Безсънни нощи споходиха света при гледката на резиденциите на бившия президент на Украйна Виктор Янукович и бъдещия му бивш приятел - главния прокурор на Украйна Виктор Пшонка.
Всъщност, целият свят се втрещи при тази гледка на патологични интериорни и екстериорни изяви. Събудените съмнения в човешкия ум и разум не бяха неуместни, но останаха да витаят бездомно в пространството. В този тежък момент решихме да потърсим capo di tutti capi на архитектурната гилдия, на примус интер парес - главният архитект на София Петър Диков.
Ако някой би могъл да внесе светлина в мрака
на човешкия вкус, то това е той, изстрадал последните осем години на бодливия трон на главен архитект. И така, влязохме, изпълнени с надежда, в разговор с арх. Диков за "инвеститорски визии и архитектурни ексцесии".
Да започнем с инвеститорски визии за архитектура - такива се оказа, че няма. Точка. Инвеститорската визия се нарича печалба и се мери с възможно много нули зад цифрата. Много нули са на нашите улици, много в жълто с априко или в синьо огледално стъкло, монументи на вездесъщата корупция и липсващ административен коректив.
И как иначе? Дали сме знаели, "че и до днес голяма част от инвеститорите избират архитекта не по това колко качествен е проектът му, а колко бързо може да го процедира през администрацията и колко повече над нормите може да осигури като квадратни метри.
"Над нормите" е забавен израз за корупция
и шуробаджaнащина. Израза не го знаехме, но другото е обществена тайна. "А аз", споделя Петър Диков, "знам много архитекти, които проектират по снимка. Инвеститорът им носи снимка на сграда, която е видял на запад или на изток - и услужливите колеги му я правят такава. Няма критика, няма контрол и няма етика в нашата колегия".
Със "120 проектирани и изпълнени проекта за 12 години" може да се похвали арх. Диков. По десет на година? "Понякога и повече. И това са само реализираните". Значи по 10 на година, на месец по хотел или кооперация. "С новите технологии много неща стават възможни. Все по-бързи сме".
Дали разумът може да следва технологиите? Усмивка и мълчание. По-късно разказва, че когато е проектирал, повечето клиенти са били мутри и политици. "В много случаи съм си задавал въпроса откъде се пръкнаха тези хора?". Дали намира отговор? "Отговорът беше често в полза на мутрите, като качество."
А как е другаде? Лошата архитектура не е ли проблем и в глобален план?
"На конкурса за правителствения център на 4-ти км се видя. Фостър представи еволюция на развитието на проекта си. От двата проекта на българските екипи единият много приличаше на първата фаза на Фостър, а другият - на третата. А Фостър презентира седма. Значи, ако го сравним със създаването на живота, българската архитектура е на еволюционното ниво на излизане на амфибии от океаните, докато интернационалните участия показват, че има човек на два крака". Така арх. Диков представи нивото по света и у нас.
И така, българската реалност не очертава визии, а продължава да следва праволинейно формулата на света троица - "лоши инвеститори, попадащи на алчни архитекти и строители, които си оставят ръцете". И да не забравяме - гладният пазар, "който изпреварва възможностите на този, който произвежда продукта". "Продуктът", казано така с лекота, е нищо, но формира безпощадно както обществено, така и лично пространство, определяйки за поколения напред качеството на живота.
"Колкото и да смятаме, че архитектът е в основата, голяма част от архитектурата е инвеститорът. От 1991/92 г. насам нашето проектиране се обърна в гаражно проектиране. Имаше една хубава мисъл на Хайтов, че ако един град е хор, който пее песен, високите сгради в него са като хористи, които ни в клин, ни в ръкав викат "Ура". А при нас
имам чувството, че всеки вика "Ура"
Арх. Диков се сеща за за великите постижения на българските архитекти и времето на Съветите, когато всеки е трябвало да защитава проектите си. Искаме да разберем, има ли нужда от комисии днес? Позицията му е ясна. "Комисии - това означава повече регулация, а аз съм либертарианец по убеждение, а и няма авторитет", капитулира Петър Диков пред фактите, отпращайки Вяра и Надежда, в очакване свободният пазар най-сетне да се превърне в регулатор.
Но свободният пазар не е юридическо лице, той не е поел официално отговорност, не е положил клетва, и не се върти нощем в леглото, мъчен от лоша съвест. Да се разчита на свободния пазар е опит да се абдикира от човешката преценка и отговорност.
През последните години пазарната икономика доведе половин Европа до банкрут, природата ни до боклук, до смога в Пекин и до този в Париж. В България тя унищожи по-ефективно от Втората световна война историческите ни центрове и по-трайно от цунамито във Фукушима българското Черноморие. А и
свободният пазар не е имунизиран откъм лош вкус
Трудно ни е да се доверим при това положение на пазара.
"Лошата архитектура има понякога странна съдба във времето, защото една архитектура, създадена и оценена в началото като лоша, в бъдеще се оказва знакова, и аз обикновено давам пример с Айфеловата кула в Париж."
Ако е прав арх. Диков, ни чака слънчево бъдеще. Само след броени години България ще се превърне в страната на архитектурните шедьоври, но да не се отдаваме на прекален оптимизъм. Има разлика между лоша и оспорвана архитектура.
"Ги дьо Мопасан, големият писател и още по-голям критик на Айфеловата кула - разказва арх. Диков - попитан защо прекарва толкова много време в кафенето на омразната му кула, отговорил, че е там, защото е единственото място в Париж, откъдето кулата не се вижда." Трябва непременно следващия път арх. Диков да ни насочи къде да отидем в София, за да не виждаме какво е построено през последните 20 години тук.
