Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

И НЦИОМ им го измери

Според НЦИОМ партията на Бойко Борисов запазва позициите си от януари с 24.4% от имащите право на глас
Според НЦИОМ партията на Бойко Борисов запазва позициите си от януари с 24.4% от имащите право на глас

Най-накрая и държавната социология се изказа за партийните рейтинги, измервайки 6.9% отстояние на Бойковата партия пред "Позитано" 20=

Тези резултати идват след като Мира Радева и нейната MBMD даде 14% преднина на ГЕРБ пред БСП (30.1% срещу 15.8 на сто) - и разбуни т.нар. обществено пространство, а другите след нея посмалиха двойно и тройно, движейки се предпазливо между 4 и 5-6 процента в полза на доскоро управлявалите.

Единственото, което присъства без промяна във всички изследвания, огласени през ден от разни социологически агенции, е броят на партиите, които към днешна дата минават, според тях, бариерата от 4% за представителство в парламента: ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака" и "Движение България на гражданите".

Националният център за изследване на общественото мнение се финансира от парламента, а изследването е публикувано на сайта му.

Според НЦИОМ БСП губи

В сравнение с края на януари 2013, ГЕРБ запазва без промяна електоралното си влияние - 24.4% от имащите право на глас, казва НЦИОМ.

БСП губи част от подкрепата, спечелена около референдума, и сега получава дял от 17.5%. ДПС е на трето място с 6.5% и не променя електоралната си тежест от началото на годината.

Партията на Волен Сидеров удвоява влияние в резултат на протестите. "Атака" е на четвърто място с дял от 5% от имащите право на глас.

Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева е петата партия, която към края на март би влязла в следващия парламент (с дял от 3.5% от всички имащи право на глас). Тази формация е загубила 2.4% от началото на годината.

ДСБ и Съюз "Единство" (изследването приключи преди крайния срок за регистрация на предизборни коалиции), както и НФСБ, получават по 2% електорална подкрепа. Шансовете им зависят от развоя на предизборната кампания.

15% от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител. Конформистки вот по-често заявяват високообразованите респонденти и жителите на столицата.

Протестите, както се вижда от данните, не са разколебали симпатизантите на традиционните партии. Въпреки регистрираното недоволство от политическото статукво и масово заявените симпатии към исканията на протестиращите, натрупаната обществена енергия не намери приемлива за мнозинството форма на политическо представителство.

Доколкото исканията на протестиращите са основно икономически, всяко следващо правителство, което не се съобразява с тях, може да очаква нови протести. Тогава натрупаното обществено недоволство може и да се сдобие със собствено политическо представителство.

Общественото мнение е раздвоено в оценката си за оставката на Бойко Борисов. 45% оценяват оставката бягство от отговорност, 42% са на противоположното мнение.

Като бягство от отговорност оставката оценяват по-често хора на възраст над 60 години, със стандарт под средния, жители на столицата, както и живеещи в селата. Склонни да споделят това мнение са симпатизанти на БСП, на "Атака" и на ДПС.

Мнението, че оставката на Борисов е достойна постъпка преобладава сред хора на възраст между 18 и 49 години, сред заможни избиратели и сред жители на градовете. 83 на сто от симпатизиращите на ГЕРБ оценяват оставката на премиера като достойна постъпка.

В края на февруари Борисов бе одобряван от 40 на сто от интервюираните, а делът на неодобрението за него бе 51 на сто. След оставката на кабинета одобрението и неодобрението към Бойко Борисов са съизмерими дялове (46 на сто : 45 на сто).

Настоящото изследване на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ, проведено е в периода 21-29 март 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната.

По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата). Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.

 

Най-четените