Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Театър за идиоти

Както обикновено, когато бъде поставена определена политическа цел, се намира средство, с което обществото да бъде впрегнато да я изпълнява Снимка: Pixabay
Както обикновено, когато бъде поставена определена политическа цел, се намира средство, с което обществото да бъде впрегнато да я изпълнява

Среден пръст за Апостола (снимки) - ако не сте попадали на тези новини във Facebook, по-добре. Но по-вероятно е да сте, защото вълната от изображения и възмущение заля в последните дни социалните мрежи с присъщите за подобни случаи пламенни коментари срещу ромите, турците и всички български граждани от различен етнос. Всъщност този сюжет никак не е нов.

В началото на 2013-та фотоси на ученици, които бяха заснети в неприлични пози под портретите на Ботев, Левски и цар Симеон, обществото реагира очаквано - с цъкане на език и възмутено размахване на показалец.

Тези дни на мода са няколко ученички, показващи среден пръст на паметник на Левски, а пред съда застана мъж, чиято снимка с насочен към паметник на Апостола в Бургас среден пръст беше разпространена във Facebook (а се оказа, че дори не е нова).

Всички тези случаи са обединени основно от това, че се развиват в конкретен политически момент.

Също както скандала с незаконните ромски постройки в Гърмен се появи, за да нагнети „етническо напрежение" не в Гърмен, а в настроенията на изкушения зрител, който се информира от телевизията за всичко наоколо и съответно - решава за кого да гласува на местния вот през есента. Напрежението в Розино миналата година предшестваше парламентарните избори, трагедията в Катуница - местния вот през 2011 година.

И като стана дума за етническо напрежение, някой знае ли с какво се занимава Цветелин Кънчев, когато не се появява около избори в телевизионни студиа?

Ако темата не бъде парламентарно подхвърлена, се разгаря по места, дава се на медиите, а все един от трите канала ще я предаде до целевата аудитория.

Както обикновено, когато бъде поставена определена политическа цел, се намира средство, с което обществото да бъде впрегнато да я изпълнява. И сюжетът се повтаря непрекъснато през интервал от време, който се влияе от честотата на избори или други партийни противопоставяния. В главните роли винаги са едни и същи лица, които да отстояват „поляризиращите се" позиции, а обществото е в ролята не на зрител, а на участник в театър за идиоти, в който като в старогръцки епос припява в хор на сцената онова, което друг е задал като тема.

 

Най-четените