Блясъкът на Робин ван Перси скри слабостите на Манчестър Юнайтед | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Блясъкът на Ван Перси скри слабостите на Юнайтед

Мигел Дилейни , ESPN Soccernet
03.09.2012, 13:53 (обновена 07.09.2012, 10:14)

1 от 3 снимки Назад Напред

В неделя Манчестър Юнайтед осъществи поредния си късен обрат - 3:2 срещу Саутхемптън

Изглежда, че точно тази бе причината сър Алекс Фъргюсън да е толкова настоятелен в желанието си да привлече Робин ван Перси в Манчестър Юнайтед, въпреки че не личеше чак толкова да се нуждае от него.

Не просто заради голямото му име, нито само заради головете, ами за да дава пример именно в мачове като вчерашния със Саутхемптън, който "червените дяволи" спечелиха с 3:2 след хеттрик на холандеца.

През миналата кампания с попаденията си Ван Перси лично донесе точно 27 точки на Арсенал. В 38 срещи това означава 0,71 точки на мач - едно от най-високите подобни такива постижения в историята на Висшата лига, отстъпващо само на Алън Шиърър за Блекбърн през сезон 1993/94 (0,73) и на Кристиано Роналдо за Юнайтед през 2007/08 (0,72).

Срещу "светците" холандецът повтори това, което навремето правеше португалецът и донесе късен победен обрат на тима си в мач номер 1000 на своя мениджър Фъргюсън.
Но докато това е типично за манчестърския клуб, притеснителна е аналогията и с Арсенал от миналия сезон, когато Робин редовно замазваше пукнатините в цялостното представяне на отбора.

Да не забравяме, че и самият нападател допринесе за тези опасения с пропуска си от бялата точка в 69-ата минута. Вярно е, че, вкарвайки два гола след това, той напълно заличи негативния ефект, но именно тази негова грешка символизираше целия мач до 87-ата мин., когато резултатът стана 2:2.

Точно както неразумното му решение да копне топката при дузпата, играта на отбора изглеждаше самодоволна, вяла и без свежест. И като контраст с това, спасяването на Келвин Дейвис пък бе умален модел на представянето на тима на Саутхемптън, който бе съсредоточен и енергичен и се възползваше от предоставените възможности.

Другата идеална илюстрация на всичко това бе голът, с който Рики Ламбърт откри резултата, надскачайки Рафаел в наказателното поле. Мнозина биха попитали защо толкова дребен защитник охранява нападателя, известен с отличната си игра с глава. Не че Ламбърт не доминираше във въздуха и Рио Фърдинанд и Неманя Видич, но все пак...

Този въпрос е част от по-големия проблем пред Юнайтед - този, който обхваща цялото игрище. И на практика го разделя. До влизането на Пол Скоулс в игра съставът на "червените дяволи" изглеждаше като разглобен на две части: прекалено многолюдно нападение и твърде уязвима защита.

В 40-ата минута дойде перфектното потвърждение на тази теза. След като поредният пас на гостите бе пресечен, "светците" изритаха топката напред и в половината на Юнайтед техните нападатели се оказаха трима на двама и единствено отчаяното втурване на Видич попречи на Адам Лалана да направи 2:1 още преди почивката.

В 56-ата това обаче се случи. Отново Фърдинанд и Видич бяха принудени да изоставят обичайните си зони, за да покриват празнини другаде и отново бек трябваше да пази по-висок противников играч. Този път Патрис Евра дори не можа да отскочи, ами се подхлъзна и Морган Шнайдерлин с лекота прати топката с глава в мрежата на Андерс Линдегаард.

Разпокъсаността на линиите създаваше проблеми не само в защита, но и в нападение. Том Клевърли, на когото Фъргюсън разчита да осигурява физическа мощ в единоборствата в средата на терена, прекалено много се впуска напред, оголвайки зоната си. Доста пасове не намериха адресата си, което като цяло забавяше атаките на отбора. Единственият реален шанс през първото полувреме, освен гола на Ван Перси, бе при лекия удар на Евра с глава в аут.

Представянето на "червените дяволи" много повече приличаше на това при загубата с 0:1 от Евертън, отколкото при победата с 3:2 над Фулъм, а Шинджи Кагава съвсем се загуби в гъстата защита на домакините. Това създаде още проблеми на сър Алекс, особено предвид това как Саутхемптън умеят да насищат собственото си поле и след това бързо да се впускат в контраатака.

На фона на всичко изброено, не е чудно, че именно Клевърли и Кагава бяха извадени от игра, а влизането на Скоулс постави нещата на мястото им, или, както се изрази Фърги, "промени изцяло хода на играта".

"За дълъг период от време бяхме загубили напълно ритъм, докато се появи Скоулс. Неговият поглед  върху играта и прецизност в пасовете ни дадоха възможност да контролираме събитията отново", коментира шотландецът.

Именно тук възниква големият въпрос. Ако Фъргюсън бе привлякъл точния халф, умеещ да свързва успешно защитата и нападението, щеше ли изобщо да е нужен Ван Перси? А колко страшен би бил Манчестър Юнайтед и с двамата в отбора!

Както и да е, холандецът свърши своята работа. Това не бе идеалният хеттрик, съставен от голове с десен и ляв крак и глава, но, естествено, не можем да издребняваме с претенции към Ван Перси, тъй като той отново се доказа като завършен нападател.

"Робин отбеляза 4 гола за 2 мача като титуляр и това е великолепна статистика", заяви мениджърът на Юнайтед.

Нещо повече, холандецът не вкарва, когато си иска - той вкарва, когато е необходимо!

Oще: алекс фъргюсън  англия  висша лига  манчестър юнайтед  пол скоулс  робин ван перси  саутхемптън  том клевърли  тотнъм  уест бромич 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео