Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Теоремата на Томас

Докато свикваме да гледаме на проблемите в черно и бяло, никога животът ни няма да е цветен Снимка: В.Е.
Докато свикваме да гледаме на проблемите в черно и бяло, никога животът ни няма да е цветен

Възрастен мъж пали европейското знаме в центъра на София през 2014г., а някъде наоколо се твърди, че спокойно стои и гледа лидерът на ПЕС Сергей Станишев.

Ужас. Нека да се хванем и да го покажем на всички, да изкажем възмущението си, да алармираме европейските съпартийци на Станишев. Как е възможно подобно нещо?! Как е допустимо. Нека да се хванем за главата - обществото ни е разделено на русофили и русофоби и едните вече са във фаза да палят знамена. 

Еми, възможно е. Голяма работа. Спрете да споделяте снимката и да преувеличавате станалото. Вероятността да постигнете нещо е малка. Всъщност вероятността всяко споделяне на въпросната снимка само да навреди повече на ситуацията е далеч по-реална. Ще ви обясня и защо.

Не мисля, че някога в страната е имало сериозна борба между русофили и русофоби, разделение в моите очи не е съществувало. Единствените истински приятели на Русия, за които знаех преди година бяха шепа интелектуалци, още толкова членове на онова "Че Гевара", един приятел, който е половин руснак и дядо ми, когато е на маса. Страстните и безрезервните приятели на САЩ бяха горе долу същата бройка. 

Никога не съм наблюдавал напрежение между едните или другите, освен малко форумни зловония и няколко неразбираеми коментара в пресата.

Та така, ако продължавате да алармирате за запаленото знаме, най-много да направите известен факта, че някъде в една страна от сателитите на бившия СССР, която е и членка на Европейския съюз, върлуват едни хора с различни разбирания. И най-вероятно са много. И най-вероятно положението вече е критично. И има опасност да стане още по-опасно.

Е да, ама и това не е така. 

Проблемът е, че колкото повече изглежда, че има такъв проблем в България, толкова по-сериозен ще става той.  "Ако хората дефинират социални ситуации като реални, те стават реални в своите последствия", гласи теоремата на социолога Уилям Томас. Звучи странно, но наистина, колкото повече примери се дават за разделение по рускофилския фактор, толкова по-задължаващо става да вземеш страна. Колкото повече хора вземат страна, толкова по-голямо става разделението.

От другата страна, ако мнимата случка със запаленото европейско знаме стане новина... Всъщност проблемът е в това, че образът от снимката е достатъчно експресивен и запомнящ се, за да повлияе на съзнанието на чужденеца, който никога не е бил в България и не знае какво всъщност се случва и утре въпросният чужденец ще гледа на страната ни по друг начин. А вдругиден такива като Найджъл Фараж ще седят на летището, за да отпращат обратно току-що пристигналите българи. Ние ще усещаме как ни гледат и ще реагираме подобаващо.

Не за първи път теоремата на Томас се доказва в България. Например, когато бгмамите решиха, че една банка ще фалира и започнаха да вадят спестяванията си от там, това за малко до доведе до разклащане на състоянието й. Или когато няколкото хиляди бежанци бяха представени като проблем, се стигна до доброволците на Расате и случая в с. Розово.

Теоремата се доказва и на всички избори в страната - ако се създаде впечатление, че някоя от партиите няма шансове да влезе, много хора решават да не си пропиляват гласа и партията наистина не влиза. Сега желанието на група хора да реагират, както смятат за добре, на посегателството на флага и на всяка дума и действие, подкрепяща Русия, ни връщат към една дискусия, чието място е в миналото. Игнориирайте присъствието на Йосиф Кобзон в София и мислeте за бъдещето.

 

 

Най-четените