Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Цивилизация на мрака

Съвременната цивилизация е хамелеон, стъпил върху парче месо, но насочил алчен език към пчела: поне според Петър Кумранов,създател на "Цивилизация на мрака" Снимка: Webcafe
Съвременната цивилизация е хамелеон, стъпил върху парче месо, но насочил алчен език към пчела: поне според Петър Кумранов,създател на "Цивилизация на мрака"
Юрист по образование, който твърди, че правото е стъпкано, Петер намира повече надежда в изкуството Снимка: Webcafe
Юрист по образование, който твърди, че правото е стъпкано, Петер намира повече надежда в изкуството
Избор ли е, ако сме принудени да имаме хамелеонско поведение? Хамелеон върху парче месо, който обаче гони пчела... Не сме ли това именно ние, хората?
Снимка: Webcafe
Избор ли е, ако сме принудени да имаме хамелеонско поведение? Хамелеон върху парче месо, който обаче гони пчела... Не сме ли това именно ние, хората?
Петер Кумрнов е псевдоним. Областта Кумран (сега малко населено място в Палестина) става известна в средата на 20 век след намирането на Куманските ръкописи - първите записани бележки по Стария завет Снимка: Webcafe
Петер Кумрнов е псевдоним. Областта Кумран (сега малко населено място в Палестина) става известна в средата на 20 век след намирането на Куманските ръкописи - първите записани бележки по Стария завет
Ако си мислите, че мишката, върху която е присадено ухо в тази картина е измислица на художествения ум, сте в заблуда. Тази мишка вече е действителност. Миналата година учени отгледаха човешко ухо за транспантации върху гърба на плъх. Това поразява Петер, който създава тази картина - в стила на старите майстори Снимка: Webcafe
Ако си мислите, че мишката, върху която е присадено ухо в тази картина е измислица на художествения ум, сте в заблуда. Тази мишка вече е действителност. Миналата година учени отгледаха човешко ухо за транспантации върху гърба на плъх. Това поразява Петер, който създава тази картина - в стила на старите майстори
"Улицата на обесените доктори" е най-коментираната картина в изложбата. При нея поразява контрастът между привидното спокойствие на пейзажа и обесените фигури. Дали не е истина ужасяващата идея, че поне 50% от съвременните доктори заслужават жестоки наказания? Снимка: Webcafe
"Улицата на обесените доктори" е най-коментираната картина в изложбата. При нея поразява контрастът между привидното спокойствие на пейзажа и обесените фигури. Дали не е истина ужасяващата идея, че поне 50% от съвременните доктори заслужават жестоки наказания?
Да рисуваш мрежата с маслени бои си е истински експеримент. В случая ИНЕРТНЕТ е по-доброто име на интернет Снимка: Webcafe
Да рисуваш мрежата с маслени бои си е истински експеримент. В случая ИНЕРТНЕТ е по-доброто име на интернет
Изложбата на Петер Кумранов е пропита от ирония. В пасторалния стил на старите майстори тук се срещаме с композиция на човек, който е умрял на зелената ливада. През това време животът продължава... кучетата го доказват Снимка: Webcafe
Изложбата на Петер Кумранов е пропита от ирония. В пасторалния стил на старите майстори тук се срещаме с композиция на човек, който е умрял на зелената ливада. През това време животът продължава... кучетата го доказват
Едноименната картина "Затъмнена цивилизация" показва град като всички градове по света (според Петер те си приличат) и един музикант, спрял по средата на платното за движение Снимка: Webcafe
Едноименната картина "Затъмнена цивилизация" показва град като всички градове по света (според Петер те си приличат) и един музикант, спрял по средата на платното за движение
Най-голямата картина в изложбата  изобразява женско лице. И други неща - според силата на въображението на зрителя Снимка: Webcafe
Най-голямата картина в изложбата изобразява женско лице. И други неща - според силата на въображението на зрителя
Експериментална картина с фрактали - непозната територия, в която се навлиза с помощта на компютрите... Или с помощта на маслените бои Снимка: Webcafe
Експериментална картина с фрактали - непозната територия, в която се навлиза с помощта на компютрите... Или с помощта на маслените бои
Северноамериканските индианци танцуват. Докато не дойдат извънземните да си ги приберат. Всички рамки в изложбата са специално изработени спрямо картината. Така рамките също равностойно участват в идеите на автора Снимка: Webcafe
Северноамериканските индианци танцуват. Докато не дойдат извънземните да си ги приберат. Всички рамки в изложбата са специално изработени спрямо картината. Така рамките също равностойно участват в идеите на автора
"Влюбена двойка с лемур" - за тази картина Петер твърди, че е нарисувана като отговор на обвинението, че е "старомоден с тези маслени бои", което му отправя близък човек. "Защо не вземеш да си купиш таблет?" е бил въпросът към Петер. Отговорът е картината: упорито и все по-назад към старите майстори... с ирония Снимка: Webcafe
"Влюбена двойка с лемур" - за тази картина Петер твърди, че е нарисувана като отговор на обвинението, че е "старомоден с тези маслени бои", което му отправя близък човек. "Защо не вземеш да си купиш таблет?" е бил въпросът към Петер. Отговорът е картината: упорито и все по-назад към старите майстори... с ирония

От личните данни до личния живот, привидно, всичко в нашето съвремие е изложено на показ, a "различното" е навсякъде и се толерира. Говори се за права на малцинства и групи, защитават се заплашени от изчезване култури и застрашени животински видове.

И мнозинството хора (привидно) ще се съгласят, че живеем в епоха на цивилизационен възход.

Не и Петер Кумранов, който не привидно, но съвсем явно, заявява, че съвременната епоха не е толкова светла и забавна, колкото си мислим.

