Стихотворението на дагестанския поет Расул Гамзатов като че ли най-подхожда за тези снимки на различни мъглявини и части от галактиката... На 12 април светът чества първия космически полет.
Завърнах се
след сто лета
Обратно от небитието.
И замижах, видял света -
Нима е моята планета? ...
И чувам:
шепот на трева,
шума на ручеите живи.
"Обичам ви!" - звучат слова
и правят хората щастливи ...
Хилядолетие -
и пак
съм тука на земята мила.
Това, което помня, в прах
сега е новото покрило.
Но пак звездите нощем аз
над себе си високо виждам.
А хората -
като при нас
се любят или ненавиждат ...
След време -
ето пак съм тук -
дойдох от вечността отново.
Светът е съвършено друг
и обновен е из основи.
Но бял е на снега
цвета,
цветята все така са пищни.
Като преди е любовта,
враждите също са предишни.
Превод: Манол Манов
