Легендите на изчезналия турнир

Sportcafe 09.09.2015, 08:05

Сарагоса, 1995 г. Дейвид Сиймън лежи в мрежата в шок, както и цяла Англия. Без феновете на Тотнъм... В последната секунда на финала Сарагоса - Арсенал, Наим вкара от центъра с изненадващ шут, поставил в комична ситуация Сиймън. Голът остава паметен, култов, легендарен... Не само защото реши съдбата на купата за 2:1, но и с това, че Наим бе бивш играч на Тотнъм - големия враг на Арсенал.

Ето го доказателството - Наим с екипа на "шпорите", където и до днес е тачен като легенда. Най-вече заради онзи гол срещу Арсенал, макар и вкаран за Сарагоса.

1984 г. Кадър за историята. Брайън Робсън и Диего Марадона извеждат като капитани Манчестър Юнайтед и Барселона на четвъртфинал-реванш. След 0:2 в Испания, "червените дяволи" печелят велика победа с 3:0 с два гола на Робсън, и елиминират съперника. Но не стигат до финал. Купата печели Ювентус, победил Порто с 2:1.

Трофеят си беше европейски лукс, а победителят в турнира играеше срещу носителя на КЕШ за суперкупата на Европа.

Фиорентина, 1961 г. Първият тим, спечелил турнира след два финала с Рейнджърс. През този сезон обаче УЕФА не признава надпреварата, като я приема под своята шапка едва година по-късно. Което не пречи в Глазгоу да има 80 000, а във Флоренция - 50 хиляди, на двата финала.

Тотнъм, 1963 г. Един от великите финали на английски отбори, помнен и до днес. Тотнъм разбива Атлетико с 5:1 в Ротердам, а Джими Грийвс (на снимката) нанизва два гола. На стадион "Де Кайп" се играят общо 6 финала в турнира, като 3 пъти печелят англичани - Евертън и Юнайтед повтарят успеха на Тотнъм.

Магдебург, 1974 г. Златните времена за футбола в ГДР, както се оказа по-късно, инжектирани и с доста забранени стимуланти. Този тим на Магдебург съдържаше 9 национали, които месец след триумфа над Милан във финала за КНК (2:0) биха ФРГ на световното именно в Западна Германия. Но през 90-те институтите в Германия доказаха, че младият тим на Магдебург (24 г. средна възраст) е употребявал стимуланти. Вероятно, не само той. На четвъртфинала Магдебург елиминира Берое.

Андерлехт 1976-78 г. В три поредни години белгийският гранд стигаше финал в турнира. През 1976-а победи Уест Хем с 4:2 на финала (на снимката), после загуби с 0:2 от Хамбургер на Кевин Кийгън, а накрая смаза с 4:0 Аустрия в третия пореден двубой за трофея. Някъде в тези години се ражда и песента на агитката на Славия "Белите са Андерлехт", особено популярна, след като белгийците разбиват с 6:1 Локомотив (Сф) в нашата столица по пътя към третия си финал поред.

Барселона - Фортуна, 1979 г. Тук легендата е самият финал, не толкова отборът-победител. Мачът в Базел започна с 4 гола до 34-ата минута за 2:2. Водени от Йохан Неескенс и Ханс Кранкъл, каталунците стигат до победата в продълженията с 4:3, като в добавените 30 минути се разменят останалите три попадения. Велик спектакъл, един от първите финали в турнира, предаван директно и у нас.

Абърдийн, 1983 г. Този щастлив млад баща е Алекс Фъргюсън, а годината - 1983 г. Абърдийн печели КНК и после става шампион на Шотландия. По пътя към трофея, бъдещият сър и Бог на Манчестър Юнайтед елиминира Байерн на четвъртфинал и побеждава на финала могъщия Реал Мадрид с 2:1 пред едва 17 000 зрители в дъждовен Гьотеборг. Какви времена само?!

