"Господин съдия, моля ви...", чува Луиджи, докато се пробужда сред хлапетата, заловени с кокаин в нощен клуб.
"Смъркам от шест години", признава магистратът. "Но не ме разбирайте погрешно, това е единственият начин да се справя със стреса. Малко съм преуморен от работата, която върша..."
Луиджи е на 55 години - и, криейки белия прах под тогата си, досега си е представял всичко друго, но не и че ще се окаже подсъдим. Взимал е кока редовно в тоалетната. Постепенно малкият му таен навик става зависимост заради илюзията, че се чувства по-добре, че не се уморява.
Докато преди няколко седмици, когато дилърът спрял да отговаря на телефона си, Луиджи почувствал адски болки в стомаха. "Започнах да удрям с юмруци в стената. Бях уплашен до смърт". На сутринта се обажда на такси и дава адреса: Милано, улица "Болзано" 26. Там е седалището на Saman, еднa от най-големите неправителствени организации за рехабилитация на наркомани.
Ако се огледаш наоколо, тук е събран образът на цяла Италия. Онази, която смърка повече от всякога. От хората в парламента до тези в операционната зала.
Наричат тази тенденция "Кокаиново прет-а-порте". Новата, безшумна чума, която напада страната. И стои извън рамките на официалната статистика, тъй като няма нищо общо с броя на насинените от инжекции ръце.
Във възстановителния център можеш да видиш най-неочаквани герои: мениджъри, пилоти, лекари, шофьори на автобуси, готвачи, членове на кабинета и депутати, свещеници и архитекти. Хора, които на теория имат всичко.
Добра диплома и професионална биография, пари и щастие. Но за тях това е нищо, ако не смъркат. Не за да търсят щури купони като тийнейджъри. За тях всеки ден е събота. Но те работят и в събота - за да работят все по-неистово, трябва да имат в джоба си пакетче кокаин.
Имат го за витамин C: "Коката дава сила, смелост, вдъхновява; кара ме да се чувствам като лъв. И ако започнеш така, никога повече няма да спреш", казва Луиджи.
Достатъчна е една линия, която взимаш заедно с капучиното, и нещата се подреждат. Влизаш в офиса и се усмихваш, проектираш небостъргач, оперираш трима пациенти в един ден, прехвърляш няколко хиляди страници правни документи или готвиш за 300 души.
Последният, завършил на първите страници на вестниците - преди да завърши в Saman - е Винченцо. Гинеколог от Неапол, който за 9 месеца си е плащал за белия прах стотици пъти.
"Без кокаин не се чувствах годен за работа. Имам да правя цезарово сечение. То продължава половин час. Как да обясня, че не мога да стоя на едно място толкова дълго..."
Случаите като тези на гинеколога Винченцо и съдията Луиджи се увеличават. Хора, които се лутат между болници, рехабилитационни центрове, местните здравни власти и полицейските участъци. Според основателя на Saman Акиле Салети, това са хора, които нямат нищо общо клубните герои, смъркащи, за да дивеят цяла нощ или да търсят по-силни емоции. Правят го рутинно, за да имат сили и повече ентусиазъм през работния ден.
"Средната им възраст е между 35 и 50 години, повечето са мъже. Образованието им е средно и висше. Те знаят, че кокаинът не е физическо пристрастяване, така че аз съм убеден, че биха могли да запазят живота си под контрол", казва Салети.
Новата употреба на кокаин няма и нищо общо с "VIP смъркането". Феноменът се разпространява откакто южноамериканските картели занижиха цените и наводниха Европа с евтина "бамба". Тя пристига с кораб или самолет. В корема на "мулета", на които са им платени нищожни пари за трафика, или в трюмовете. Когато стоварват в Милано един килограм, от него правят пет. И цената спада.
Отминаха времената, в които - ако водиш живот на кокаин, може да ти струва колкото паркираното ферари в гаража. Дозата струва 20 евро и я взимаш просто като добавка. "За каква елитна дрога ми говорите, на мен ми трябва, за да уча. Докато уча, започвам да губя връзката и да не си спомням повече нищо. Ужасно е...", казва 24-годишният Валерио.
На покривите на Бреша пък строителите взимат кока, за да спазват отвеса. В една банка в Милано, преди няколко седмици е арестуван мениджър, който има бяло не само по яката. В Бреша - адвокат. В Падуа - инженер.
А в Авелино се е случило на един богат индустриалец. Една вечер той почувствал болка в ръката. За секунди пребледнял като кокаина в джоба си. Събужда се в болницата с диагноза, която ще промени живота му: сериозно сърдечно заболяване. "Сега, всяко усилие, може да ме убие", казва той.
Изследвания в Бари сочат, че повече от 30 000 души в града (около 9%) смъркат, казва криминалистът Микеле Каняцо. От 14-годишни деца, които носят кока в училище, до 50-годишни служители, които не могат да работят без да се подкрепят с бял прах.
Доклад за употребата на наркотици в Милано, европейската столицата на кокаина, обаче контрастира с казаното до тук, показвайки спад в употребата на наркотици за пръв път. Процентът на тези, които твърдят, че са консумирали най-малко едно вещество, е паднал от 20.6% за миналата година на 14.9%. Това са 125 000 души на възраст от 15 до 64 години.
Според Saman обаче данните не са реални: "Дейността на нашия център показва, че употребата на кокаин е стабилна. Всяка година в десетте седалища на Saman, разпръснати от север на юг, ние имаме по 500 нови случая. Статистиките са занижени, защото доста хора с висок социален статус се боят да потърсят здравни услуги в Италия и се лекуват навън."
За да задоволи пазара, съставен от клиенти, които няма да излязат да търсят кока на улицата, дилърството също търпи революция. Днес пласьорът може да е портиер на сграда. А както установи скорошно разследване в Неапол, в дистрибуторската мрежата се оказват въвлечени фармацевт, адвокат, счетоводител и дори висш военен служител.
Все още може да се види някоя майка в абстиненция, която се обажда на дилъра си да й донесе дозата там, където синът й играе футбол. Но, общо взето, старият африкански пласьор се е преместил от улицата по домовете. На добрия клиент трябва да се осигури не само наркотик, но и неприкосновеност, точност, както и нулев риск.
Разбира се, и таксиметровите шофьори имат две работни места - клиентът сяда, прави си кратка разходка наоколо и после слиза с пакетче кокаин в джоба. Все по-често се срещат и случаи, в които майки придружават непълнолетните си деца до дилърите, изчаквайки ги в колата, докато стане размяната пари-дрога.
Доста от дилърите пък са доставчици на храна за вкъщи. Така поръчката на дозите бял прах по телефона се измерва в брой пици. Полицията разкрива все повече ресторанти, които доставят "Маргарита" с моцарела, пресен домат, босилек и... щипка кокаин.
