Това бе вероятно най-голямото предизвикателство в кариерата на Жозе Моуриньо - той пристигна в Мадрид през лятото на 2010 със задачата да преодолее Барселона и да върне Реал на върха, като летвата бе поставена много високо от смятания за мнозина за най-велик отбор в историята на играта.

От втория опит „белите" на Моуриньо обаче се справиха. Те не успяха да станат шампиони миналия сезон въпреки невероятните 92 точки, но този път нямаше кой да ги спре.

„Сан Мамес" в Билбао изглеждаше трудна дестинация, където титлата да бъде узаконена. Но само изглеждаше.

Кристиано Роналдо пропусна ранна дузпа, но скоро след това Гонсало Игуаин откри за гостите, а Месут Йозил удвои преднината им. В 50-ата минута, когато Роналдо все пак се разписа за 3:0 мачът сякаш бе свършил отдавна.

На практика титлата бе спечелена в Барселона преди десетина дни. С аванс, стопен до 4 точки преди „Ел Класико", в Реал знаеха добре, че загуба в дербито ще ореже сериозно шансовете им да станат шампиони за пръв път от 2008 г. насам. Но тогава те направиха каквото трябваше, за да разбият на пух и прах мечтите на каталунците за четвърта поредна титла.

Последва победа у дома срещу Севиля и успехът при гостуването на Атлетик снощи короняса мадридчани въпреки победата на Барса с 4:1 над Малага.

Така, след като взе Купата на краля през първия си сезон в клуба, Моуриньо направи Реал първенец и в Ла Лига. Бавно, но сигурно, Специалния детронира Барселона и въпреки разочарованието от отпадането с дузпи от Байерн на полуфинала в Шампионската лига той отново е голям победител и никой от привържениците на „белите" не би оспорил това твърдение.

Кралският клуб загуби у дома от каталунците 1:3 през декември и записа разочароващи равенства с Виляреал, Валенсия и Малага, но като цяло в течение на кампанията отборът бе по-хладнокръвен и постоянен от тях. Таблицата с класирането не лъже - Реал е заслужен победител.

Трябва да се признае на Барса, че успяха да направят първенството отново интересно, смъквайки точковия дефицит от 10 на само 4 преди класикото, но в крайна сметка дълбочината на състава на Моуриньо си каза думата. И въпреки важността на най-талантливия футболист на мадридчани - Кристиано Роналдо, те бяха много по-малко зависими от него, отколкото „синьо-червените" от Меси.

Португалецът, разбира се, бе лидерът на отбора, вкарвайки многобройни важни попадения, особено победното в Барселона. Също така ключови обаче бяха и голът му с петичка срещу Райо Валекано и хеттрикът в другото градско дерби - срещу Атлетико.

Но не само той бе героят: герои бяха всички - от Икер Касияс на вратата, през Серхио Рамос и Пепе в защитата, Чаби Алонсо и Сами Кедира в халфовата линия, до 20-головите нападатели Гонсало Игуаин и Карим Бензема.

Роналдо, Игуаин и Бензема отбелязаха общо над 100 попадения през сезона, 86 от които в Примера дивисион.

За първенство Реал реализира феноменалните 115 гола, оставяйки далеч назад собствения си рекорд от 107 през сезон 1989/90 (Барселона, впрочем също го направи - два кръга преди края има 108, но няма да може да стигне шампионите).

Каталунците се нуждаеха от късен изравнителен гол на Меси, за да вземат точка на „Сан Мамес" по-рано в първенството, но за „Белия балет" победата бе детска игра и дори пропуснатата дузпа не ги огъна психически - просто никой в отбора не се съмняваше в успеха!

Така Жозе Моуриньо спечели седмата си титла за десет години в четири различни страни и е уникален с това, че е ставал шампион на трите най-големи първенства в Европа и света  - Премиършип, Серия „А" и Примера дивисион.

След като потвърди, че остава и през следващия сезон, Специалния направи нещата на „Бернабеу" да изглеждат в толкова ярки краски, колкото отдавна не са били.

Към момента Реал е заслужен шампион на Испания и Барселона е победена. Мисия изпълнена. Нека сезон 2012/13 да заповяда!