Нещо повече, той предупреждава, че светът изобщо не върви на добре и целият този масов оптимизъм, който пропагандират медиите, е просто патология.

Петер може да си позволи да мисли така, защото е художник.

Нещо повече - той се самоопределя като сюрреалист (сещате се - онзи популярен стил на Салвадор Дали... и не само). И не се влияе от това доколко е "модерно" днес, в епохата на пърформанса, фотографията и дигиталния "арт", да рисуваш с маслени бои.

Той е наясно и, че в полу-виртуалния свят, който обитаваме днес, когато се ескпериментира безобразно с техники - нещо все куца в идейно отношение. Затова и не се бои от традиционния начин на рисуване, стига да може да изкаже замисъла си.

Именно този "немодерен" подход на Кумранов събра невероятно много хора на откриването на първата му изложба на 1 декември в галерия Suspacious, на ул. "6-ти септември" № 13.

Изложбата е наречена Civilizatia obscura и привлича публиката с интересен плакат, на който е изобразен хамелеон, стъпил върху парче месо, но насочил алчен език към пчела.

Макар и издържана в стила на старите майстори, картината, която е на плаката, всъщост носи изключително съвременно послание: хамелеонът би могъл да показва избора ни днес: месо или мед.

Но ако сме принудени да имаме хамелеонско поведение - избор ли е наистина това?

На български името на изложбата се превежда като "Цивилизация на мрака". Което неизбежно води до въпроса:

Защо това заглавие?

"Защото нашата епоха е мрачна, неясна, замъглена, скрита. Хората са объркани, а живеят с претенцията, че обитават велико време. Е, по света има твърде много гнили неща, за да е така", отговаря Петер.

Напълно в стила на сюрреалистите от началото на 20 век и около него има нещо загадъчно. Първо: неговата фамилия по рождение не е Кумранов.

Това е псевдоним, който идва от името на областта Кумран (сега в Палестинската автономия), където в пещери са намерени загадъчните Кумрански ръкописи (или ръкописите от Мъртво море). Сред тях са най-ранните бележки към Стария завет. Откриването им през 1947-ма се нарежда сред най-важните събития на 20 век.

Историята на Петер става още по-загадъчна, след като е невъзможно да му зададеш клишираните въпрости за неговата "творческа" биография.

Защото става ясно, че той няма нищо общо с гилдиите на художниците в България, нито с традиционното образование на Художествената академия. Нито дори с традиционен курс по рисуване.

Той се е учил от "старите майстори" в годините, "когато интернет беше още в междинна фаза". Тогава е можел да тегли широкомащабни изображения на произведения на изкуството в огромна резоция - нещо, което сега е немислимо.

Петер е доволен, че не е член на СБХ или на някаква професионална гилдия.

"Гордея се, че не участвам в съществуването на тези демодирани оргазнизации, защото, когато влезеш в схемите им, по този начин ги подхранваш и те продължават да работят".

Той признава все пак, че макар да е имал късмета да бъде "спасен" от "остарелия, експресивен" стил на който учи Художествената Академия, фактът че не е завършил там, доста е забавил "дебюта" му.

Кумранов всъщност е дипломиран юрист, но никога не е практикувал.

"Учех в гимназия, която подготвяше учениците или за право, или за мениджмънт. Единствен аз от всички исках да рисувам и единствен мен от всички приеха право" , казва Петер. "В Университета ми се отдаваше правото, защото има последователност".

Той обаче смята, че ако в България хората на изкуството се чувстват зле, то служителите на Темида са буквално стъпкани.

"У нас по-лесно можеш да промениш нещата с изкуство, отколкото с право. През следването си успях да видя за какво става въпрос: всички нива на правосъдната система са прогнили. Дори и адвокат не можеш да станеш ей-така. Трябват връзки или те разпределят в последна глуха. А в системата влизат невероятно прости хора".

Що се отнася до областта на изкуството, Петер смята, че съществува нещо като арт-среда, което все още има нужда от много развитие, особено по отношение на визуалните изкуства. Надеждата му е средата да стане нормална, въпреки че засега е такава единствено "дълбоко в ъндърграунда".

Интелигентен отпор

"Въпреки това, нещата могат да се случат и доказателството, че не са необходими единствено пари, е тази изложба. Ако имаш силна идея, много хора те подкрепят".

Въпреки, че не е съгласен, че всичко трябва да опира до институциите, когато става дума за култура (както много хора смятат), Петер е присъствал на протеста срещу назначаването на Слави Бинев за председател на Комисията по културата и медиите в парламента.

Той смята, че протестът е единственият начин да бъдеш чут и да спрат назначенията на неадекватни хора на възлови позиции. "Трябва активност. Трябва интелигентен отпор. Думите трябва да бъдат казани, а не само да се правим, че всичко е наред и сме съгласни".

Прозорците на думата

Затова и Петер не се бои от думите. Той си служи с тях не само със стиховете, отпечатани на листове, които придружават изложбата, но и в заглавията на самите картини.

"Взаимно плашещи се плашила", "Крехката граница на контрола", "Прозорците на думата", "Азбука за слепи", "Ловци на време" са само част от заглавията на картините му.

Най-коментираното произведение на изложбата, според Петер, е "Улицата на обесените доктори" ("50% от съвременните доктори днес заслужават тази участ", казва той, а именно - да бъдат обесени на някоя улична лампа, както нагледно и гневно показва картината).

Изложбата ще може да бъде видяна до 10 декември. След нея, Петер вече е готов с идеята за следващата. Този път на мушка ще бъде не толкова цивилизацията и нейния мрак, колкото интернет.

Или ИНЕРТНЕТ, както го нарича (и основателно), Кумранов.

 

Най-четените