Когато мъжкарят стане психоаналитик
3 снимки
Мъжкарят Виго Мортенсен играя ролята на бащата на психоанализата д-р Зигмунд Фройд
Дори ако оставим настрани неговия звезден статус и вземем предвид само как звучи името му, за повечето фенове "Виго Мортенсен" неизбежно извиква определени представи, свързани с алфа-мъжкар, играещ ролята на екшън герой: Виго, размятащ масивен меч, превеждащ хобитите през опасностите на Средната земя в хитовата трилогия "Властелинът на пръстените".
Виго, облечен в затворнически дрехи, размахващ юмруци в ожесточен побой в руската драма "Източни обещания". Може би дори мръсният Виго, който бута разнебитена пазарска количка и се бие с канибали и зомбита в постапокалиптичния сърцераздирателен филм "Пътят".
Но какво ще кажете за Виго в ролята на... Зигмунд Фройд?
В амплоато на основателя на лечението чрез разговори в психосексуалната драма "Опасен метод" (пусната наскоро по световните кина), датско-американският актьор не убива дори и муха. Вместо това, той участва в разгорещени академични дебати и пуши цигари в препълнени с книги кабинети, обикаляйки Швейцария по пътя си към основаването на модерната психоанализа.
Всичко това повдига въпроса: подходяща ли е тази роля за един от най-мъжествените и динамични актьори във филмовата индустрия?
"Дори аз самият си помислих, че това е странна идея," признава Мортенсен, "защото имах същата представа както всички останали за това как трябва да изглежда Фройд: слабоват, стар и съсухрен побелял мъж. Много скован и формален, с пронизващи кафяви очи".
Преди обаче да определите повърхностно това като "рисков кастинг", всъщност екшън-звездата се вписва перфектно в ролята, осигурявайки искряща вълна от хумор, харизматична помпозност и тежест на човек на средна възраст към "Опасен метод" - по-съответстващи на реалната възраст на Мортенсен (53 г.), отколкото на бурните му екранни екшън-изяви до момента.
И критиците също са съгласни. "Фройд оживява благодарение на Мортенсен посредством един неочакван кастинг, който се оказва изключително успешен," възхищава се Тод МакКарти от The Hollywood Reporter след премиерата на филма на фестивала във Венеция.
Всъщност участието на Мортенсен в проекта дълго е било под съмнение
Обстоятелствата, при които Мортенсен се превръща в ключова фигура в "Опасен метод", са от онези подобни на приказка истории, в които лошият късмет, подходящото време и щипка магия водят до благополучни резултати на екрана - като едва ли има някой по-щастлив от режисьора на филма Дейвид Кроненберг.
"Виго в ролята на Зигмунд Фройд не е особено очевиден избор," споделя 68-годишният режисьор, един от новаторите в киното, "но в един момент започнах да размишлявам: "В този филм Фройд не е старият, болнав Фройд, когото всички познаваме. Той е 50-годишен човек, който в литературата от този период е описван като привлекателен, мъжествен и с чувство за хумор. Когато си мислите за него по този начин и отчетете факта, че Виго е точно на тази възраст, нещата се напасват перфектно".
В самото начало обаче участието му далеч не е сигурно. Разбира се, Кроненберг е избирал Мортенсен за своите герои вече два пъти преди този филм - веднъж като собственик на крайпътен ресторант в малко градче, който изпада в сериозна конфронтация с гангстери в криминалния трилър от 2005 "История на насилие" и впоследствие като "чистач" от руската мафия в продукцията от 2007 "Източни обещания" (за която Мортенсен спечели номинация за Оскар за най-добър актьор).
Ала две години по-късно, когато режисьорът представя на Мортенсен роля в адаптацията си на утвърдената пиеса на Кристъфър Хемптън "The Talking Cure", актьорът първоначално отказва. По това време родителите на Мортенсен не са добре със здравето и той трябва си взема година и половина отпуск от кинопроектите, за да се грижи за тях.
Междувременно австрийският актьор Кристоф Валц (участвал в касовия "Гадни копелета") лобира усилено пред режисьора за ролята на Фройд с истории за това как дядо му е бил един от учениците на известния психолог. Обаче когато на Уолц е предложена водеща роля във високобюджетната адаптация на "Вода за слонове", той избира парите и се оттегля от участието си в по-скромния "Опасен метод".
