Националният отбор на България се падна в интересна група при жребия за Евро 2012. Нашите ще играят срещу Англия, Швейцария, Уелс и Черна гора.
Групата не е убийствена. Няма отбор, от който да не можем да вземем точки. Даже и от Англия. В последните два мача с англичаните преди десет години завършихме наравно - единия път на "Уембли", след това и на Армията. Швейцария, Уелс и Черна гора не са по-силни от България.
Най-големият противник всъщност сме си самите ние. Ако БФС и Мъри Стоилов ще я карат, както досега, европейското ще го гледаме само по телевизията. Ще изгорим, ако не ни светне. Въпросът е дали пак ще залагат на тези футболисти, които провалиха три поредни кампании за големи финали, или ще търсят нещо ново. Защото повечето от тези ги видяхме - нито на световно могат да се класират, нито на европейско.
Първо се издъниха барабар със Стоичков и Херо. След това се провалиха и при Пламен Марков. Вместо да опита да вкара нови играчи, Мъри Стоилов върна в състава пет-шест уморени коне. Навремето те наистина играеха силно при него в Левски, но вече са на години. За капак на всичко държат отпред яловия Бербатов, който години наред не е вкарвал гол на голям отбор с екипа на България.
По тези причини националния тим на България не може да изиграе един мач като хората вече осма година поред. Бихме Хърватия с 2:0 в София през октомври 2002 г. и оттогава все ходене по мъките.
С едни и същи играчи. Хървати и шведи ни разгромяваха с по три гола в София. След това пък се оказа, че не можем да победим даже Албания. Озорихме се и с Черна гора и Грузия, а Кипър ни преби 3:0. Същите тези и Мъри се уплашиха от ирландците в София. Ако и в тези квалификации ще е така, по-добре хич да не тръгваме.
Мечтата Мбапе да си тръгне от ПСЖ с трофея от ШЛ все още е жива
