Вече не става дума за избор между две злини с различна себестойност. Става дума, че себестойността на злините започна да варира в абсурдно широки маржове, а избор няма и не се предлага.
Българската народна банка, централна, независима, непоклатимата реперна точка, гарант за системната стабилност, сега е омаломощена от панически парализиращ страх да поеме отговорност.
Веднъж за престъпното си бездействие по отношение на противоестественото съществуване на КТБ, втори път - за отказа от вземане на решение в единствения възможен момент за спасяване на банката (в дните преди обявяването на специален надзор); трети път - за оглушителното си мълчание, което безучастно стимулира пазара на спекулативните теории за реалното състояние на КТБ в продължение на повече от три месеца, и накрая - за хвърлената кърпа в краката на политическата власт, тогава когато законът най-малко го позволява.
Политическата власт прави това, което може най-добре - да отлага до безпаметност, до загуба на ориентир за това как започна цялата катастрофа и до довеждането на кризата до положение на безизходица (дори на цената на "съпътстващи жертви" като залагането на бомба с часовников механизъм пред бюджета и банките с противопоказните идеи за задължително оздравяване на фалирали трезори и прозрачност без граници на банковата тайна).
Защото не е престъпление, ако причинените вреди от взетото решението са по-малко значителни от предотвратените.
Тук ключовият въпрос е кой оценява вредите.
Иван Искров е прав за едно нещо. Най-ценният актив на една банка е доверието.
Не само за банките, същото се отнася и за държавата - да имаш доверие, че поверявайки отговорността за здравето, собствеността, сигурността си на властта, тя няма да те умори, да те обере или да те изхвърли на улицата.
Цялата суматоха около КТБ обаче разби и малкото налично доверие между общество, представителна власт и лидери на мнение.
Затова КТБ е най-големият обир на века. Не само заради дефолта на четвъртата по големина банка в страната, не само заради спекулативното обезценяване на работещи предприятия от стратегически интерес за националната сигурност, не само заради личните спестявания на този или онзи.
Най-ценният актив, доверието, вече го няма.
