Футболът винаги може да те изненада. Само родните грандове - не!
Съботната порция "вечно дерби" отново бе подправена с щипки страх и сос "на сигурно". Ден по-късно, на Цветница, футболният запалянко можеше да иде до църквата, да се порадва на дъха на цветята и да се опита да забрави "синьо-червения" сблъсък, в който не е останало нищо цветно.
Всъщност не е точно така. Оптимистът би казал: На трибуните властваше зрелище, хореографиите бяха на европейско ниво, имаше заря, а не липсваше и заряд. Защото, изглежда, само феновете на "Левски" и ЦСКА тръгват за националния стадион с мисъл "на дерби като на дерби". Така е било винаги.
Оптимистът може да каже и друго: Отборите показаха контури на тактическа дисциплина и подреденост. Личеше опит за преборване на типичния за родния футбол игрови хаос.
Песимистът би поклатил глава: Дори тази забележима подреденост се роди в стремежа да не се загуби мачът. Дисциплината не бе белег за класа, а по-скоро потвърди подчиняване на стратегиите изцяло на план "А" - да не паднем, пък ако стане нещо...
И още от песимиста: Как за цял мач не видяхме дори 3-4 поредни минути, в които да има натиск или щурм за гол от единия отбор? Времето на наелектризирания от екшън на терена стадион остана върху DVD-ата и в разказите из кварталните кръчми. Спомени за велики мачове с големи герои.
В събота сектор "Г" настръхна един-два пъти при някакви изстрели и мижави опити за гол. А отсрещната трибуна и това си нямаше. Ето и цифри, не че са много нужни. Ударите са 8:2 в полза на ЦСКА. Точните във вратите - 2:0. Ама за колко от тях се сещате?
След мача вече си стана смешно. "Играхме добре днес", оцени Гранден от ЦСКА. Всъщност може би единственият, който показа футбол като за дерби.
"Доволен съм, трябваше да победим, отборът има бъдеще, раздадохме се", каза... Абе, каза го който и да си изберете от двамата треньори. Защото и от двете страни анализите бяха все в бодряшки тон. Двайсет години вече родният фен слуша плочата с евъргрийни под мотото на онзи култов сръбски лаф "Играли смо добро, али сме немали шанса".
От какво може да са доволни в двата лагера?
Представете си Гонзо, усмихнат, как хвали на висок глас своите в съблекалнята. После вдига телефона и разговаря със собственика: "Шефе, играхме силно, вдигаме главите и вървим нагоре..."
Няма такъв филм. Гонзо беше смел на терена, особено в дербитата. В кого от "сините" в събота той видя себе си? Та никой от тях не опита да вкара, да атакува. За последните 20 години едва ли някой помни "Левски" да играе в този мач за реми, та дори скверно за традициите си в България да бави играта в края.
Не, не може да е истина, че Гонзо е харесал това театро!
Оттатък барикадата Милен Радуканов превежда приповдигнати слова на Андоне към отбора: "Това ни бе най-силният мач. Имаме шанс за титлата, но нямаме никакъв късмет..."
Не звучи убедително. Андоне е опитен треньор и е видял и две, и двеста. Зад гърба си има световно като играч, дербита, загуби, победи като наставник. И не може да не знае, че поражение в събота щеше вероятно да му купи билет за Букурещ.
С така присвити сърца и двата гранда не отиват наникъде. И ако мислят, че са сложили спирачка (белязана със знак "Х") на пропадането, феновете скоро ще ги известят, че бъркат. Защото по-голям грях от страха в мача, направен за смели сърца, няма. Да посивиш най-яркото съперничество няма да се прости ни от "сини", ни от "червени".
Беше време, когато вечното дерби раждаше легенди и личности, преразказвани от бащи на синове. То затова е наречено вечно. В последните години гледаме изтъркан филм с уплашени и изопнати от напрежение лица, които никой няма да помни даже до ...следващата ракия.
И фенът все по-често ще си остава пред телевизора в двата часа на големия български мач. Но не за да гледа него. Защото после ще съжали, че е пропуснал да види шоуто "Рома" - "Интер" или пък да каже едно наздраве с комшията за двата гола на Димитър Бербатов.
