Днес Литекс трябваше да е на мястото на БАТЕ Борисов | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Проектът, който не се състоя

Петър Дъбов
26.10.2010, 13:36 (обновена 27.10.2010, 12:52)
Бой на Литекс - Левски

Снимка: © Sportal.bg

Литекс е лидер у нас, но все още не стига до пробив в евротурнирите

Поредното родно дерби с много нерви, бой и съвсем малко футбол едва ли заслужава особено внимание. Ще нахвърляме само някои отличителни щрихи, които вадят мачът Литекс - Левски пред скоба.

Най-ясно и категорично се видя, че на „Герена" и под Покрития мост редовно си прожектират филма „Недосегаемите", макар и в Ловеч все още да няма киносалон.

По ред причини двата клуба си живеят с чувството, че всичко им е позволено. "Оранжевите" - защото Гриша Ганчев е основен играч в Изпълкома и половината съдии са на хранилката му; "сините" - понеже преди няма и година свалиха съдийския шеф в рамките на 24 часа и неговият наследник добре внимава косъм да не падне от главата на играчите на Гонзо.

Точно това е причината да се стигне до мелето, а не алабализмите за голямото напрежение и прочие. Щом дори френското у Гара Дембеле започна да избледнява и иначе сдържаният голаджия си позволява да прави по 4-5 фаула за картон на мач, какво да говорим.

Другото заключение е, че Левски изобщо не е този супертим, който ни се пробутваше в късното лято. Отборът е крайно небалансиран, няма резервна скамейка, доброволно отстъпва инициативата в големи периоди от мача, което не се е случвало от десетилетия на Левски в мачове от родното първенство.

Трябва да напомним на Ясен Петров, че традицията в Ловеч е Левски да гази съперника, дори и да губи. Никога "сините" не са пазили резултат и не са се примирявали с равенство.

Но да си дойдем на думата. В понеделник към 11 без нещо вечерта Гриша Ганчев възторжено пляскаше с ръце от новопостроения трети етаж на Градския стадион. От какво точно бе толкова доволен, не е ясно.

Литекс бил Левски, голям праз. Мачовете, след които Ганчев трябваше да пляска, "оранжевите" ги загубиха, при това категорично. Двубоите, които осмислят любимия проект на славещия се за меценат №1 в спорта у нас.

С постоянството на инвестициите (в последните години бюджетът на Литекс рядко пада под 5 млн. евро) Литекс отдавна трябваше да е надживял регионалните си влечения. Много назад трябваше да са времената, когато се избиваха комплекси с победа над столичани.

Само че пътят, който трябваше да бъде извървян, го извървя едно скромно, та чак смешно клубче от комунистически Беларус. Моделът БАТЕ Борисов е нереализираният блян на Гриша Ганчев.

Проблемът е, че ловешкият бизнесмен никога няма да го повтори с този начин на мислене. Да, Ганчев прави доста хубави неща, наля повече от 60 милиона евро в родния спорт и трябва да му се признае. Но направи и 60 милиона грешки, тъй като не му стигна смелост, сили или желание да надскочи средата си. Това обаче е друга тема.

БАТЕ Борисов е новобогаташът в беларуския футбол и лицето на държавата в Европа. Първото в пълна степен важи за Литекс, второто остана само пожелание. Вече 5 поредни сезона прахта на трактористите се диша от бившето величие Динамо(Минск), което не успя да устои на порива на клуба на тракторния завод. Без кой знае какви инвестиции БАТЕ установи здрава домашна доминация, която ще става все по-сериозна, ако съдим по последните събития в евротурнирите.

Литекс си напазарува две титли в края на 90-те, но така и не успя да пребори двуполюсния модел, макар че Ганчев хвърли десетократно повече средства. Трябва да се има предвид, че Левски и най-вече ЦСКА бяха доста ниски топки през годините на ловешкото израстване. През последните 15 сезона обаче Литекс така и не успя да се намести удобно на върха. Какво му липсваше - разбира се европейска легитимация.

Парите, които БАТЕ Борисов припечели от влизането си в групите на Шампионската лига преди 2 сезона, бяха инвестирани в клуба, а не потънаха в нечий джоб. Дори в държавата на диктатора Лукашенко, на която толкова обичаме да се подиграваме, хората извадиха дългосрочна стратегия.

Резултатите се виждат - вече трудно ще откриете разлика между БАТЕ-то и някои от бившите соцвеличия като Динамо (Киев). Нивото им е почти еднакво, дори в момента заедно разцъкват в групите на Лига Европа - там, където Литекс не успя да стигне.

В момента трудно може да се намери отбор от Изтока, който да налага с резултати като 3:0 и 4:0 отбори от Холандия или Португалия. БАТЕ обаче го прави.

Няма си бразилци, няма си и подготвителни лагери в Дубай, няма си клубни ротвайлери, които разбират от футбол, но си има един постоянен треньор. Едва на 33 години Виктор Гунчаренко вече е име в европейския футбол и можем да вържем бас, че следващият му отбор ще е от ранга на Спартак (Москва). В същото време в Ловеч се изредиха 15 имена, повече от които си загробиха кариерата под Покрития мост.

Как го правят в Беларус? Не са открили топлата вода - упорита работа с школата, инвестиции в базата и никакви еквилибристики на трансферния пазар. Това им донесе бавни, но сигурни резултати. От БАТЕ излязоха играчи като Александър Хлеб (минал през Щутгарт, Арсенал и Барса) и Витали Кутузов (Милан, Спортинг, Сампдория, Парма). От Ловеч излезе един Станислав Манолев за 15 години, но пък дойдоха сто пъти повече ментета.

Днес БАТЕ Борисов е на първо място в групата си в Лига Европа, а в последните 2 години записа следните резултати: два хикса с Ювентус, един със Зенит, победи над Евертън, АЕК, Маритимо, АЗ Алкмаар.

За 14 сезона в Европа най-големият успех на Литекс е победа над... Генк. Но, нейсе. Нали биха „говедата"...

Oще: а група  атанас чепилов  бате  беларус  българия  владимир мичев  гриша ганчев  левски  лига европа  литекс  ловеч  мирослав антонов  монтана  черно море  шампионска лига 



Видео