Динамо (Тбилиси), 1981 г. Един от най-странните турнири в историята. В надпреварата Реал Мадрид праща втория си отбор - Кастиля, който отпада в първия кръг от Уест Хем. Динамо (Тбилиси) печели финала срещу Карл Цайс Йена от ГДР с 2:1 на стадиона в Дюселдорф, където има едва 4750 зрители! Желязната завеса е единият фактор за това, а другият - студената ненавист на Западна и Източна Германия. Грузинците не се интересуват и отнасят трофея, оставайки в историята с играчи като Александър Чивадзе, Давид Кипиани и Рамаз Шенгелия.

Снимка: Getty Images

Евертън, 1985 г. Най-добрият отбор, който не успя да стане европейски шампион - Евертън от средата на 80-те години. Анди Грей (на снимката в синьо) стана голмайстор на сезона в КНК, ливърпулският тим помете Байерн на полуфинала след 0:0 в Мюнхен и 0:1 на реванша след първото полувреме. Второто е епохално за 3:1. Финалът с Рапид (в Ротердам, разбира се!) е лесна задача - 3:1. Евертън стана и шампион в Англия същата година.

Снимка: Getty Images

Динамо Киев, 1986 г. Финалът е култов - 3:0 срещу Атлетико, а у нас още повече се помни заради проблемът с картината, който го скри в почти всичките му 90 минути в националния ефир тогава. Но добре, че някъде се хващаше сръбската телевизия, та видяхме лекцията на Олег Блохин и компания. Динамо отиде и на световно същата година - 13 играчи от този тим представяха СССР на Мондиал 86 в Мексико.

Аякс, 1987 г. Марко ван Бастен (вдясно) е капитан на Аякс в последния си мач за клуба. В Атина, с треньор Йохан Кройф (също си тръгва след това), холандският гранд печели с 1:0 срещу Локомотиве (Лайпциг). Голът е точно на Ван Бастен, а дни след него Милан плаща колосални за тогава пари и прибира нападателя. Кройф поема Барселона.

Мехелен, 1988 г. Незабравим финал на Мехелен с Аякс, в който Дани Блинд бе изгонен още в 16-ата минута с директен червен картон. В онези години това бе рядкост, особено пък на финал. Блинд спъна откъсналия се израелец Ели Охана и тръгна към съблекалнята. С изгонения от Аякс треньор Аад де Мос, с натирените Ервин Куман и Вим Хофкенс, както и с неудържимия Охана, скромният белгийски тим спечели с 1:0. Мехелен изкара повече време във втора и трета дивизия на страната си от тогава, но купата си е купа. Остава завинаги в историята.

Снимка: Getty Images

Сампдория, 1989-92 г. Великото време на тима от Генуа, който стигна три европейски финала в четири сезона. През 1989-а Сампдория падна от Барса на финала, но година по-късно си върна на Андерлехт - 2:0 с два гола на Джанлука Виали (на снимката) в продълженията на мача. Пред 1992-ра обаче Самп пак плака, вече в турнира на КЕШ, след като пак Барса го победи.

Манчестър Юнайтед, 1991 г. Английските клубове се върнаха в европейските турнири след 5-годишно изгнание и взеха купа. Юнайтед надигра Барса в дъжда в Ротердам с два гола на Марк Хюз през второто полувреме. Роналд Куман върна попадение в края, но Барса нямаше сили за обрат, останал без аса си Стоичков с травма. Капитанът на Юнайтед Брайън Робсън и Стив Брус играха знаменито на финала пред поне 30 000 англичани в холандския град.

Парма, 1993 г. Финалът на "Уембли" бе странен - срещу промъкналия се през иглени уши Антверпен, тогава вече доста популярен у нас заради конфузните мачове с Левски. Пред едва 37 000 Парма надигра напълно белгийците, като черешката на тортата бе голът на легендата Алесандро Мели. Невио Скала вдигна поредна купа с малкия, но творящ чудеса през 90-те години италиански клуб.

Арсенал 1994-95 г. Лондонските "топчии" взеха знаменито 1:0 в един от най-неатрактивните финали в историята над Парма. Мачът в Копенхаген е култова гледка за тези, които са го видяли наживо - три трибуни с англичани, пеещи безспир, а отборът им брани преднината, взета след ранен гол на Алан Смит. Арсенал бе железен, воден от Тони Адамс и Сиймън, като изобщо не се пропука. Година по-късно обаче... Справка - Наим и Сарагоса...

