Извън София, в Троян и Пловдив се случва нещо, местни деятели и бизнесмени помагат, но не може да се сравни със ситуацията от преди, когато отборите от цялата страна са имали най-доброто възможно снабдяване и са въртели педалите на вносни италиански велосипеди.
В момента има по-голям интерес към крос кънтри състезанията, но майсторът на спорта не смята, че там има професионално развитие. "По-атрактивно е. Не е толкова натоварващо - шосейното колоездене е просто цедилка. Там е много професионално, изискват се много средства, влияние от спонсори, пътувания, издръжка, като цяло...", обяснява Дженко.
Той е част от допинг комисиите по състезанията, но освен това и е категоричен, че в професионалния спорт не може без медикаменти - но само тези, които са разрешени. "Много малко хора знаят, че човешкият организъм изразходва 40% за физическото натоварване. Останалите 60% служат за възстановяване. Ти, ако си вземал допинг, започваш да крадеш от енергията, която ти е необходима за организма ти. Времето ти за възстановяване става много по-дълго, на следващия ден си като парцал", обяснява той.
У нас няма много положителни проби - просто състезанията ни са твърде скромни, за да се рентира "зобенето". Но поне към обиколката на България интересът се възражда.
Нещо повече от жълтата фланелка
Дженко е зает човек. Той е в сервиза от май до септември, защото работи в училището за деца с увредено зрение "Луи Брайл". По проект за насърчаване на спорта качва хлапетата на тандем, а тези, които са в състояние, карат след него триколки по велоалеите. Децата участват и на различни спортни състезания и играят "От игла до конец" на Станислав Стратиев в "Славянска беседа".
Дженко е колоездачен съдия от 1988 г. и ходи на състезания с Деян, който пък сега завършва НСА. Двамата помагаха и в завършилата съвсем наскоро олимпиада за глухи у нас.
Майсторът на спорта не обръща гръб на хората, които среща по пътищата. Помага с каквото може - от спешен ремонт до блокче шоколад (винаги трябва да си носиш, ако правиш велопреход!).
Не е, за да го намерят после сред хилядите чаркове в "Младост" 2 и да му благодарят (и това се случва!). Просто трябва да се подава ръка, когато е нужно. Не знаеш как ще се завъртят педалите на живота и кога може и на теб да ти падне веригата...
