Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Платено гласуване за всички!

Ако държавата купува гласа ни
Ако държавата купува гласа ни

Едно нещо не проумяваме съвсем. Защо упражняването на политически вот да е въпрос на граждански дълг и добра воля (следователно купуването и продаването му да е нередно), докато насърчаването на политическа дейност да не се подчинява на същия принцип (и се субсидира от държавата).

Излиза, че всъщност плащаме на партиите да участват в градежа на правова държава, докато ние го правим безплатно. По-лошото е, че плащаме и на тези, които ненавиждаме.

За кого гласуваме и дали въобще го правим няма значение за статуквото. Системата вече е сложила цена на гласа ни в едната посока, но ни забранява да си я получим обратно. Е как тогава да не се чувстваме прецакани?!

Доскоро един вот вървеше за 12 лева или 5% от минималната работна заплата. На този принцип партиите си получаваха парите. Това безумие беше изоставено, след като в миналия парламент ГЕРБ реши субсидията да се приема годишно съобразно бюджета.

На пръв поглед правилен ход, който трябваше да намали на теория средствата, които отиват за партийна издръжка. Но не се получи така.

Този текст не цели да бие по иначе добрата практика на държавно финансиране, няма да брои банкови сметки, нито е апологетика на незаконната търговията с гласове. Той смята да предложи на вниманието ви една провокативна идея за размисъл, при това съвсем българска по своя характер.

Щом механизмът, с който системата ни се бори срещу нерегламентираното финансиране на политическите формации, е да го изкара на светло и да го превърне в държавна задача, защо същият механизъм не се приложи и към другият сенчест сектор на изборите - търговията с гласове. Ако държавата се превърне в най-сериозния купувач на гласа ви, това би трябвало да пресече останалите опити.

Представете си следната ситуация. Вашият глас вече е оценен на базата на общите партийни нужди и е съобразен с финансовата ситуация, но най-после получава официална изкупна цена. Не забравяйте, той реално има такава, но темата услужливо се заобикаля.

И така - за гласуване на избори ще се заплаща Х лв. на всеки избирател. Дали ще участвате във вота и кого ще подкрепите си е ваша работа, но усилието ви ще е заплатено. По този начин избирателната активност гарантирано ще се повиши, без да е необходимо гласуването да става задължително. Прощавайте, но щом задължителното гласуване изглежда приложима демократична практика, защо платеното да не е?!

Избирателите с право на глас на 12 май са 6 956 890. На последните парламентарни избора са гласували 4 345 450 души, т.е. по-малко от две трети. Социолозите алармират, че активността на задаващите се е проблем №1. Но хипотетично погледнато, ако гласът ви има реална държавно определена цена, избирателите могат да скочат поне с милион и няколкостотин хиляди. Което е и целта на всички, които ви призовават да гласувате.

Вие, разбира се, ще контрирате, че това означава бюджетът да се натовари двойно - веднъж като се плати на избирателя и втори път - като се субсидира избраникът му. Но ние, разбира се, нито за секунда не си мислим срещу пуснат плик в урната да получавате друг с банкнота в него.

Парите ще ви бъдат опростени от данъците и след това същата сума ще бъде взета и пренасочена към партийните централи. Така и вълкът сит, и агнето цяло. Средствата, които бюджетът ще отпусне, за да купи нашия вот, ще са всъщност нашите пари.

В крайна сметка гласуването ни пак ще е безплатно. Веднъж приспадната, а пък после взета, сумата Х пък ще ни занули разходите към партиите и няма защо да се ядосваме изобщо. Както виждате - чудесен план, основан на непоклатимата ни народопсихология, че в изборите трябва да има някакъв кяр.

Приложим ли я, хем ние ще сме доволни, че сме изкарали някои лев на гърба на собствената си политическа система, хем няма да ни е толкова мъчно, като тя ни го вземе, за да се финансира с него. И всичко ще е официално пито-платено. Струва си да се обмисли, не смятате ли?!

 

Най-четените