Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

По-голямата цел на интернет гласуването

Ние трябва да погледнем сериозно на тази възможност през призмата на императива - привличане към българския национален живот на части от новата българска диаспора, която има граждански интерес към България, но няма възможности да го практикува далеч от страната. Снимка: Sofia Photo Agency
Ние трябва да погледнем сериозно на тази възможност през призмата на императива - привличане към българския национален живот на части от новата българска диаспора, която има граждански интерес към България, но няма възможности да го практикува далеч от страната.

Webcafe.bg публикува мнението на политолога Огнян Минчев във Facebook, негов коментар по повод на статията „Интернет гласуването не е панацея"

Не обичам издигането в култ по принцип - и най-малко на технологии с претенции за панацея, но подкрепям гласуването по интернет главно поради една причина: възможността в националния електорат да бъдат включени близо двата милиона българи, напуснали страната през последния четвърт век и живеещи главно в Европа и Америка.

Разбира се, утопично е да мислим, че всички те ентусиазирано ще хукнат към интернет урната, за да гласуват за българските национални избори - парламентарни и президентски (за общински избори сънародниците ни в чужбина не притежават уседналост).

Достатъчно е обаче само 10-15 на сто от тях да проявят интерес към участие в изборите, за да получим около 200-300 хиляди гласа в повече - и то от хора, които споделят една будна гражданска позиция и с интерес към случващото се в напуснатата от тях родина.

Мисля, че с просто око се вижда дегенерацията на човешкия потенциал на българска територия - не само поради базисни демографски причини като ниска раждаемост и голяма емиграция.

Човешкото качество у нас дегенерира поради лоша икономическа конюнктура, институционална безпомощност на държавата, увеличаване на относителния дял на маргиналните - включително етно-класи.

Заедно с укрепването на примитивния властови контрол на милиционерската олигархия над обществото и държавата, дегенерацията на човешкия потенциал в България открива богати възможности за тотална експанзия на купуването на гласове, на контролиран вот и подмяна на процеса на представителство с процедури на директна подигравка със самия смисъл на демократичните представителни процедури: в общности като Бобов дол, в ромските махали и гета, в етническите територии, населени предимно с мюсюлманско население, подложено на монопола на ДПС, в селските региони, населени с намаляващ брой възрастни хора.

Ние нямаме сили и потенциал да обърнем в положителна посока тези комплексни дегенеративни процеси с усилията на населяващите днес България нейни граждани - нека не се заблуждаваме за това.

Имаме шанс само ако включим в политическия процес и в гражданското представителство активното участие на част от новата българска диаспора.

Интернет гласуването е само инструмент, правещ възможно осъществяването на подобна задача.

Успешното му прилагане може да се осъществи с комбинирани усилия на политическите партии, националните институции и гражданските организации да въвличат по-системно част от успелите в чужбина българи в публичния живот на страната. Да не забравяме, че днешните нации са екс-териториални.

Опасностите, свързани с интернет гласуването не е задължително да се интерпретират през мисловните модели от типа на този, споделян от Мая Манолова и произвеждащ безобразия от типа на "Костинброд".

Фактът, че някои страни са се отказали от този инструмент, а други (Естония) го практикуват в контекста на универсализирането на онлайн общуването между държава и общество, не означава, че техните аргументи могат да са напълно валидни и за нас.

Ние трябва да погледнем сериозно на тази възможност през призмата на императива - привличане към българския национален живот на части от новата българска диаспора, която има граждански интерес към България, но няма възможности да го практикува далеч от страната.

Технологичните препятствия за успешна употреба на гласуване по интернет са преодолими с относително прости методи.

Практиката на интернет гласуването показва ясно, че потенциалът за злоупотреби при този метод не е по-висок, отколкото при другите стандартни методи на гласоподаване. В някои отношения защитите дори са по-добри при интернет, отколкото при другите класически електорални методи.

Трябва да се научим да дебатираме теми като тази уравновесено и добронамерено - за да получим реалистична картина "за" и "против", въпросната технология или институционална инициатива.

Черно-бялото виждане създава черно-бял свят, който закономерно потъмнява още повече когато бъде системно практикуван.

 

Най-четените