Снимка: Getty Images

ПСЖ, 1996-1997 г. Трифон Иванов опитва да спре Юри Джоркаеф във финала през 1997-ма, но Рапид загуби с 0:1 от ПСЖ. Така изпуснахме още една възможност българин да вземе европейска купа. Трифон дори опита накрая да вкара сам с шут от над 30 метра, но Бернар Лама спаси. Париж стигна и следващия финал, но там вече чакаше Стоичков.

Барселона, 1997 г. Роналдо вкара от дузпа през първото полувреме и напълно разпиля защитата на ПСЖ. Барса би само с 1:0, като пет минути преди края влезе Христо Стоичков, заменил Иван де ла Пеня. Камата вдигна купата - негова втора в Европа след триумфа в Шампионската лига 5 години по-рано. Боби Робсън призна по-късно, че го е пуснал, защото не е можел да го лиши от това да е на терена за последния му голям триуфм с Барса.

Челси, 1998 г. Джанфранко Дзола вкара гола на победата секунди след влизането му като резерва и Челси удари Щутгарт във финал, в който се надявахме Краси Балъков да триумфира с немския тим. Един симпатичен тим в синьо, със среден ръст от 1,70 (приблизително), воден от Дзола, Уайз, Морис, Ди Матео и останалите, вече правеше крачки към славата и в Англия. Европа бе спечелена.

Лацио, 1999 г. Последният шампион спечели в Бирмингам драматичен финал срещу Майорка. Над 35 хиляди гледаха мача на "Вила Парк", а Павел Недвед донесе успеха с 2:1 малко преди края. За двубоя 15-те хиляди фенове на Майорка пътуваха на разноски на президента на клуба, който лично посрещаше хората на стадиона в Бирмингам. А играчите на терена носеха фланелки с изписани имена на фенове - хиляди, специално приготвени от клуба. Не помогна, Лацио бе твърде силен, а година по-късно стана и шампион на Италия.

Имало едно време един турнир...

Тази купа всеки можеше да спечели.

Вдигаха я грандове като Барселона, Милан, Ювентус, Байерн и Манчестър Юнайтед.

Но я печелиха и футболни романтици като Магдебург, Динамо (Тбилиси) и Мехелен.

Това бе турнирът КНК. Купа на носителите на купи.

Няма го вече 16 години и с него рухна една от мечтите за равенство и "Давид да бие Голиат" усещане във футбола.

Защото в турнирите за националните купи на отделните страни всичко е възможно. И някой, промъкнал се до трофея, полуваше пряка възможност за европейска слава с още 31 носители на купи.

Четири кръга и финал - това беше.

През 1989-а ЦСКА докосна мача за купата срещу Сампдория, но игра полуфинали с Барселона и, въпреки геройствата на Христо Стоичков и трите му гола, остана под последния мач.

Стоичков и този турнир се обичат.

Онези мачове накараха Йохан Кройф да се влюби в №8 и да го привлече в Барса.

Две години след тях Ицо вкара два гола и прати зад борда Ювентус с 3:1 на реванша от полуфиналите.

Но при второто попадение се контузи и пропусна финала срещу Манчестър Юнайтед, който англичаните спечелиха в Ротердам - 2:1. Пак разочарование...

Но все пак купата падна в ръцете на Камата. През 1997 г. Барса спечели на финала срещу ПСЖ с 1:0, пак в същия Ротердам (съдба!), а Стоичков влезе като резерва и вдигна трофея.

Трифон Иванов загуби финал с Рапид срещу ПСЖ година по-рано, а Краси Балъков направи хеттрик през 1998-а - трети пореден българин на финал, но пак загубен - Щутгарт падна от Челси с 0:1.

През 1999-а турнирът бе закрит от УЕФА, за да се концентрира всичко в Шампионската лига и една по-мащабна Купа на УЕФА.

Жалко - една от най-приятните и пълни с изненади надпревари във футбола ни липсва.

Ето ги някои от легендите, родени в КНК.