Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Моя страна...

Босът Кирил Домусчиев определено има с какво да се гордее от представянето на отбора си. Но шоуто в четвъртък беше малко насилено, при положение, че говорим просто за един мач. Изпълнението на националния химн преди мач на клубен отбор в Европа е малко в стил: "Ние сме българския футбол"... Снимка: Фокус
Босът Кирил Домусчиев определено има с какво да се гордее от представянето на отбора си. Но шоуто в четвъртък беше малко насилено, при положение, че говорим просто за един мач. Изпълнението на националния химн преди мач на клубен отбор в Европа е малко в стил: "Ние сме българския футбол"...

Малката симпатяга с извънземен глас Крисия изпя "Моя страна, моя България" и химна (необяснимо защо?!) на страната, орел летя над трибуните, Фабио Капело гледаше от ложите, а на стадиона имаше над 40 000 души.

Къде се случва това? В България ли?

Еуфорията "Лудогорец", докарала 40 000 на "Васил Левски" си е заслужена от отбора. Стигна до осминафинал, елиминирайки силни съперници, а българинът е зажаднял за шоу и да види футбол на високо ниво. И се вдигна към стадиона.

Но един мач се превърна в някаква огромна реклама на леко кичозните прищевки на богатите собственици на Лудогорец, фокусира вниманието на социални мрежи (където очевидно има хора с доста свободно време) и осмисли седмицата на българските медии.

На тях такива моментни вълни от еуфория им идват дюшеш. Удобен начин да се говори и пише за нещо, което е далеч от проблемите. А и добър удар по нотката "национална гордост", особено с изпълнението на химна. Преди мач на клубен тим в Европа.

Цялата работа беше леко насилена, не на мястото си и биеше на помпозност. Имаше доза преиграване. Малко като цирк в центъра на бежански лагер. Естествено, че всички ще искат да влязат.

Ефектът бе постигнат. Отваряш Facebook и гледаш селфита от стадиона, сякаш всеки иска да не си помисли случайно някой, че е пропуснал зрелището. Освен това, ако случайно не си на стадиона, се оказва, че не си патриот.

Да се запита човек - тия патриотични фенове на футбола къде бяха миналата седмица, когато България игра с Беларус. Тогава на терена бяха най-добрите български футболисти, които ще видим пак в София чак наесен, но на трибуните имаше 500 зрители.

Донякъде това преиграване и опит за присвояване на флага на някакъв национален символ, единствено развали впечатленията от иначе страхотното представяне на Лудогорец в Европа през сезона.

Но пък в крайна сметка, нищо около нас не е изцяло черно или изцяло бяло.

Лудогорец си постигна целите, спечели и доста пари от евротурнирите, а и се появи на картата на европейския футбол. Остава да се надяваме догодина да доведе и по-големи отбори от Валенсия в София.

 

Най-четените