Седемте смъртни гряха на футбола: Гняв | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Седемте смъртни гряха на футбола: Гняв

The Guardian 15.05.2011, 10:07 (обновена 19.06.2011, 12:44)

1 от 4 снимки Назад Напред

Съдията Жоел Киню показва най-бързия червен картон в историята на световните първенства - в 56-ата секунда на мача Уругвай - Шотландия от Мондиал 1986

Снимка: © Питър Робинсън/Empics Sport

Съдията Жоел Киню показва най-бързия червен картон в историята на световните първенства - в 56-ата секунда на мача Уругвай - Шотландия от Мондиал'86 за бруталното нарушение на Жозе Батиста срещу Гордън Страхан

Операция "Батиста" - 1986

Който пръв нарече Група "Е" на Мондиал '86 в Мексико   "Групата на смъртта" едва ли е
подозирал колко буквално е бил прав. В последен мач от нея Уругвай се нуждае от
точка срещу Шотландия, за да продължи на осминафинал. След някакви си 40 секунди
игра Жозе Батиста от състава на южноамериканците влиза зверски отзад на Гордън
Страхан, който просто се опитва да поеме топката след изпълнение на тъч. Нищо в
действията на Батиста не подсказва, че той се бори за кълбото. Докато нисичкият
щурмовак на шотландците се превива на терена, френският съдия Жоел Киню логично
решава да изгони грубияна, като в 56-ата секунда показва най-бързият червен картон
в историята на световните първенства. Останали с човек по-малко, уругвайците
нямат друг избор, освен да продължават във все същия дух, ритайки наред всеки път,
когато съперниците се приближат до вратата им. Мачът завършва 0:0, а един от
членовете на шотландската делегация нарича отбора на Уругвай "най-големите
отрепки на Земята".

Белами играе голф - 2007

Крейг Белами бе играч на Ливърпул само за един сезон, но не може да се каже, че не
остави спомен за себе си там. Преди гостуването на Барселона в осминафинал за
Шампионската лига мениджърът Рафаел Бенитес заведе отбора на лагер в Португалия
и след пет дни усилени тренировки им даде ден почивка. След спокойна вечеря, но и
доста алкохол, момчетата отиват на караоке. "Всичко се обърка, когато Крейг се
опита да накара Йон-Арне Рийзе да изпее една песен", разказва неназован футболист
пред "News of the World ".  "Йон по принцип е тих човек и не си пада по тези неща, но проблемът
е, че Белами не приема "не" за отговор. Норвежецът му кресна да го остави на мира и
двамата си размениха обидни думи". Изглежда, че всичко е свършило, когато
останалите футболисти ги разтървават и не позволяват да се стигне до сбиване. Да,
ама не. Уелсецът тръгва след Рийзе, въоръжен със стик за голф и пред хотелската му
стая го удря през краката. Слава Богу, норвежецът се разминава просто със синини, а
след като Белами се извинява за поведението си, и двамата са включени от Рафа в
стартовия състав и, парадоксално, именно те отбелязват головете за победата с 2:1.
Още по-забавно е, че Крейг отпразнува своето попадение, имитирайки... голф удар.

Вътрешни борби - 1995

Шампионската лига дава възможност идиотщината да стане достъпна за
многомилионна аудитория. Вероятно най-ярката й проява в историята на турнира бе
боят между съотборниците в Блекбърн Греъм льо Соу и Дейвид Бати при загубата с 0:3
от Спартак (Москва). Левият бек вече бе разкрил раздразнението си от това, че
опорният халф често навлиза в неговата зона и затова когато двамата се сблъскаха
на терена, Греъм просто му прасна една. В резултат на удара в главата на Бати се
оказа, че Льо Соу даже си е счупил ръката.

Джон Олдридж и Джеки Чарлтън откачат (като) на Световно - 1994

Понякога човек си позволява да изпусне малко пара. Понякога и повече. А след това и
още повече! Ейре губеше от Мексико в предварителната група на Мондиал '94 в ужасна
американска жега, когато треньорът Джеки Чарлтън реши да пусне нападателя Джон
Олдридж на мястото на Томи Койн. Сцената, която последва, бетонира мястото на
легендата на Ливърпул в ирландския футболен фолклор. Олдридж реагира на
забавянето на смяната от страна на делегата на ФИФА с гореща тирада от псувни и за
малко щеше да го набие. Чарлтън също се включи в битката със системата, поливайки с
вода делегата, а впоследствие и двамата бяха наказани от футболната централа.

Барсън обявява примирие - 1919

Франк Барсън е може би първият прочут грубиян в английския футбол. С прасци като
дървесни дънери и зализана назад коса, бившият ковач е човекът, за когото се
говори, че е отишъл в кабинета на мениджъра с изваден пистолет, за да преговаря за
увеличение на заплатата си. Също така Франк се е гордеел с приятелството си с
братята Фаулър - известни престъпници от онова време, обесени за извършените от
тях убийства. След особено брутални изпълнения на терена с фланелката на Барнзли
при гостуване на Евертън, централният защитник е трябвало да бъде изведен по
тайни коридори, за да избегне срещата с агитката на "карамелите", която искала да
обсъдят с него тактическите новости във футбола...

