Винаги съм била на мнение, че идиотите и простаците са много повече, отколкото интелигентните и разумните хора. Никой оптимист не може да ме убеди в противното. Още повече след последната седмица, в която една от топ новините беше как някаква чалга-мацка си е сложила 'нам си колко кубика силикон. Да са й честити!

Обаче никак не ми е чудно защо това е така. Защото хората поощряват простотията и пълното потъпкване и на малкото морални ценности, които са ни останали.

Всичко започва от началното училище, когато така наречените "зубъри" биват изолирани от "готините" деца. Като под зубър се разбира всяко интелигентно дете с добри оценки и ниво над средното за класа. Зубърите се държат на едно безопасно разстояние и се приближават само когато трябва да се препише някое домашно от тях. В останалите случаи или се игнорират, или се тормозят - пасивно или активно.

В гимназията сякаш детската жестокост намалява и агресията към "зубърите" става по-скоро пасивна. Изолацията от "готените" е нещо естествено и предопределено от по-ранния етап на образованието. Двете групи си взаимодействат по-гладко, макар че на умните деца обикновено се гледа като адски "забити" и не-социални. (Което е нормално - как ще се социализираш с простаци, ако не си един от тях?)

И най-накрая идва университетът, където, слава богу, всеки си намира съмишленици - и попада сред "свои" по един или друг начин. Тогава идва ред на по-значителното "потъпкване" на морални ценности, за което споменах по-горе.

Този процес се случва някак си естествено и несъзнателно - той не може да бъде контролиран, дори напротив - образователната ни система такава, каквато е, го поощрява. Ако класовете се организират според това кой какви способности има, а не според възрастта, то всички "зубъри" ще бъдат в един клас, а всички "готени" ще бъдат отделно от тях. При все това обаче не съм сигурна, че няма да има някакво вътрешногрупово разделение от друго естество, но каквото и да е то - то няма да се основава на това колко си "готин".

Защо този модел поощрява простотията? Защото той не поощрява интелигентните деца, които в повечето случаи се явяват малцинство. Ако всички интелигентни деца бяха поставени в един клас без такива, които да ги изолират, вероятно между тях щеше да има огромна конкуренция, която би вдигала общото ниво постоянно и непрекъснато. Тогава щеше да е ОК те да демонстрират своята амбиция и интелект пред другите - и това щеше да дава заряд и желание за развитие на цялата група.

Когато обаче в един клас има 3-4 интелигентни деца и 20 по-посредствени, първите не чувстват толкова силно желание за конкуренция, защото те така или иначе са над средното ниво. Още повече - понякога това желание за конкуренция е потиснато от посредствените деца, които се страхуват от (или просто не разбират) интелекта на своите по-даровити съученици. Докато съм била ученичка, съм била свидетел на някакви фрапантни ситуации, в които изключително талантливи и умни деца се "снижават" на нивото на другите, само за да могат да се социализират по-лесно и да бъдат харесвани....

Наскоро попаднах на една статия, в която се разказваше как една жена е на 30 и нещо години и е правила секс само с един човек. Както можете да се досетите, статията беше много коментирана - но аз лично бях изненадана от това, че мнозинството от коментарите бяха ехидни и подигравателни и ОБВИНЯВАХА жената, че е монахиня и света вода ненапита.

Седях и си мислех - и по едно време ми стана много тъжно за всички тези хора, които са възпитани да вярват всички тези неща. Ако направим любимата на някои съпоставка с времето отпреди 20-30 години, тогава вероятно никой нямаше да се впечатли от изповедта на тази дама, защото тя щеше да бъде нормата - а обект на порицание щяха да бъдат всички онези, които тайно й се присмиват. Как се завъртяха нещата няма да питам и отговарям, защото това е една много дълга (и вече обсъждана от немалко хора) тема.

И какво се получава в крайна сметка? Простаците се присмиват на интелигентните хора, а неморалните хора се присмиват на моралните, като цялото това пасивно презрение е придружено от неприкрито чувство за превъзходство.

В такава среда един морален и умен човек може да вирее единствено ако е силен. Но за съжаление, тази сила често е недостижима. И затова простаците са повече. И ще стават повече. Само чакайте така.

***

ПП. Искам да се презастраховам за това, че в текста има много генерализации. Той се базира предимно на личния ми опит (като човек, израснал и учил в малко градче) и не претендира да е общовалиден