Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Закъснял досег с голямото кино

Улрих Мюе изигра ролята на живота си година преди да умре. Режисьорът и сценарист Донерсмарк е изградил персонажа на разкаялия се ЩАЗИ агент специално за страдалия от режима в ГДР Мюе
"Животът на другите" беше блестящ триумф. Но режисьорът Флориан Хенкел фон Донерсмарк се срина напълно в следващия си филм „Туристът” (2010), където оплете Анджелина Джоли и Джони Деп в бледа, клиширана история, превърнала се във финансов и художествен провал

Все още се появяват филми, които успяват да се превърнат в истинско обществено явление.

С излизането си през 2006 г. немският хит „Животът на другите" развълнува хора от всички слоеве на обществото, стана задължителен за депутатите от германския Бундестаг и цели класове ученици посещаваха прожекциите му. Лентата се сдоби със статут на нещо като витрина на миналото и постави въпроса за истината около събитията от разделена Германия - и въобще около обществата, затворени зад Желязната завеса.

Широка реакция към филма имаше и в световен мащаб, гарнирана с доста престижни награди, включително и Оскар за най-добър чуждоезичен филм.

Само че за българските зрители, облъчвани преимуществено с холивудска блокбъстър плява, основният начин да видят филма си останаха нелегалните торенти.

На голям екран у нас той беше показан единствено на София Филм Фест през 2007 г., както и миналата седмица на Нощта на музеите в Пловдив. Сега му предстои още една прожекция, отново в София - тази събота от 20:00 часа на мястото на бившия мавзолей, като част от инициативата „25 години свободна България".

Защо е важно да използваме шанса за този закъснял досег с голямото кино?

Историята

Забележителният пълнометражен дебют на сценариста и режисьор Флориан Хенкел фон Донерсмарк описва живота по комунистическо време в ГДР пет години преди падането на Берлинската стена - кулминационна точка за престъпленията на ЩАЗИ.

Щатен офицер от службите, верен привърженик на системата, шпионира денонощно жилището на известния драматург Георг Драйман и приятелката му, актриса.

Той не намира улики срещу двойката и скоро разбира, че поставената му задача е свързана с личния интерес на висш държавник към актрисата. А близката среща с кроткия, но духовно богат живот на двамата заподозрени кара офицера да се замисли върху собствената си духовна нищета.

Междувременно обаче нараства болката на драматурга Драйман от системата, в която живее, и той започва да се обръща срещу нея.

Полемиката

Освен Оскар за най-добър чуждестранен филм през 2006 г., „Животът на другите " грабна рекорден брой златни отличия - Баварската филмова награда за 2005 г. в четири категории и престижната германска филмова награда за 2006 г. в седем категории, включително за най-добър филм, най-добра режисура, най-добър сценарий и най-добър актьор.

По-важен обаче е отзвукът, който предизвика продукцията по света и в родината си, където отново съживи образа на ЩАЗИ и противопостави бившите източно- и западногерманци.

Реакциите далеч не бяха едностранни и критиките към филма също не бяха малко - Донерсмарк бе упрекнат за неправдоподобната история (най-вече в частта с преобразяването на ЩАЗИ агента), която според мнозина трудно може да претендира за автентично пресъздаване на времето.

Кинокритици, историци и засегнати от режима настояха, че режисьорът иска „творчески да оправдае миналото", че „добри" ченгета не е имало и че подобна промяна в човека си остава само в жанра на холивудската приказка.

Самото наличие на толкова разпален дебат покрай филма и неговите послания превърнаха „Животът на другите" в главозамайващ успех - и то съвсем встрани от художествените му качества и от деликатния, но смел начин, по който е построена и визуализирана неговата история.

Противно на общото мнение, не става въпрос за филм на тема „Какво може да стори държавата на човека", а по-скоро за разказ за това пред какви изпитания на човечността бива поставен всеки при сблъсъка си с определен тип власт - независимо от конкретния режим или историческо време.

Впрочем българската публика редовно бива примамвана и с наши филми на подобна тематика (поредните тъкмо тръгват по екраните), но когато бъде запозната с такива като „Животът на другите" или „Сбогом, Ленин", има шанс да промени нещо във възгледите си към жанра.

Актьорът

По трагично стечение на обстоятелствата главният актьор в „Животът на другите" умира само година след появата на филма. Улрих Мюе получава 10 награди за ролята си на претърпелия метаморфоза агент на ЩАЗИ, но почива от рак през 2007 г.

Според режисьора Донерсмарк, първоначалните стомашни проблеми на актьора, довели в крайна сметка до заболяване от рак, започнали докато Мюе е карал военната си служба в армията на Източна Германия.

Той е бил част от патрулиращите войници край Берлинската стена и както всички тях е имал заповеди да отстрелва всякакви бегълци, опитващи се да стигнат до Западна Германия. Доколкото е известно, на Улрих Мюе не се е наложило да извърши нито едно убийство, но преживеният стрес в крайна сметка се е оказал фатален за него години по-късно.

През цялата си кариера в киното, телевизията и театъра, Мюе е открит критик на режима. Ролята му в „Животът на другите" е написана специално за него, което донякъде обяснява невероятното му сливане с филмовия персонаж, изстрелял го до световна популярност малко преди смъртта му.

 

Най-четените