"Прегледът" на д-р Алфаро   - 2004

Защитникът Пабло Алфаро, който игра в Севиля от 2000 до 2005 г. беше дипломиран доктор
по медицина и може би затова често се опитваше да привлече пациенти от
противниковите отбори, пробвайки да счупи краката им. В един мач с Атлетико
(Мадрид) той обаче откри нови хоризонти в персоналната опека, когато при един
ъглов удар реши да обезвреди играча на столичани Точе като... забие пръстите си в
задника му. "Това се казва лекар!", написаха в испанската преса, "Скачаш си след
корнер, а той ти проверява простатата!".

Тони Адамс псува рефера по телевизията - 1989

В рамките на експеримент на телевизионно шоу по  Granada TV   Дейвид Елъри стана
първият футболен съдия, ръководещ среща с включен микрофон. Мачът бе Милуол -
Арсенал - доста напечен лондонски сблъсък, в който всяка дума, казана от
футболистите по адрес на рефера, трябваше да бъде заменена с "бийп". Особено тези
на капитана на "артилеристите" Тони Адамс. Когато Елъри, който по професия е
училищен директор, и имаше навика да се отнася с играчите като към ученици, реши да
не признае попадение на защитника, въпреки че топката бе минала голлинията, Тони
отиде при него и изкрещя: "Това беше моят гол!". Последва дълго "бийп", завършило с
"шибан мошеник". Елъри му показа жълт картон, а след мача призна, че речта на Адамс е
била едно от най-неприятните преживявания в съдийската му кариера...

Война за чанти - 1970

След равенство 2:2 в турнира за Купата на панаирните градове (по-късно известна
като Купа на УЕФА, а в наши дни - Лига Европа) домакините от Лацио канят отбора на
Арсенал на вечеря в римски ресторант и им подаряват по една кожена чантичка като
спомен от мача. След известно количество изпит алкохол някой от играчите на
гостите казва "А бе тия чанти не са ли много гейски? Тия да не ни ебават нещо?" и
"артилеристите" започват да хвърлят чантите насам-натам из ресторанта. Обиден от
отношението, футболист на Лацио мята една от тях в лицето на Боби Макнаб. "И тогава
всички скочихме като един! Беше като в Дивия Запад", разказва Фарнк Маклинтък.
Вследствие на този инцидент УЕФА забранява традицията двата отбора да се събират
заедно след среща от европейските турнири. "Като се замисля, чантичките всъщност
бяха чудесни", спомня си Джон Робъртс...

Битката в Монтевидео - 1967

Европейските шампиони Селтик и южноамериканските Расинг изиграха истински
мачове-битки за Междуконтиненталната купа през 1967 г. След 1:0 в Глазгоу, реваншът в
аржентинската столица започва без титулярния вратар на Селтик Рони Симпсън,
който е уцелен с ракета от местната публика. Звездата Джими Джонстън е принуден да
си вземе душ още на почивката, за да измие всички плюнки, на които е подложен. В
крайна сметка мачът завършва 2:1 за домакините и е насрочена трета среща на
неутрален терен в столицата на Уругвай Монтевидео. Този допълнителен мач остава в
историята на играта като може би най-грубият за всички времена. Селтик губи с 0:1, но
печели по червени картони, където резултатът е 4:2. Съдията се нуждае от помощта на
полицията, която да го пази от играчите. "И за всичките пари на света не бих докарал
отново отбора тук", признава мениджърът на шотландците Джок Стейн.

Не удряй Бекенбауер! - 1958

13-годишният Франц Бекенбауер е запален фен на най-успешния тим в града по това
време Мюнхен 1860 и е решен един ден да играе за него. Междувременно той е футболист
в юношеския отбор на друг местен клуб - Мюнхен 1906. В един мач срещу връстниците му
от 1860 той е фраснат в лицето от съперников футболист. "Веднага реших, че никога
няма да играя за тях, а ще облека фланелката на Байерн. Не беше ръката на Господ,
която ми показа пътя натам, а ръката на Зецгер, който ме удари", споделя Кайзера.
Историята нататък я знаете...

Белгийска страст - 2000

Много футболни журналисти понякога прекаляват с емоционалния изказ, но едва ли
някой може да се мери с колегата от белгийската телевизия, който коментираше мача
на откриването на домакинското Евро 2000. Когато вратарят Филип де Вилде левашки
настъпи топката и позволи на шведите да отбележат гол, той възкликна в ефир "Каква
п***а!". След което, вече по-спокойно повтори: "Каква п***а!". В повторението от
телевизията смениха този коментар с "Какъв идиот!", но просто не беше същото!

Oще: блекбърн  бой  гняв  голф  греъм льо соу  грубиян  дежурен делегат  дейвид бати  дейвид елъри  джеки чарлтън  джон олдридж  ейре  жозе батиста  йон-арне рийзе  крейг белами  ливърпул  пабло алфаро  псувни  седемте смъртни гряха  стик  съдия  тони адамс  уругвай  франк барсън  червен картон  шотландия  ярост 



Видео