С изтичащи крайни срокове за снимки през 2010 г., Кроненберг пак се връща към Мортенсен, който дотогава вече е размислил. "Състоянието на родителите ми се подобри," спомня си актьорът. "Така че можех да си позволя да замина за кратко. А и Дейвид успя да сбие графика ми, така че заснехме всичко само за три седмици".
Историята: как двама гении на психоанализата променят живота и теориите си заради една жена
Базирани на биографичната книга на Джон Кер от 1994-а "Опасен метод: историята на Юнг, Фройд и Сабина Шпилрейн", филмът и пиесата разказват как д-р Карл Юнг и Зигмунд Фройд се сближават заради споделените си интереси и работа в областта на психоанализата по време на събитията, които по-късно ще доведат до Първата световна война.
В психиатрична клиника в Цюрих, начинаещият психиатър Юнг (игран от Майкъл Фасбиндер) започва да анализира неуравновесена пациентка - руска гаменка с издадена напред челюст и силен интерес към фекалните въпроси, носеща името Сабина Шпилрейн (Кийра Найтли).
След като лечението му чрез думи постига чудеса, двамата започват пламенна връзка, базирана на споделено удоволствие от садо-мазо, връзване и лека доминация. Силният интелект на Шпилрейн на свой ред спомага за пробив в научните работи на Юнг (който така и си остава непризнат), а впоследствие тя оказва влияние върху идеите на Фройд за "танатос", "инстинкта към смъртта," подробно разгледан в труда му "Отвъд принципа на удоволствието".
Но чрез прехвърлянето на енергията си като пациент/ученик от един психолог към друг, Шпилрейн също така разрушава приятелството на Юнг и Фройд, което така и не се възстановява. И така спомага за ориентирането на лечебните им методи в крайно различни насоки. (Юнг е известен като ученият, който не само доразвива, но и ревизира теориите и методите на учителя си Фройд - бел.р.)
Филмът бе показан на осигуряващите перспективи за "Оскар" фестивали във Венеция, Телърайд и Торонто, като получи като цяло положителни отзиви, като критиката не пестеше похвалите си за изпълненията на Фасбиндер и Мортенсен.
Дали публиката ще успее да преглътне екшън-героя в кожата на психоаналитик?
Известен с усърдната си подготовка за роли (Мортенсен се е подлагал на тежка диета за "Пътят", и се е потапял изцяло в руската култура за "Източни обещания"), актьорът е посетил домовете на Фройд във Виена (сградата, в която е той, е показана в "A Dangerous Method") и Лондон, както и родното място на психиатъра в сегашна Чехия.
Освен това Мортенсен е гледал стари филмови записи, безброй фотографии, и е чел много от научните трудове и биографии на Фройд. "Харесва ми да го правя," споделя той. "Това е нещо, което винаги върши чудесна работа. Винаги можеш да разчиташ да прекараш добре времето си в подготовка за роля. Дори ако снимките не се окажат приятни, или пък филмът се окаже слаб, никой не може да ти отнеме това, което си научил в подготовката за снимките му."
Мортенсен може да изглежда като норвежки бог и да говори с дзен-спокойствието на сърфист по големи вълни - но все пак достатъчно много пасва на академичния дискурс, за да предвидим как последователите на Фройд и тези на Юнг почти гарантирано ще спорят, съвсем като футболни фенове, за представянето на родоначалниците на техните идеологии в "A Dangerous Method".
Актьорът отхвърля това като формален педантизъм. "Сигурен съм, че те могат да гледат филма и да заявят "Супер!", когато Юнг има право. Или могат да сметнат, че историята не е обективна. "Това просто не е Фройд. Абсурд!". Само че това е нещо повърхностно," пояснява той.
"Идеята за споделяне без критики и помощ чрез любов - като израз на тази любов е слушането - е по същината си нещо, за което и Юнг, и Фройд са говорили," продължава той. "И без значение дали става дума за психоаналитик, режисьор, родител или приятел, който слуша. Това е един от най-големите дарове, които можете да дадете някому. Просто да го изслушате."
