Това, което направи Бойко Борисов с обществото в България много прилича на онова, което навремето направи неговият вожд и учител Тодор Живков, заявява в интервю за БГНЕС журналистът Александър Андреев, главен редактор на българската секция на радио "Дойче веле".

"Той много хитро успя да раздели обществото на малцинствена интелигенция и елити, които вече нямат никакви канали за въздействие и никаква възможност техните съобщения да достигнат до масата. И онова, което по времето на Живков беше работническо-селска класа, сега просто е останалата част от населението, които си го харесват и не желаят да прекарат един ден без него.

Това е изключително хитро разделяне на обществото на един незначителен елит от интелигенти, хора на умствения труд и на останалата част, между които почти вече няма комуникация", казва Андреев.

Според журналиста това са манипулации, които във всякаква обществена система могат да се случат. "Подобни неща правят и Уго Чавес, Фидел Кастро, Лукашенко в Беларус. Някои свеждат това до популизъм. В някакъв смисъл това е и популизъм. За мен откритието по повод този "Ден без Бойко Борисов" е именно много умелото и невидимо разделяне на обществото на тънък елит и на мнозинство, което не иска и не харесва този елит. Освен това нали Борисов казва, че има своя социология и тази негова социология еднозначно трябва да му говори: "Тези хора, широките народни маси, работниците и селяните, те харесват. Онези единици, които се правят на интелектуалци и интелигенти, те не те харесват". Не случайно той си взе за министър на културата квинтесенцията на некултурното нещо в лицето на Вежди Рашидов, а това е единствената позиция, на която е необходимо да има човек, прочел книги, който има някаква представа от култура".

Според Андреев противодействието на това ще става бавно. "Става дума за образование, за равнището на учителския труд, учителската квалификация, какви хора, излизат от училищата, какво им се предлага по медиите. За една седмица излязоха два нови булевардни вестника. Малкото сериозни български медии почти креят. Изправя ми се косата от онова, което децата чуват в училище. Забелязвам едно непрекъснато помпане на съвършено нелеп патриотизъм и национализъм, но това е една от последните опори, оставащи на хора в много несигурно положение.

Отново се оказва, че Александър Македонски е едва ли не българин, Потопът се е случил едва ли не пред вратата на България, непрекъснато се откриват някакви чутовни факти, които затвърждават величието на български народ. Докато в училищата не започне да се учи по една по-нормална програма, престане да се помпа този национализъм, докато учителите не започнат да отварят очите на децата, че има и друг свят и че няма нужда да се взираме в пъпа си и да не знаем какво се случва навън. Процесът трябва да е много бавен и мъчителен, докато хората стигнат до извода, че министър-председатели като Бойко Борисов едва ли са най-добрият възможен избор на една нация", твърди журналистът.

В един от големите германски вестници имаше публикация за присъдата на братя Галеви. От дни наред нищо не се е появявало за България, а онова, което те забелязват веднага, е това нещо т.е знае се, че в България има проблеми със съдебната система и се упражнява натиск. Целият този комплекс може да доведе до там, че поне съдиите да придобият малко повече авторитет и независимост. Моята гледна точка е, че заразата на корупционните проблеми е в брънките от МВР през следствието и прокуратурата и че често пъти при съдиите попадат дела, които няма какво друго да правиш, ако си честен и спазваш закона, освен да ги върнеш.