Всички нормални човешки същества се надяват, че скоро терористичният тумор ИДИЛ - „Ислямска държава в Ирак и Леванте", ще бъде брутално изтръгнат от твърде лесно разболяващата се плът на Близкия изток и ще изгние безжизнен в пустинята.
Джихадистите, опитващи се да сглобят зловещия си ислямски халифат върху реки от кръв и дюни от трупове, са централен антагонист на цивилизацията и за кратко време успяха да окупират кошмарите на милиони хора, които дори не могат да си представят какво е да живееш в регион, доминиран от екстремни религиозни психопати.
Войната с варварите обаче няма как да приключи бързо, лесно или чисто. Те искат да ликуват върху руините на модерния свят и само гаргантюанско глобално усилие изглежда е в състояние да ги възпре.
Но дори да е близо времето, в което ще бъде поет последния вонящ дъх на копнеещ за 72 девстеници фанатик, травмата, която „Ислямска държава" нанесе на Западната цивилизация (и не само) дълго ще продължи да произвежда ледени тръпки по гърбовете на всички, проследили поне една новинарска емисия в последните седмици.
Ислямистите издълбаха своята анти-човешка иконография директно върху стените на виртуалната цитадела на XXI век - Интернет
Социалните мрежи и сайтовете за споделяне на клипове се превърнаха в перфектна платформа за идеологията на хаоса и разрухата. Главорезите на Бог използваха технологичния напредък, срещу който воюват, за да митологизират религиозния си фанатизъм и да отправят смразяващо кръвта послание към всички, които за разлика от тях смятат човешкия живот за ценност.
Как се отразява на психиката ни ужасния риалити сериал, продуциран от влюбените в смъртта и страданието апологети на халифата?
Поредицата видеа с маскирани в черно терористи, които екзекутират граждани на Западния свят някъде в пустинята, започна като съсипващо тревожна медийна сензация и постепенно започва да се превръща в злокобна баналност. Болезнената повтаряемост на чудовищния, садистичен, ритуал от една страна тривиализира случващото се, вкарва ни в режим на свикване с жестокия акт.
Внимателно изпипаната драматургия също по някакъв начин сваля пласт реалност от отвратителната варварщина. Палачи и смъртник в цветово издържан дрескод, монтаж, съобразен с изискванията за съспенс, кинематографичен фон... Джихадистите очевидно разполагат с модерна техника и базово техническо ноу хау. Те мислят и действат в жанровите конвенции на хорър киното. Псетата на Аллах са на прага на създаването на нов жанр - "YouTube екзекуция във висока резолюция".
Примитивната касапска естетика на терористите се ъпгрейдна с лъскава HD опаковка
По много гаден начин вълнуващият дигитален напредък очерта нови еволюционни хоризонти пред най-мрачните човешки групи - теократичните творци на трупове. Днес е по-лесно от всякога да бъдеш режисьор, продуцент и оператор на своята малка аудио-визуална продукция. Достъпният снимачен инструментариум доведе до невиждана експанзия на аматьорското порно и до появата на професията "YouTube влогър".
Терористите се възползваха от научния прогрес и доразвиха макабрената традиция на мексиканските наркокартели да записват екзекуции на свои врагове на видео.
Екзекуторският риалити жанр плаши и привлича. Човешкото съзнание е сложна, противоречива система с много неизвестни и тревожни механизми на функциониране. Идеята за документирана насилствена смърт, "ама истинска", фасцинира мозъка и вълнува възприятията.
Екстремното физическо поведение е закодирано в нас и във всеки момент може да пропука тънкия лед на цивилизацията и културата
Клиповете на „Ислямска държава", записите на побоища от охранителните камери в клубове и футболни трибуни, видеата от организирани телесни конфронтации по улични ъгли, запечатаното физическо унижение с цел отмъщение...цялото това архивирано насилие е израз на примитивната природа на бруталния бозайник хомо сапиенс.
Тъмното пътешествие към най-страшните участъци на собствената ни психика ще ни заведе и до феномена на "снъф" киното - онези митични филми, в които се заснети истински убийства. Съществуването на автентични "снъф" произведения не е категорично доказано, но дори и фалшиви представители на екстремния жанр като Cannibal Holocoust от 1980-а година свидетелстват за тревожното ни увлечение по крайното насилие.
Именно този сантимент към причиняването на смърт експлоатират и варварите в Близкия изток. И докато бомбите падат върху болните им глави никога не трябва да забравяме колко са ценни нещата, които те искат да унищожат -културата, гражданското общество, архитектурата, литературата, музиката, киното. Дори и такова с много престорено насилие.
