Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бекъм просто ни провали

Йън Райт над 7 години бе голмайстор номер едно в историята на Арсенал, преди постижението му да бъде подобрено от Тиери Анри Снимка: Getty Images
Йън Райт над 7 години бе голмайстор номер едно в историята на Арсенал, преди постижението му да бъде подобрено от Тиери Анри

Райт вкарва общо 185 попадения в 288 мача за „топчиите" (постижение, подобрено от Тиери Анри, през 2005-та година), което му отрежда второ място във вечната класация на Арсенал. За шест поредни сезона - от 92-ра до 97-а, чернокожият стрелец е едноличен голмайстор на своя отбор. С екипа на „артилеристите" той печели веднъж Премиършип (1998), два пъти Купата на Англия (1993, 1998) и една КНК (1994).

След Арсенал, за два сезона сменя няколко отбора (Уест Хем, Нотингам, Селтик и Бърнли), но без особен успех. Слага край на активната си кариера през 2000-та, на 36-годишна възраст.

Може би единственото, което помрачава прекрасните му постижения, е липсата на успехи с националния отбор на Англия. Райт има общо 9 гола за „трите лъва", но така и не попада в състава за голямо първенство. Неговият пик с фланелката на Англия са четирите гола във вратата на Сан Марино, в квалификация за Мондиал 94.

Извън футбола, той се занимава с какво ли не. През 1993-та издава сингъл, наречен „Направи правилното нещо" (Do the right thing), три години по-късно пуска своята автобиография, озаглавена „Експлозивната история на Йън Райт". Отделно от това постоянно е канен като гост коментатор, има своя колонка във вестник „Сън", води радио и шоу програми по телевизията, членува в различни благотворителни организации.

Двамата му сина - Шон и Брадли, също са футболисти, и в момента се състезават съответно за КПР и Чарлтън.

Йън Райт ще остане в историята и с бистрия си и пъргав ум, който е в пълен синхрон с играта му на терена. Позабавлявайте се с някои от най-остроумните му лафове, в типичния фин британски стил:

„Никъде не пътувам без моето блокче за рисуване". (Чистосърдечно си признава, че това е едно от неговите хобита)

„Аз съм емоционален човек и се наслаждавам, когато плача. Нали знаете филма „Плажове", с Бет Мидлър и Барбара Херши? Когато искам да се нарева хубаво, просто си го пускам" (Отново откровено признание, вече в още по-личната сфера)

„Отне му много бутилки, за да го изплюе най накрая". (По адрес на неговия съотборник Тони Адамс и неговото публично признание, че е алкохолик)

„Моето име обикновено е единственото върху устните на хората". (Помпа собственото си его)

„Остават ми още пет попадения, за да подобря рекорда от голове на Арсенал. Не, че ги броя де...".

„Не искам да съм прекалено остър към Дейвид Бекъм, но той просто ни провали". (Едвам сдържа яда си след мача с Аржентина от Мондиал 98)

„Не правя футболни прогнози. Никога не съм го правил и никога няма да го правя". (Смело и право в целта)

„Съдията раздаваше картони на абсолютно всеки. Имам чувството, че искаше да попълни лотарийния си билет с номерата на играчите".

„Трябва да замениш грубото с нежното. Това е същото като любовта и омразата, войната и мира, абе всички глупости от тоя род". (Без коментар)

„Определено не е забавно да бъдеш оставен сам, да вършиш черната работа, сам да изпереш цялото пране...". (Коментира част от домакинските си задължения)

 

 

Най-четените