Датата е 7 февруари 2005. Събудиха ме по радиоуредбата в затвора Тешейро, не мисля, че има значение кой номер бях...

Все още пазя окуражителните писма от приятели и родители, които мислят, че съм там по погрешка. Защо точно тази дата? Защото на този ден в 10 сутринта се роди моят първороден син. Събудиха ме по уредбата, за да ми го съобщят и ми дадоха право на телефонно обаждане. По график са само следобяд.

Лежах в първи блок, там, където са все още неосъдените, следствените както казват. Компанията ми се състоеше от "Убиеца на Че Гевара" - наричах го така, защото имаше татуировка на лявата ръка - портрет на Че със забит нож в главата, руски капитан на преклонна възраст (на кораба, който командвал, случайно са попаднали 7 тона кокаин), "Пекас" или в превод от испански Луничавия - трафикант на кокаин, Гилберто - кубинец, трафикант на хашиш и мой съкилийник, двама литовци - представители на хуманната професия сводник, Марио - бразилец, опитал се да продаде бяло БМВ за 26 000 евро (цената за един килограм кокаин) по телефон, който се подслушва, Лео - шеф на най-голямата банда в Испания, разпространявала амфетамини. Това е малка част от хората, с които общувах.

Защо започвам с това? Защото Галисия, там където се намира Тешейро, е вратата към Европа на кокаина. От тук започва всичко.

За да стигне в Европа, кокаинът обикновено преминава през Перу, Венецуела, Бразилия, Ангола  - да не ви учудва Ангола, просто там има пристанище. Минава през тези страни, защото те не са производители и контролът е по-занижен.

Оттам обикновено има няколко ефективни начина, това са мулетата (в стомаха), но при тях количеството е минимално, мулета с куфари, сувенири и други глупости, които обикновено служат за трофей на полицията - да се отчита колко работи пред обществото.

Кораби, с които се пренасят тонове, скоростни лодки, яхти.

Пуенте Деуме е крайбрежно селце, всеки уважаващ себе си селянин търгува с поне 50 килограма кокаин месечно. Доставките там обикновено са най-безопасни, защото товарът се хвърля в морето и след това, когато е безопасно, се вади от рибарите и се предава където трябва.

Има легенди за изгубени пратки и случайно забогатели рибари.

Човекът, който ръководи "бизнеса" там, се казва Чари, наскоро се ожени в Маями, но за него по-нататък, защото той е основен герой в моята история.

Един килограм кокаин е с размерите на една книга а ла Джон Гришам. Какво представлява кокаинът? Ще се наложи да разочаровам кинодеятелите, но кокаин на прах не съществува, кокаинът не се пробва като си мажеш венците (със същия успех могат да ти пробутат и зъболекарска упойка - лидокаин например и те пак ще изтръпнат).

Истинският кокаин е камък - когато се разчупва, той се рони на малки скалички, но никога на прах. По-скоро изглежда като рибени люспи, много е мазен и ако го оставиш върху хартия, оставя мазни петна.

Цената на един килограм, доставен до Европа, варира от 20 000 до 26 000 евро, в зависимост коя ръка. На дребно килограмът струва 60 000 евро. Продават се половинки и грамове, една половинка тежи 0.4 грама и от нея можеш да направиш 8 линии, един грам продаваема единица - 0.9 грама и от него се получават 16 линии.

След като горе-долу уточнихме мерните единици, се връщам към този слънчев февруарски ден, който промени живота ми.

Бившата ми жена е от една екзотична южноамериканска държава, носителка на титла Мис за 2003-а и бивша елитна проститутка в Мадрид. Благодарение на нея мога да се похваля, че по това време съм бил част от великия "Реал"- Мадрид, независимо че съм фен на "Барселона".

Тази жена току-що беше родила моя син в България, без да знае и дума български, а аз по това време играех футбол и всеки гол го празнувах в стил Бебето 94 година.

В Испания, за да работиш легално, трябва да имаш т. нар. "резиденция". За да я получиш, трябва работодател да ти направи оферта и да няма желаещи местни хора за това място.