Лечение чрез нарушение на сексуалните табута
Из статията на Десислава Томова "Полигамията в учението и живота на Карл Юнг""
"... Около лечението на Сабина избухнал скандал, защото майка й заподозряла какво се е случило и се оплакала. Юнг написал писмо до Фройд, обяснявайки му, че в хода на лечението пациентката се влюбила в него, а той известил майка й затова. В друго писмо до Фройд от 7 март 1909 г. Юнг отново взема отношение към скандала около Шпилрейн (баща й бил един от най-заможните търговци, милионер) и коментира своята връзка с нея, признавайки наличието в себе си на "полигамни компоненти", както и че от този скандал придобил "морални качества", които ще му трябват в бъдеще.
Освен това отношенията със съпругата му Ема, която също му направила някои сцени, станали неимоверно по-здрави и дълбоки. Признава на Фройд и своето чувство, че "предпоставка за щастлив брак се явява разрешението да бъдеш неверен".
Според Юнг ревността е проява на липса на истинска любов. Що се касае до Сабина Шпилрейн, Юнг коментира в своята "Автобиография" бързото й излекуване така: "Цялата й духовна дейност бе свързана с флиртове, дрехи, сексуалност, защото тя изобщо не познаваше нищо друго. Познаваше само интелекта и водеше един безсмислен живот. В действителност тя бе едно дете на Бога, което би трябвало да изпълни неговата тайна Воля. Аз трябваше да събудя у нея митологични и религиозни представи, защото тя бе от хората, от които се изисква духовна активност. Така животът й се изпълни със смисъл и от неврозата не остана и следа.
При този случай не прилагах никакъв метод, а бях видял присъствието на божествена сила". Наличието в коментара на Юнг на изрази като: "присъствието на божествена сила", "Неговата тайна Воля", "дете на Бога", "митологични и религиозни представи" – тласка към интерпретацията, че в случая той вече е приел идеите на Ото Грос за сакрално-въздигащите функции на полигамията.
Това означава, че на самата сексуална връзка в "морала на силните" се придава божествен и свят характер. Тя се превръща във вид "свещенодействие", както е било в древните мистерии от предхристиянско, езическо естество.
В едно от писмата си до Фройд Юнг защитава нуждата от "сексуално изтласкване" като извънредно важен и необходим фактор за културата, с всички рискове за заболяване, които тя носи. Той смята, че силните хора ще се справят с тях и ще съумеят да подтиснат своите инстинкти в името на културата, давайки им друга насока (сублимирайки ги).
Той погрешно смята, че само слабите натури се разболяват, несъумявайки да се справят с нагона си. Даже заявява : "Аз мисля, че Грос и най-новите изследователи отиват твърде далеч в използването на сексуалния фактор, който не иска нито особен ум, нито вкус. Той се отличава с удобство на приложението и затова може да бъде каквото ни е угодно, само не и културопораждащ момент".
И за Фройд подчинението на сексуалния нагон се превръща в "източник на най-големите постижения на културата, които се осъществяват чрез по-нататъшна сублимация на неговите нагонни съставки". Но Фройд все пак негодува срещу "половото закрепостяване", а оттук тръгва последователят му Грос, търсейки еманципация чрез Ероса.
В края на 1908-а, Юнг преосмисля възгледите си и възприема част от идеите на Грос, прилагайки ги първо към Сабина Шпилрейн, а после и към своята пациентка-колежка Тони Волф. Дори признава: "...в Грос открих множество аспекти на моята истинска природа". С това сам се издига "от буржоазно-християнското към съвременното съзнание", възприемайки от Грос теорията за сексуалното освобождение и утопичните мечти за преустройство на света с помощта на психоанализата.
Реклама
|
|
|
Още от Lifecafe
-
Така се живее
Индийка с ампутиран крак изкачи Еверест
-
Колодрум 2013
Вело изложение в Сердика Център
-
Мили потребители, яжте боклуци
Бизнесът с хранителни продукти ще ви е благодарен
-
Момичето на Мадона
Или екзотичната Рита Ора
Все пак ми е странен точно в тази роля от статията, но с удоволствие ще гледам филма.





Какви са тези главоблъсканици дали ще изиграе Фройд ок?

Коментари 5 Facebook коментари 0 Най-старите отгоре
» Вашият коментар