Когато пътувах за Испания, първата спирка беше на границата с Югославия, там - с вещото съдействие на шофьора на автобуса, един наш спътник, загуби част от мечтите си на "тука има, тука нема".

Втора спирка - бензиностанция в Унгария. Моите спътници, които вежливо разпитвах накъде са тръгнали в опит да завържа разговор и получавах странния отговор към Реал Мадрид, може би това бяха чували за Испания, бяха ужасени от цените на витите банички със спанак, които не се сдържах да купя за мен и моята принцеса.

Още тогава разбрах какво удоволствие е да те уважават. Все пак баничките наистина бяха скъпи.

Трета спирка - Милано. Запомних я, защото там слезе "Мис Автобус", но не моята.

Мадрид, полунощ. Купуваме билети за нашия рай, град, който не бях чувал, град, който е на пътя на Сантяго, град, през който всекидневно минават хиляди мъченици, прекланящи се пред Сантяго де Компостела.

Автобусите в Испания са малко по-различни от тези, с които ние гоним мечтите си, мисля, че са по-подходящи.

Пристигнахме в четири сутринта, на автогарата ни чакаха нашите приятели. Изненада - оказа се, че в рая нямат жилище и ни чакат на автогарата, помислих че е шега, райска шега, но се оказа райска действителност.

Обикаляхме до сутринта, на сутринта тръгнахме да търсим квартира, а казват, че в рая всичко е лесно.

Може би е така, защото намерихме наш господ. Беше португалски имигрант. Човекът цял живот беше търсил като нас и беше намерил начин да се пренесе в неговия рай, пренасяйки куфари във Франкфурт до Пловдив (am Main). Беше построил своето небесно царство и там бяхме ние - пет души в един облак (апартамент) без телевизор и без ясно бъдеще.

Оказа се, че от нашите приятели работи само пчеличката Мая (имам предвид жената). Работеше в един хостел, 12 часа и получаваше пари, с които да издържи другите дванадесет часа. Търтеят на Мая го играеше депресиран от толкова много Рай и преживяваше много.

Ще пропусна битовите проблеми,за да стигнем по-бързо до "приятните неща".

Нашият Ангел се появи и испанското му име беше Анхел - кажете, че няма съдба. Анхел отговаряше и продължава да отговаря за чужденците към UGT, работнически синдикат в Испания. Той бързо ни намери работа - благодарение на външния вид на моята спътница, тя прислужваше, а аз се превърнах в пекар номер 1 на града, печах хляб с тонове.

Всичко беше прекрасно, скоро след това вече бяхме легални - имахме документи (резиденция). Бяхме щастливи, бързо намерихме работа, аз строител, нея ще я наречем Ева (нищо библейско) беше сервитьорка на 80 километра от града.

Всяка сутрин Ева пътуваше до заведението и вечер се прибираше към полунощ.

Правехме секс един път в месеца.Това ни беше достатъчно. Поне на мен. Както се оказа - на Ева не.

Съдбовната сутрин, всичко беше като във филм, валеше дъжд, чувстваш, че твоят живот се променя, но не можеш да направиш нищо. Нещо в мен се обърна и реших да се прибера на обяд. Вървях по коридора и ме беше страх да отворя вратата. Когато я отворих, там имаше просто един куфар на леглото, не издържах и излязох, закъснявах за работа, бягах от себе си.

Пак се върнах, куфарът го нямаше, нямаше я и нея. Имаше писмо: Много те обичам .................!

Побягнах към автогарата, дъждът беше като потоп, лееше отвсякъде, имах чувство, че плувам, а аз не мога. Настигнах я, седеше в кафенето на автогарата, куфарът беше с нея, когато се приближих, започна да плаче, хората ме гледаха укорително, на мен ми беше все едно.

Излязохме навън и тя говореше нещо, крещеше, обвиняваше ме, но аз не чувах. Оставих я да тръгне, а аз закъснях за работа.

Това беше пропадането ми в Ада...